Една от най-разпознаваемите фигури на бургаския ъндърграунд - Гичо Вичев, по-известен като Гичо Окото, е починал внезапно на 48-годишна възраст, научи Флагман.бг. Новината за кончината му се разпространи бързо сред хората, които го познаваха от ж.к. „Славейков“.
Негови близки уточниха пред Флагман.бг, че смъртта му не е настъпила след продължително или влошено здравословно състояние, но заради деликатността на ситуацията предпочетоха да не разкриват конкретната причина.
С Гичо Окото си отива една от онези фигури, които години наред бяха част от криминалния пейзаж на Бургас. Името му многократно е попадало в полицейски сводки, съдебни зали и публикации на Флагман.бг - за кражби, наркотици, арести и периоди зад решетките. Особено в „Славейков“ той бе човек, когото почти всички познаваха или поне бяха чували за него.
Един от първите случаи, които Флагман.бг подробно проследи, е от края на 2014 г. Тогава Вичев бе установен като извършител на кражба от луксозен BMW, паркиран на площад „Баба Ганка“ в центъра на Бургас. От автомобила били отнети маркова дамска чанта, портмоне със 720 лева, банкови карти, мобилен телефон и други лични вещи. Три месеца по-късно полицията го задържа, а според тогавашната информация той направил самопризнания и доброволно предал част от откраднатото. Най-шумният случай около Гичо Окото обаче избухна през пролетта на 2018 г. На 23 май той бе обвинен, че пред хотел „Драма“ в ж.к. „Братя Миладинови“ е посегнал на вещи от автомобил на жена, докато вниманието й било насочено към детето й, което получило тежка криза. Сред отнетите вещи били таблет и портмоне.
Животът на Гичо Вичев беше неразривно свързан със „Славейков“. При акцията през 2022 г. съседи разказаха пред Флагман.бг за постоянни конфликти и скандали във входа и твърдяха, че след завръщането му от затвора обстановката около жилището му отново станала напрегната. Заради зачестили кражби на вещи в блока живущите дори поставили видеонаблюдение.
Гичо Окото обаче не остана в паметта на квартала единствено чрез полицейските акции. За хората, израснали в „Славейков“ през 80-те, 90-те и първите години на новия век, той бе от онези колоритни квартални персонажи, около които непрекъснато се разказваха истории. Едни го познаваха лично, други - единствено от хрониката, а трети - от прякора, който с времето стана далеч по-разпознаваем от собствената му фамилия.
