Руски съд издаде заповед за арест на Михаел Мартенс - кореспондент на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ за Балканите - по обвинение в „подбуждане към омраза и враждебност“. Мартенс вече беше включен в издирвателната база на руското вътрешно министерство, а сега съдът в Москва постанови и арест в негово отсъствие. Поводът е въпрос, зададен на украинския президент Володимир Зеленски по време на посещението му в Белград. Ако бъде осъден в Русия, германският кореспондент може да получи до шест години затвор.
Случаят започна на пресконференция в Белград на 8 август. В рамките на разговор за военните възможности на Украйна Мартенс попита Зеленски какво могат да направят европейските държави, за да помогнат да бъдат убити „повече руснаци“, след което уточни - „повече руски войници“. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ впоследствие заяви, че въпросът е бил формулиран подвеждащо, изясни контекста и изрази съжаление за използваните думи.
Москва превърна въпроса в наказателно дело
Руските власти тълкуват думите по съвсем различен начин. Говорителят на външното министерство Мария Захарова определи изказването като призив за убийство на руснаци и го нарече „недопустимо“ и „престъпно“. Впоследствие срещу Мартенс беше образувано производство по член 282 от руския Наказателен кодекс за подбуждане към омраза или враждебност.
От германския всекидневник подчертаха, че редакционната им позиция не е насочена към това да бъдат убивани колкото е възможно повече руски войници. Изданието осъди и отправяните след случая заплахи и нападки срещу своя кореспондент.
Няма сигнал в Интерпол
Една от най-важните подробности е, че към момента Мартенс не фигурира в публичната база на Интерпол. Това означава, че руската заповед сама по себе си не се превръща автоматично в глобална полицейска заповед, която всяка държава е длъжна да изпълни.
Рискът за него обаче не е изцяло теоретичен, защото работата му изисква чести пътувания из Югоизточна Европа. Германският съюз на работещите в медиите предупреди, че в държави с по-близки отношения с Русия може да възникне опасност местните власти да се съобразят със заповедта на Москва и поиска Берлин да гарантира максимална защита на Мартенс.
Сърбия се превръща в най-чувствителния тест
Особено внимание привлича Сърбия - не само защото именно в Белград е зададен въпросът, предизвикал скандала, но и защото Мартенс от години работи активно в региона. Страната поддържа близки отношения с Москва, не се присъедини към западните санкции срещу Русия и традиционно се опитва да балансира между Кремъл и Европейския съюз.
Засега няма индикация, че Белград възнамерява да предприеме действия срещу кореспондента. Но именно евентуално негово пътуване в Сърбия или друга държава с тесни връзки с Русия би показало дали московската заповед ще остане предимно политически акт или може да има реални последствия извън руската територия.
Случаят вече излиза извън рамките на един неудачен въпрос
Казусът постепенно се превръща в спор за границите между провокативната формулировка, свободата на медиите и опита на една държава да прилага собственото си наказателно законодателство спрямо чужд гражданин извън нейната територия. От руска страна въпросът се представя като престъпен призив към насилие, докато в Германия реакцията е, че става дума за преследване заради професионална дейност и политически чувствителна формулировка.
Така една реплика на пресконференция в Белград вече има последствия далеч отвъд самото събитие. Мартенс остава извън обсега на руските власти, но всяко негово бъдещо пътуване в страна, готова да сътрудничи с Москва, вече ще носи много по-голям политически и личен риск.
