Доналд Тръмп отвори нов фронт в технологическото противопоставяне на САЩ с Китай, като обяви национално извънредно положение заради рисковете от произведено в чужбина оборудване в американската електроенергийна мрежа. Указът, подписан на 26 август, позволява да бъдат забранявани покупката, вносът и инсталирането на критична техника, софтуер и цифрови услуги, когато те могат да дадат възможност за саботаж, дистанционен достъп или прекъсване на електроснабдяването.
Китай е очевидната и най-важна практическа мишена, но юридическият обхват е значително по-широк. Той може да засегне компании, свързани и с Русия, Иран и редица други държави под американско оръжейно ембарго или санкционни режими.
Кои държави попадат в обсега
Тук е най-важната подробност - указът не съдържа прост списък от държави, чието оборудване автоматично се забранява. Вместо това той въвежда понятието „обхваната чуждестранна структура“, което включва държава или лица и компании под нейния контрол, когато те са обект на американско оръжейно ембарго или санкционен режим по правилата ITAR. Министерството на енергетиката получава и право допълнително да определя отделни държави или компании като рискови.
Сред държавите, за които американските правила предвиждат обща политика на отказ при отбранителната търговия, са Китай, Беларус, Мианмар, Куба, Иран, Северна Корея, Сирия и Венецуела. Русия също е под политика на отказ, макар и с ограничени изключения. Отделни ограничения действат и за държави като Никарагуа, Либия, Судан, Южен Судан, Сомалия, Ирак, Ливан и други, но режимите при тях са по-специфични и това не означава автоматична забрана на цялото им енергийно оборудване.
На практика обаче големият икономически удар е насочен към Китай. Търговията на САЩ с електроенергийна техника от Русия, Иран или Северна Корея е несравнимо по-малка, докато китайските компании заемат ключови позиции при батериите, инверторите, трансформаторите и другото оборудване, което Вашингтон вече разглежда като потенциален риск за националната сигурност.
Зависимостта от Китай е огромна
Данните на американската Комисия за преглед на икономическите отношения и сигурността с Китай показват мащаба на проблема. През 2024 г. Китай е осигурявал 61% от внесените в САЩ литиево-йонни батерии извън автомобилния сектор, 54% от нисковолтовите трансформатори и 29% от инверторите. При системите за съхранение на електроенергия около половината от американския внос от 2021 г. насам е идвал от Китай.
Това означава, че решението на Тръмп не е само политически жест. Ако Министерството на енергетиката започне масово да изключва китайски доставчици, американските енергийни компании ще трябва да търсят алтернативни производители, а това може да промени международните вериги за доставки и да отвори пазар за компании от Европа, Япония, Южна Корея и други съюзнически държави.
И производство извън Китай може да бъде засегнато
Има и още една много важна подробност. За Вашингтон вече няма да бъде достатъчно върху оборудването просто да пише, че е произведено в трета държава. Ако производителят е собственост на китайска или друга обхваната структура, контролиран е от нея или критичният софтуер, дистанционният достъп и поддръжката остават в нейни ръце, оборудването пак може да бъде блокирано.
Така указът потенциално засяга не само фабрики на територията на Китай, а и международни производствени вериги на китайски компании. Министерството на енергетиката трябва в рамките на 120 дни да изработи правилата за прилагането на режима и може да посочи конкретни държави, доставчици и категории оборудване, които ще бъдат под специално наблюдение.
Какво точно забранява Тръмп
Списъкът на чувствителното оборудване е широк. В него влизат големи трансформатори, инвертори, системи за съхранение на енергия с батерии, генератори, високоволтови прекъсвачи, турбини, защитни релета, измервателна техника и системи за индустриално управление. Под удар могат да попаднат и свързаните със системите софтуер, фърмуер, дистанционен достъп и услуги за поддръжка.
Указът не се ограничава само до бъдещи покупки. За вече инсталирана чужда техника министърът на енергетиката може да нареди допълнително наблюдение, изолиране, ограничаване на дистанционния достъп или дори постепенно изключване и подмяна, ако бъде установен неприемлив риск. Белият дом подчертава, че при подобни решения трябва да се отчита и опасността от нарушаване на нормалната работа на мрежата.
Открити устройства в китайски инвертори запалиха тревогата
Зад решението стои конкретен страх. През 2025 г. Ройтерс съобщи, че американски експерти са открили недекларирани комуникационни устройства, включително клетъчни радиомодули, в част от проверяваните китайски соларни инвертори и батерии. Подобни канали теоретично могат да заобиколят защитните системи и да позволят дистанционна комуникация с оборудването. Китайското посолство във Вашингтон отхвърли внушенията за заплаха и обвини САЩ в прекомерно разширяване на понятието „национална сигурност“.
Инверторите са особено чувствителни, защото свързват соларни и вятърни мощности и големи батерии с електропреносната система. При достатъчно голям брой устройства координирано дистанционно изключване би могло да създаде сериозни проблеми за мрежата, което превърна сравнително незабележим до скоро компонент в геополитически въпрос.
Европа и България не са автоматично засегнати
Държавите от Европейския съюз, включително България, не попадат автоматично под забраната само защото дадено оборудване е произведено извън САЩ. Американската страна трябва да установи връзка с обхваната държава или структура и конкретен риск за мрежата. Това означава, че европейските производители дори могат да получат нови възможности на американския пазар, ако китайските конкуренти бъдат изтласкани.
Решението обаче е предупреждение и за Европа. Европейската комисия вече предприе собствени ограничения срещу китайски инвертори при енергийни проекти с публично финансиране, а зависимостта от китайска техника се обсъжда все по-открито като въпрос не само на цена, а на стратегическа сигурност.
Така указът на Тръмп може да се окаже много повече от поредното ограничение върху китайски технологии. Вашингтон започва да третира самата електрическа мрежа като стратегическо бойно поле - и чертае нова разделителна линия между „доверени“ и рискови доставчици, която може да размести глобалния пазар за енергийно оборудване.
