Свят

Ормуз държи света за гърлото. Задава ли се нова Украйна?

Петролен шеф предупреждава, че пазарите може отново да подценяват колко дълго една война може да пренарежда икономиката

Ормуз държи света за гърлото. Задава ли се нова Украйна?

Войната около Иран може да се насочи към продължителен застой, подобен на този в Украйна, а световните пазари подценяват опасността конфликтът да се проточи. Това предупреждение отправи пред „Файненшъл таймс“ Якоб Мелдгор, главен изпълнителен директор на датската танкерна група Torm.

Думите му идват в момент, когато петролът поевтинява заради надеждите за договореност между Иран и Оман за Ормузкия проток, но цената за превоз на горива остава изключително висока. Разминаването показва две различни оценки за бъдещето - финансовите пазари залагат на дипломатически пробив, докато корабният бизнес се подготвя за продължителна криза.

Опасното сравнение с Украйна

Мелдгор вижда познат модел. След руското нападение срещу Украйна през 2022 г. мнозина очакваха икономическата цена за Русия и Европа бързо да направи войната непоносима и да принуди страните към решение. Четири години по-късно това предположение изглежда очевидно погрешно.

„През 2022 г. много хора, особено в САЩ, през първите шест месеца казваха, че войната в Украйна ще спре много скоро“, припомня шефът на Torm. Според него именно способността на държавите да понасят огромни икономически загуби заради стратегически и политически цели отново може да бъде подценена.

Сегашната война около Иран вече наближава шестия си месец без трайно политическо решение. Преди конфликта през Ормуз са преминавали около 20 млн. барела петрол дневно, докато в момента обемите са паднали приблизително до 5 млн. барела. Протокът традиционно е маршрут за около една пета от световните доставки на петрол и газ, което превръща всяко продължително блокиране в глобален икономически проблем.

Оман отвори врата, но тя още е съвсем тясна

Надеждата на пазарите в момента е свързана с преговорите между Иран и Оман. Обсъжда се временен коридор за корабоплаване през Ормуз и разминиране на водния път, което би позволило поне частично възстановяване на трафика. Техеран обаче обвързва пълното отваряне на протока с отстъпки от Вашингтон и премахване на американски ограничения.

Това не е малка подробност. Последните данни на Kpler показват колко далеч е Ормуз от нормалността - във вторник през протока са преминали едва пет товарни кораба при средно 15 за предходните десет дни. Част от корабите могат да плават с изключени транспондери, но картината остава на силно свит трафик.

Самата надежда за дипломатически пробив беше достатъчна, за да натисне цените на петрола. Брентът падна с повече от 2% до 86,43 долара за барел. Транспортният пазар обаче не последва оптимизма - тарифите за превози от Близкия изток към Китай остават около рекордни равнища.

За корабите войната вече е огромен бизнес

Torm има почти 100 танкера за бензин, дизел и други рафинирани горива и е сред компаниите, които най-силно усещат ефекта от кризата. Само през второто тримесечие групата отчете рекордна нетна печалба от 338 млн. долара срещу 59 млн. долара година по-рано - най-силното тримесечие в историята й. Приходите от експлоатацията на корабите достигнаха 512 млн. долара, а ръководството повиши прогнозата си за цялата година.

Тези числа са другото лице на геополитическата криза. Когато корабите са принудени да избягват маршрути, да чакат, да поемат по-дълги пътища или да работят при по-висок риск, за превоза на същото количество гориво са необходими повече танкери. Това свива свободния капацитет и изстрелва тарифите.

Проблемът вече се усеща особено силно при рафинираните продукти. Вносът на дизел, авиационно гориво и бензин в Азия е с около 21% под нивата отпреди началото на конфликта, а транспортът на подобни товари е значително по-труден и скъп от превоза на суров петрол.

Мечта е да мислим, че ще се върнем назад

Мелдгор е песимист и за по-голямата геополитическа картина. Според него е „мечта“ да се смята, че в обозримо бъдеще светът ще се върне към подредбата отпреди десетилетие.

Причината е, че конфликтът вече променя не само цените, а самата инфраструктура на енергийния пазар. Държавите от Персийския залив увеличават танкерните си флотове, търсят маршрути извън Ормуз и инвестират в алтернативни тръбопроводи. Обединените арабски емирства например разполагат с линия до Фуджейра извън протока, чийто капацитет се планира да бъде разширен, а други производители също търсят обходни пътища.

Вашингтон увеличава натиска, Техеран не отстъпва

Допълнителният риск идва от американската стратегия. Вашингтон засилва икономическия натиск върху Иран и заплашва със санкции и компании и държави, които продължават да търгуват с Техеран. Особено важен е Китай, който остава основният купувач на ирански петрол въпреки ограниченията. През август доставките за Китай са намалели до около 534 000 барела дневно спрямо 823 000 през юли, но не са спрели.

Така се оформя класическият геополитически капан - и двете страни плащат висока цена, но нито една не изглежда готова да приеме условията на другата. Оман и Катар опитват да поддържат дипломатически канал, докато САЩ увеличават санкционния натиск, а Иран продължава да разполага със значителни ракетни и дронови способности.

Точно затова сравнението с Украйна е толкова тревожно. Пазарът може да бъде прав, че една договореност за Ормуз ще свали напрежението. Но предупреждението на Torm е, че икономическата нелогичност сама по себе си не прекратява войните - а когато геополитиката надделее над сметките, временната криза много лесно се превръща в новото нормално.

Коментирай