Дълги години българският политически елит беше приучен да мисли за държавата ни с термините на периферията. Ние бяхме „санитарният кордон“, „външната граница на Шенген“, пазачите на европейския праг.
Тази седмица обаче геополитическите пластове около България мощно се раздвижиха, а Брюксел призна онова, което в София малцина бяха видели.
С гръмкото изявление на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че Европейският съюз ще инвестира колосалните 12 милиарда евро в т.нар. Среден коридор, тя само за минути сложи България в центъра на новата икономическа магистрала на планетата. Определи страната ни като стратегическа врата към Европа за този маршрут.
За тези, които внимателно следяха процесите, изненада няма. Всичко започна, когато Доналд Тръмп събра миналата есен в Белия дом лидерите на Азербайджан и Армения - Илхам Алиев и Никол Пашинян. Тогава, пред обективите на световните медии, двамата заровиха томахавките на десетилетната война и подписаха мира.
Но истинската цел на Тръмп не беше просто дипломатически трофей. Целта беше инфраструктурата. Така се роди коридорът TRIPP - онова 42-километрово липсващо звено през арменската провинция Сюник, което Вашингтон бързо овладя със 74% контролен дял за следващите 49 години.
Само седмица по-късно, с ключовата прегръдка между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган в Белия дом, Зангезурският коридор започна да пише новата си история.
Докато Брюксел срамежливо се ръкуваше с турския лидер и канеше с половин уста азерския, гледайки на Баку като на колонка с евтин газ, Тръмп изпревари европейците с цяла година. Той много добре знаеше, че който контролира Южния Кавказ, той държи ключа за новия Път на коприната.
Средният коридор е перфектното геополитическо оръжие на XXI век. Той е мултимодален маршрут, който съкращава времето за доставка от Китай до Европа на под 15 дни, спрямо 45 дни по море около Африка. Но най-важното - той е проектиран така, че стратегически и напълно да заобикаля както санкционираната Русия на север, така и враждебния Иран на юг.
Мъдро, китайският президент Си Цзинпин по време на Шанхайската организация за сътрудничество, парафира финансирането на Киргистан за ж.п. линията, която е част от трасето. А после пое протегнатата ръка на Ердоган за хармонизиране на китайския „Един пояс, един път“ със Средния коридор.
Без никаква доза случайност, по същото време, администрацията на САЩ обяви старта на специалния инвестиционен фонд на Държавния департамент, познат като TRIPP+, с първоначален капитал от над 200 милиона долара, който ще финансира каспийския проект.
Днес, докато западните медии слушаха от Урсула къде минава коридора и търсеха на картата къде се намира Карс и Нахичеван, медиите на Изток сложиха акцент на срещата на външния министър на Турция Хакан Фидан с президента на Алиев в Баку с безспорната новина, че ж.п. линия Карс – Дилуджу, която ще осигури директната жп връзка между Турция и границата с азербайджанския Нахичеван, ще бъде готова до края на 2029 година.
За първи път и едните, и другите медиите споменаха България. Брюксел обяви, че страната ни е стратегическа врата по маршрута и ще е домакин на срещата на върха по темата догодина. Баку пък огласи, че предстои подписването на четиристранен договор за енергиен коридор още на срещата COP 31 в Анталия, където България ще е ключов участник.
За българските медии темата за коридора също бе водеща, защото това беше есенцията на мащабния Българо-чешки бизнес форум, открит от премиера Румен Радев и колегата му Андрей Бабиш.
Настъпи времето за Средния коридор, а с него и за една непопулярна, но наложителна истина в българския политически дебат.
С партийни страсти, години наред политици, пък и анализатори, дъвчеха темата „Боташ“. Май чак сега разбраха, че въпросът никога не е бил просто в кубическите метри газ или в таксите за транзит. На срещата си с Ердоган по време на форума на върха на НАТО в Анкара, Радев всъщност е разговарял за стратегическа цел - България да си осигури капацитет, да модернизира инфраструктурата и да стане незаобиколим фактор на входа на Европа в новия световен коридор. В този нов, геополитически пасианс, договорът с „Боташ“ се оказа част от изграждането на моста между Изтока и Запада. Коридор, за който Брюксел вече обяви, че ще изсипва милиарди.
Няма спор - Средният коридор дава на България уникален, исторически шанс, какъвто не сме имали от десетилетия. Ние вече не сме просто пасивна територия, крайна спирка. Ние сме входната енергийна и транспортна врата на Европейския съюз.
Ако изиграем картите си правилно - чрез модернизация на железниците, разширяване на пристанищата и изграждане на нови логистични хъбове, този коридор ще доведе тук инвеститори, иновации и надежда за по-добро бъдеще.
Средният коридор тепърва ще разгръща своята сила. Тръмп начерта пътя, Ердоган и Алиев отвориха вратата, Китай даде товарите, ЕС развърза кесията. Време е България да спре да се държи като периферия, пълна с хейтъри, и да заеме полагащото ѝ се място.
