Световният пазар на зърно отново е изправен пред сериозна заплаха от Черно море. Взаимните удари на Русия и Украйна по пристанища, терминали и кораби вече нарушават износа на две от най-важните държави за международната търговия с пшеница. Количествата, които напускат региона, рязко намаляват, застрахователите и корабните екипажи стават все по-предпазливи, а цените вървят нагоре. Ако прекъсванията продължат, анализатори предупреждават, че напрежението може да прерасне в нова зърнена криза, пише The Economist.
Черноморският износ попадна под директен огън
Сегашната ситуация връща спомените към 2022 г., когато руската инвазия и ударите по украинската пристанищна инфраструктура прекъснаха значителна част от износа през Черно и Азовско море. Цените на пшеницата и други основни култури тогава скочиха рязко, преди споразумението с посредничеството на Турция да създаде защитен морски коридор и да позволи възстановяване на част от украинските доставки.
Четири години по-късно заплахата е различна, защото вече са засегнати експортните възможности и на двете воюващи страни. Русия продължава да нанася удари срещу Одеса и други украински пристанища, а от юли атаките обхванаха и търговски кораби, насочващи се към тях. Опасността за плавателните съдове принуждава все повече екипажи и корабни компании да преоценяват риска от навлизане в района.
Ройтерс съобщи миналата седмица, че атаките срещу корабоплаването са извадили от нормална работа над 97% от руския и украинския експортен капацитет за зърно в Черно и Азовско море. Прекъсванията са довели до забавяне и отмяна на товари именно в активната част от сезона, като купувачите в Близкия изток, Африка и Азия вече търсят по-скъпи алтернативни доставки.
Ударът по Новоросийск засегна ключов руски изход
Украйна от своя страна засили атаките срещу руски кораби и пристанищна инфраструктура. Изданието посочва, че украинските дронове сериозно са ограничили руското корабоплаване в Азовско море, а през август голям удар беше нанесен и по Новоросийск - основния руски черноморски център за износ на пшеница.
При атаката на 12 август два големи зърнени терминала в Новоросийск спряха работа след нанесени щети. Единият от тях е изнесъл 6,23 млн. тона зърно през маркетинговата 2025/2026 г., а другият разполага с годишен капацитет от около 8,5 млн. тона. Новоросийск има ключова роля за руския износ, като през него преминава повече от 30% от пшеницата, която страната продава зад граница.
Москва вече признава, че има проблем. Кремъл обяви на 24 август, че предприема мерки за ограничаване на последствията от украинските удари върху руския зърнен износ. Владимир Путин също призна за затруднения при селскостопанските доставки, макар да заяви, че Русия ще намери решение и очаква да изнесе около 60 млн. тона зърно през сезона.
От 6,3 млн. тона към едва 2,5 млн.
Мащабът на потенциалния спад се вижда най-ясно при сравняването на количествата. През август миналата година Русия и Украйна заедно са изнесли около 6,3 млн. тона пшеница. В същия месец общата международна търговия е била около 16 млн. тона, което показва колко голяма част от световния пазар зависи от двете черноморски държави.
Ишан Бану от компанията за анализ на данни Kpler изчислява, че през август тази година съвкупният руски и украински износ може да се свие до едва около 2,5 млн. тона. Ако военните действия около корабите и пристанищата продължат, количествата могат да намалеят допълнително.
Анализаторът на Rabobank Карлос Мера определя сегашното прекъсване на селскостопанския износ през Черно море като „най-лошото досега“, откакто регионът се превърна в жизненоважен маршрут за световното снабдяване с храни. Данни, цитирани от Ройтерс, също показват колко рязко се е влошила ситуацията, като някои големи купувачи вече се притесняват за товари, които трябва да пристигнат през следващите седмици.
Дунав не може лесно да спаси украинското зърно
И Москва, и Киев търсят други маршрути, но възможностите са ограничени. Украйна вече използва този подход след началото на голямата криза през 2022 г., когато започна да изпраща повече зърно по шосе и железопътни линии към Дунав, откъдето товарите могат да продължат до румънското пристанище Констанца и други безопасни точки.
Този маршрут обаче няма капацитета на големите черноморски пристанища. Допълнителен проблем през 2026 г. са изключително ниските нива на Дунав, които ограничават корабоплаването и количествата товар, които могат да бъдат превозвани. По този начин точно когато нуждата от алтернативния коридор расте, природните условия намаляват възможностите му.
Натискът се усеща и от земеделците в други източноевропейски държави. Джоузеф Глаубер от Международния институт за изследване на хранителната политика посочва, че пренасочването на украинската продукция увеличава търсенето на железопътен, автомобилен и речен транспорт, което повишава разходите и за останалите производители в региона.
Русия опитва да увеличи доставките през пристанища на Балтийско и Каспийско море. Според анализа обаче тези направления могат да поемат само част от товарите, които нормално преминават през южните руски пристанища.
Пшеницата вече поскъпна с около 25%
Финансовият ефект вече се вижда. Международните цени на пшеницата се повишават от няколко седмици и са достигнали приблизително двугодишен връх. Спрямо началото на 2026 г. увеличението е около 25%, макар котировките все още да са едва около половината от екстремните нива, достигнати при кризата през 2022 г.
Ройтерс също отчита силно движение нагоре. Чикагските фючърси са нараснали с повече от 17% само от началото на юли, а купувачи, които обичайно разчитат на евтино черноморско зърно, са принудени да проучват доставки от Австралия, Северна и Южна Америка. Австралийската пшеница например се предлага до около 320 долара за тон при приблизително 260-280 долара за сравними черноморски количества.
Засега има фактори, които ограничават още по-рязкото поскъпване. Много страни от Северното полукълбо току-що са прибрали собствените си реколти и могат временно да отложат част от вноса, а силното световно производство през 2025 г. остави запаси, които сега действат като буфер. Пазарите също все още залагат, че прекъсванията в Русия и Украйна няма да продължат прекалено дълго.
Следващата реколта може да остави света с по-малък буфер
Опасността нараства заради очакванията световната реколта от пшеница през тази година да бъде по-слаба от предходната. Според Глаубер износът от САЩ, Канада и Европейския съюз вероятно ще намалее заради сушата и решението на част от фермерите да насочат земята си към по-печеливши култури.
Австралия също може да прибере значително по-малко пшеница, като спадът според посочените оценки може да надхвърли 20%. Сред причините са Ел Ниньо и поскъпването на торовете, свързано и с нарушенията на международните доставки през Ормузкия проток.
Карлос Мера предупреждава, че развитието на пазара ще зависи от няколко неизвестни едновременно - колко дълго ще продължат атаките, колко бързо ще бъдат ремонтирани повредените пристанища, дали нивото на Дунав ще позволи увеличаване на алтернативния износ и как корабните застрахователи ще оценят риска в Черно море. Прогнозите за украинския износ през целия сезон по тази причина остават изключително променливи.
„Светът е все още далеч от зърнената криза отпреди четири години. Но ако смущенията в Черно море продължат, цените ще продължат да се покачват“, заключава The Economist.
