Русия може да се насочи към много по-агресивна хибридна кампания срещу Европа, ако възможностите й за натиск върху Украйна продължат да се свиват. Това предупреждение отправя „Форин полиси“ на фона на поредица от тревожни инциденти на континента през август. Според анализа Европа остава достатъчно уязвима и политически разединена, за да бъде привлекателна цел за нова степен на ескалация. Москва отрича да стои зад редица от приписваните й операции, а част от последните случаи все още се разследват.
Август натрупа тревожни сигнали
Сред случаите, които подхранват опасенията, е откриването на дрон със взривно устройство на летището в Лайпциг/Хале в началото на август. Германският вътрешен министър Александер Добринт определи случая като сценарий на хибридна атака и допусна участие на чужда държава, но Берлин все още не е обявил официално кой стои зад операцията. Американски разузнавателни оценки, цитирани от западни медии, насочиха подозренията към Русия.
В Германия беше разкрит и предполагаем заговор срещу Щефан Туман, ръководител на производителя на дронове Donaustahl, който доставя техника на Украйна. Според германски медии службите подозират операция на руското разузнаване, а Туман живее под засилена защита.
Към картината се добавиха експлозиите във военни предприятия в Италия и България. Тук обаче има важна разлика - италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви, че засега няма данни взривът в завода край Рим да е свързан с Русия, а българските власти също съобщиха, че на този етап няма доказателства за чужда намеса при пожара и експлозиите в складовете на ЕМКО край село Белица. Разследванията продължават.
Защо Европа се превръща в удобна мишена
Според „Форин полиси“ логиката зад евентуалната ескалация е проста. Русия вече използва огромна част от военния си ресурс срещу Украйна, но не успява да постигне решителен пробив на бойното поле. В същото време опитите Москва да получи по-благоприятен политически резултат чрез натиск върху американския президент Доналд Тръмп и преговорите с Киев не дават желания резултат.
Така за Кремъл остава своеобразен „План Б“ - отслабване на европейската подкрепа за Украйна отвътре. Инструментите могат да бъдат различни - сплашване, политическо влияние, подкрепа за проруски формации, кибератаки, саботажи и операции срещу инфраструктурата. Други анализи на „Форин полиси“ през последните месеци също предупреждават, че при затруднения на фронта Москва може да разшири конфронтацията хоризонтално чрез хибридни действия, вместо да рискува пряк военен сблъсък с НАТО.
Атакуването на Европа е най-очевидният избор
„За Путин атакуването на Европа е най-очевидният избор в ограничено меню от ескалация. Русия вече хвърля всичко, което има, срещу Украйна, освен ядрените оръжия“, пише „Форин полиси“.
Според изданието Европа изглежда по-лесна цел именно защото е съставена от много държави с различни политически интереси и различна готовност за ответни действия. Това дава на Москва възможност да тества границите, без непременно да преминава прага към открита война.
Подобна стратегия би имала една основна цел - европейските общества да започнат да възприемат подкрепата за Украйна като прекалено скъпа и опасна. Ако страхът от саботажи, икономически щети и вътрешна нестабилност нараства, натискът върху правителствата да ограничат помощта за Киев също може да се увеличи.
Как може да изглежда следващото ниво
„Форин полиси“ разглежда и далеч по-мрачни сценарии. Сред тях са терористични атаки в европейски градове, използване на миграционни потоци като инструмент за политически натиск и мащабни хакерски операции срещу критична инфраструктура.
Електропреносни мрежи, водоснабдяване, транспорт, телекомуникации и отбранителни предприятия са сред очевидните потенциални цели при подобна хибридна кампания. Предимството за извършителя е възможността за отричане - особено когато атаката е осъществена чрез посредници, криминални групи или наети изпълнители.
Рискът от такъв тип ескалация се обсъжда все по-открито и от западни служби. Бившият ръководител на британското външно разузнаване MI6 Ричард Мур също е предупреждавал, че Москва се стреми да „разшири бойното поле“ чрез саботажи, кибератаки и палежи на европейска територия.
Големият въпрос е докъде ще стигне НАТО
Досега Москва до голяма степен избягва действия, които недвусмислено могат да бъдат определени като въоръжено нападение срещу държава от НАТО. Причината е рискът да бъде задействан член 5, според който нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.
Хибридните операции обаче съществуват именно в сивата зона под този праг. Те могат да причинят щети и страх, без да дават на Алианса лесен отговор на въпроса кога точно саботаж, кибератака или тайна операция вече представлява военно нападение.
Според „Форин полиси“ точно тази неяснота може да насърчи Кремъл да опита още. Ако Путин стигне до извода, че Европа ще отговори предпазливо, а САЩ са ангажирани с други кризи, рискът Москва да провери колко далеч може да стигне става значително по-голям.
