Свят

Конгресът пусна „адските санкции“ срещу Русия. Тръмп е на ход

Законът удря Москва, олигарсите, енергетиката и „сенчестия флот“, но може да засегне и Китай и Индия

Конгресът пусна „адските санкции“ срещу Русия. Тръмп е на ход

Камарата на представителите на САЩ даде окончателно одобрение на т.нар. „адски санкции“ срещу Русия - мащабния пакет за икономически натиск върху Москва, разработван повече от година под ръководството на покойния сенатор Линдзи Греъм. Законопроектът беше приет с 262 гласа „за“ срещу 159 „против“ и сега отива при президента Доналд Тръмп, след като Сенатът го одобри през август с 86 срещу 11 гласа. Целта е да бъдат ударени приходите, с които Русия финансира войната в Украйна, но геополитическият обхват е много по-голям - новите инструменти могат да засегнат Китай, Индия и други големи купувачи на руска енергия.

Удар срещу петрол, банки и „сенчестия флот“

Официалното име на документа е Lindsey O. Graham Sanctioning Russia and Iran Act of 2026. Законът носи името на републиканския сенатор от Южна Каролина, който беше негов основен политически двигател и почина през юли. Пакетът е резултат от продължили повече от година преговори между републиканци, демократи и Белия дом.

Мерките са насочени срещу висши представители на руското ръководство, олигарси, банки и финансови институции, както и срещу енергийния и военнопромишления сектор. Отделна мишена е т.нар. „сенчест флот“ - мрежата от танкери, чрез която Москва продължава да изнася петрол и да заобикаля част от западните ограничения. Част от засегнатите лица и структури вече са под американски санкции, но новият закон разширява инструментите за икономически натиск.

Една от особеностите е, че пакетът съчетава класически санкции срещу конкретни руски лица и компании с изключително силен тарифен инструмент, съобщава Фокс нюз. Медията отбелязва, че точно правомощието на Тръмп да налага огромни мита срещу Русия и нейните енергийни партньори се превърна в една от най-спорните части на закона в Камарата на представителите.

До 100% мита за купувачите на руска енергия

Най-силният геополитически механизъм в „адските санкции“ са вторичните тарифи. Президентът ще може да налага мита до 100% върху вноса от държави, които попадат сред най-големите купувачи на руски петрол и природен газ. На практика вниманието веднага се насочва към Китай и Индия - два от най-важните пазари за руските енергийни доставки.

Така законът може да се превърне от средство за двустранен натиск върху Москва в инструмент за въздействие върху глобалната търговия с руска енергия. Ако Белият дом използва максималните ставки, големите купувачи могат да бъдат поставени пред избор да продължат да внасят руски петрол и газ или да рискуват значително оскъпяване на своя износ към американския пазар.

Това е особено чувствително за Индия, която едновременно развива стратегическо партньорство със Съединените щати и остава голям купувач на руски петрол. При Китай подобен натиск би се вписал в далеч по-широкото икономическо и геополитическо съперничество между Вашингтон и Пекин.

Както обяснява Аксиос, новият закон дава на Тръмп свежо правомощие за вторични тарифи до 100% срещу купувачите на руски петрол и газ. Именно това превръща пакета не само в санкционен механизъм, а и в потенциален инструмент на американската търговска дипломация спрямо трети държави.

До 500% върху руския внос

Другата крайна мярка позволява мита до 500% върху определени стоки, внасяни директно от Русия в Съединените щати. Фокс нюз посочва именно комбинацията между тази практически забранителна ставка и възможността за мита до 100% срещу големите енергийни партньори на Москва като един от централните механизми в закона.

Прекият икономически ефект от 500-процентното мито върху Русия може да бъде ограничен от факта, че двустранната търговия вече е силно свита. Много по-сериозни международни последици могат да имат вторичните мерки, защото те пренасят американския натиск върху държави и компании, които не са руски, но поддържат значителни енергийни отношения с Москва.

Спорът за властта на Тръмп

Пакетът получи двупартийна подкрепа, но премина през Камарата след сериозен вътрешнополитически спор. Част от демократите подкрепят засилването на натиска върху Кремъл, но се противопоставят на разширяването на президентските правомощия при митата.

Аксиос обяснява, че точно тази дилема е разделила демократите - подкрепа за допълнителни санкции срещу Русия от едната страна и нежелание Конгресът да предоставя на Тръмп нови възможности самостоятелно да използва тарифите срещу чужди държави от другата. Въпреки съпротивата 58 демократи се присъединиха към мнозинството републиканци, докато седем републиканци гласуваха срещу пакета.

Фокс нюз също отбелязва този парадокс - демократи, които настояват за твърда политика срещу Владимир Путин, трябваше да решат дали са готови в замяна да предоставят на Тръмп тарифно правомощие, срещу каквото самите те многократно са се противопоставяли.

Законът следователно има два политически пласта. Първият е санкционният натиск върху Русия заради войната в Украйна. Вторият е вътрешноамериканският спор докъде може президентът да превръща митата в инструмент на външната политика и колко контрол трябва да остане в ръцете на Конгреса.

Натиск върху военната машина на Москва

Основният аргумент на поддръжниците е, че Русия трябва да бъде принудена да плаща значително по-висока икономическа цена за продължаването на войната. Сенаторът републиканец Кейти Брит заяви, че Конгресът иска да предостави на президента инструментите, с които да държи Путин отговорен и да го притисне към преговори.

„Трябва да спрем неговата военна машина“, заяви Брит, цитирана от Нюзмакс. Според сенаторката пакетът трябва да даде на Тръмп достатъчно икономически лостове, за да увеличи цената за Кремъл, без това да означава пряко разширяване на американското военно участие във войната.

Нюзмакс определя окончателното приемане на пакета като най-съществения законодателен ход на Конгреса срещу Русия след завръщането на Тръмп в Белия дом. Медията посочва, че санкциите обхващат едновременно енергетиката, отбранителната индустрия, висшето руско ръководство и танкерите от „сенчестия флот“, а президентът вече е дал знак, че възнамерява да подпише закона.

Логиката на поддръжниците е, че ограничаването на приходите от петрол и газ може да намали ресурсите, с които Москва финансира войната, и да увеличи стимула за преговори. Дали това ще се случи обаче ще зависи както от прилагането на санкциите, така и от реакцията на основните купувачи на руска енергия.

Иран също влезе в пакета

В хода на преговорите законопроектът беше разширен и с мерки срещу Иран. Законът удължава американските санкционни правомощия срещу Техеран, включително действието на Iran Sanctions Act за още пет години - до 2031 г., пише Нюзмакс.

Добавянето на Иран беше сред промените, помогнали за получаване на подкрепата на Белия дом. Така първоначалната инициатива, изградена около ограничаването на руските приходи, постепенно се превърна в по-широк санкционен инструмент срещу две държави, които Вашингтон разглежда като стратегически противници.

Последната голяма битка на Линдзи Греъм

Линдзи Греъм започна работа по инициативата още през април 2025 г. и постепенно събра широка двупартийна коалиция около идеята за много по-силен икономически натиск срещу Москва. След внезапната му смърт през юли законът беше преименуван в негова чест.

Първоначалните идеи бяха още по-агресивни, но в хода на преговорите беше постигнат компромис за значително повече свобода на президента при прилагането на тарифите. Именно това направи възможно пакетът да премине през Сената с огромно мнозинство през август и впоследствие да стигне до окончателния вот в Камарата.

Сега законодателният път през Конгреса е приключен. Ройтерс съобщава, че Тръмп възнамерява да подпише документа, след което ключовият въпрос ще бъде колко агресивно Белият дом ще използва новите правомощия.

Ако бъдат задействани най-тежките механизми, „адските санкции“ няма да останат само американско-руски въпрос. Те могат да засегнат отношенията на Вашингтон с Китай, Индия и други големи икономики и да разместят част от световните потоци на петрол и газ. Ако Тръмп избере по-селективно прилагане и използва изключенията като дипломатически лост, законът може да се превърне преди всичко в инструмент за натиск и преговори. Конгресът вече предостави оръжието - от решенията на Белия дом ще зависи колко силно ще бъде използвано.

Коментирай