На 8 септември преди 62 години България получава химна, който звучи и днес при най-тържествените моменти в живота на държавата. С Указ № 534 на Президиума на Народното събрание през 1964 г. е утвърден новият национален химн, изграден върху „Мила Родино“. Историята му обаче започва много по-рано - през бурната 1885 г., когато един млад българин се връща от Виена, за да замине доброволец на война, и по пътя написва песен за родината.
По пътя към бойното поле
Авторът е Цветан Радославов - роден в Свищов през 1863 г., учител, философ, музикант и човек с изключително широки интереси. През есента на 1885 г. той е студент във Виена, когато избухва Сръбско-българската война. Вместо да остане в Австрия, младият Радославов тръгва към България, за да се включи като доброволец.
Именно по време на това пътуване на австрийския кораб „Мария Терезия“ се ражда песента „Горда Стара планина“. Радославов написва и текста, и мелодията. Смята се, че музиката е повлияна от хоро, познато в родния му Свищовски край.
Началото е онова, което поколения българи познават и днес - образите на Стара планина, Дунав, Тракия и Пирин. В една кратка строфа младият автор успява да събере почти цялата география на българското национално чувство.
Тогава Радославов едва ли е подозирал, че написаното по пътя към войната един ден ще се превърне в музикалната емблема на държавата.
Песента започва собствен живот
„Горда Стара планина“ постепенно става популярна. През 1905 г. композиторът Добри Христов я обработва и прави първоначален аранжимент за хор. По-късно Борис Тричков я превръща в завършена хорова композиция, която вече носи познатото име „Мила Родино“.
Така една войнишка патриотична песен постепенно влиза в обществения живот много преди някой да реши да я превърне в официален символ.
Самият Радославов не доживява този момент. Той умира през 1931 г. - 33 години преди творбата му да бъде избрана за химн.
8 септември 1964 г. - решаващият ден
До „Мила Родино“ България вече е сменяла няколко държавни химна. След Освобождението най-силно се утвърждава „Шуми Марица“, която изпълнява тази роля до 1947 г. След политическата промяна идват „Родино наша, здравей“, а от 1951 г. - „България, мила страна на герои“.
През 1964 г. властта отново решава да смени химна. По предложение на поета Георги Джагаров Политбюро на ЦК на БКП обсъжда използването на „Мила Родино“. На 8 септември Президиумът на Народното събрание издава Указ № 534, с който одобрява музиката и текста на новия национален химн върху основата на популярната патриотична песен.
Само ден по-късно - на 9 септември 1964 г., новият химн прозвучава официално за първи път по време на държавните тържества.
Имало е и остър спор
Изборът не минава без съпротива. Сред участниците в комисията по музиката и текста е големият български композитор Петко Стайнов. Той се противопоставя на утвърждаването на песента заради спор около произхода на мелодията и впоследствие е отстранен от комисията.
В крайна сметка политическото решение надделява. За окончателния вариант са привлечени едни от най-големите имена в тогавашната българска култура. Георги Джагаров и Димитър Методиев преработват текста, а Филип Кутев и Александър Райчев участват в музикалната обработка и оркестрация.
Но новият химн от 1964 г. не звучи точно както го познаваме днес.
Москва и партията влизат в текста
В духа на времето към патриотичната основа са добавени нови строфи, които възхваляват загиналите за народа, връзката със Съветския съюз и ръководната роля на БКП.
Така песен, написана от доброволец през 1885 г. в защита на независимостта на България, е облечена в идеологическия език на комунистическата държава. Тъкмо тези добавки по-късно ще се окажат най-уязвимата част от химна.
Но основата на Радославов остава - първият куплет и припевът, в който родината е наречена „земен рай“.
След 1989 г. химнът отново е поставен под въпрос
Падането на комунистическия режим отваря и спора за националните символи. Във Великото народно събрание се появяват предложения България да се върне към „Шуми Марица“ или да избере „Върви, народе възродени“.
„Мила Родино“ обаче оцелява.
Идеологическите куплети за Москва и партията отпадат, а остава онази част, която води началото си от Цветан Радославов и 1885 г.
На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема новата Конституция. Член 168 е кратък и категоричен: националният химн на Република България е песента „Мила Родино“.
Песента се оказа по-дълголетна от политиката
Точно тук е може би най-любопитният обрат в историята на химна. „Мила Родино“ е превърната в държавен символ от комунистическата власт и в нея дори са вкарани стихове, създадени за тогавашната идеология. Но когато режимът изчезва, песента не изчезва с него.
България просто маха политическите добавки и се връща към нейното старо патриотично ядро.
Затова днешният химн свързва няколко съвсем различни Българии - младата държава от 1885 г., социалистическата република от 1964 г. и демократичната република след 1991 г.
А всичко започва с един 22-годишен българин, който пътува към войната и пише песен за планината, Дунав, Тракия и Пирин.
На 8 септември 1964 г. тази песен става химн. На 8 септември 2026 г. „Мила Родино“ вече отбелязва 62 години като национален символ на България.
