Напрежението около Иран и Ормузкия проток продължава да разклаща енергийните пазари, но засега няма основания да се говори за пренаписване на световния икономически модел. Най-силният удар се усеща в Европа заради по-голямата й зависимост от външни енергийни доставки, смятат журналистът Христо Римпопов и икономистът Михаил Кръстев.
Цените на петрола остават силно чувствителни не само към реалните доставки и военните действия, но и към всяко политическо послание от Вашингтон и Техеран. Големият неизвестен остава бъдещият режим на корабоплаване през Ормуз, където Иран настоява за по-голям контрол и такси.
Ормуз остава най-опасният икономически лост
„На този етап не можем да говорим за разрешаване на кризата“, заяви Римпопов пред НоваНюз. По думите му все още липсва достатъчно яснота около подготвяното споразумение между Иран и Оман и неговите реални параметри.
Последните данни потвърждават колко чувствителна остава ситуацията. От понеделник до четвъртък през Ормуз са преминали едва 33 кораба, докато пазарите следят преговорите между Техеран и Маскат и възможността за нов режим на трафика. Ройтерс съобщи, че обсъждан вариант може да даде на Иран контрол върху входящото движение през пролива - сериозна промяна за един от най-важните енергийни маршрути в света.
Иран настоява и за такси върху преминаващите товари, докато САЩ държат достъпът през протока да остане свободен. Паралелно ирански парламентаристи разглеждат ограничения за американски и израелски кораби, което само ден по-рано изстреля цената на петрола с над 3 долара за барел.
„Трябва да видим каква ще бъде реакцията на Съединените щати. Иран настоява за премахване на част от американските санкции, за отпадане на военната блокада и за по-активна роля на Вашингтон по отношение на Израел“, каза Римпопов.
Европа остава слабата точка
Михаил Кръстев отхвърли тезата, че войната може сама по себе си да размести фундаментално световния икономически ред.
„Световната икономика е преминавала през далеч по-мащабни конфликти. Локални войни с подобна интензивност не могат да пренапишат глобалния икономически модел“, заяви той.
Според икономиста далеч по-уязвим е Европейският съюз, който остава силно зависим от внос на енергийни ресурси. САЩ и част от азиатските икономики разполагат с повече възможности да пренасочват доставки или да компенсират недостига, докато Европа по-бързо усеща скока на международните цени.
За България това не означава директна зависимост от физически доставки през Ормуз, но международните котировки неизбежно се пренасят върху пазарите, от които страната купува суровини и горива.
Една реплика на Тръмп може да движи барела
„Понякога едно изказване или публикация на президента на САЩ Доналд Тръмп оказва по-силно влияние върху цените на петрола, отколкото самите военни действия“, посочи Кръстев.
Пазарът вече показа точно такава чувствителност. Само надеждите за напредък в преговорите със Иран сваляха котировките, докато новините за възможни ограничения в Ормуз ги връщаха рязко нагоре. Тръмп заяви тази седмица, че разговорите вървят „много добре“, но според Ройтерс ключови разногласия около контрола върху корабоплаването все още не са преодолени.
Това превръща петролния пазар не само в отражение на реалното търсене и предлагане, а и в барометър на политическите очаквания. Инвеститорите купуват и продават според вероятността от блокада, сделка или нов удар още преди нещо от тях действително да се е случило.
Последните проценти остават най-трудни
Римпопов посочи, че в основата на конфликта продължава да стои иранската ядрена програма. Техеран използва стратегическото си положение около Ормуз като инструмент в преговорите, докато държавите от Персийския залив ускоряват търсенето на маршрути, които да намалят зависимостта им от протока.
„Много пъти сме били близо до споразумение, но именно последните няколко процента разногласия се оказват непреодолими“, каза той.
Засега дипломатическата линия остава отворена. Катар съобщи за напредък на посредниците в опитите за прекратяване на войната между САЩ и Иран, но окончателна договореност няма, а корабоплаването продължава да показва колко далеч е регионът от връщане към нормалността.
Именно затова непосредственият риск пред икономиката не е някакъв внезапен нов световен ред, а продължителна несигурност - скъп петрол, по-високи транспортни разходи и допълнителен инфлационен натиск, който Европа би понесла по-тежко от останалите големи икономически центрове.
