„Дефицитът не е рожба на сегашното управление. Той е резултат от политики, които са приемани и водени преди нас.“ С тези думи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити финансовата политика на кабинета и обясни защо държавата пое нов дълг от 2,25 млрд. евро. В интервю за БНТ той подчерта, че правителството е започнало при перспектива за дефицит от 7,4%, която е сведена до 5,7% за края на годината. Към момента недостигът е 2,8% от БВП, но най-големите плащания традиционно са концентрирани в последното тримесечие.
Дълг се тегли, когато имаш дефицит
Донев обясни, че новото финансиране е необходимо, за да бъде покрита разликата между приходите и разходите и държавата да изпълни вече поетите ангажименти. Правителството не възнамерява да отлага плащания само за да покаже по-добри числа в края на годината.
„Дълг се тегли срещу дефицита, за да можеш да покриеш този дефицит, който се отваря между приходната и разходната част в бюджета. Трябва да покриеш плащанията от бюджета за това, което не можеш да осигуриш с приходи от данъци, такси и други плащания“, обясни финансовият министър.
Привлечените 2,25 млрд. евро ще бъдат насочени към разплащания по Плана за възстановяване и устойчивост, гарантиране на финансовата стабилност и европейски проекти и програми. По думите на Донев ресурсът ще позволи държавата да обезпечи и изплащането на пенсии и заплати до края на годината.
Не искат да оставят сметки за догодина
Донев подчерта, че увеличаването на плащанията през последните месеци на годината не е необичайно. Тогава приключват редица строителни и инвестиционни дейности, приемат се изпълнени обекти и идва моментът за разплащане.
Наред с това предстоят социални плащания, помощите за отопление, средствата за зимно поддържане на пътищата и плащанията по общинската инвестиционна програма.
„Целта ни е да не прехвърляме плащания от тази към следващата година“, заяви Донев. Той отново подчерта, че кабинетът няма намерение да променя политики, които засягат доходите и покупателната способност на хората.
Голямата цел за 2027 г. - дефицитът надолу
Във финансовото министерство вече се работи и върху бюджета за 2027 г. Донев разкри, че се идентифицират нови източници на приходи и възможности за намаляване на разходите, така че финансовата рамка да се вмести в средносрочната бюджетна прогноза.
„Работим за 3,8% дефицит, които да свалим до границата от 3%, за да успеем да приключим процедурата по свръхдефицит, която е изключителна тежест за България. Амбицията ни е да направим така, че да сме възможно най-близо до 3-те процента“, заяви финансовият министър.
Така след очакваните 5,7% през настоящата година кабинетът планира значително свиване на бюджетния недостиг през 2027 г., без това да става чрез рязък удар върху доходите на хората.
Еврото не вдига цените
Финансовият министър отхвърли тезата, че единната валута е причината за поскъпването. Според него цените се влияят от цял комплекс фактори, част от които България няма как да контролира.
Като основен външен фактор той посочи геополитическите конфликти и особено войната между САЩ и Иран, която засяга стратегически търговски маршрути и оказва натиск върху цените на петрола и газа. Това на свой ред се пренася върху производството, транспорта и цените на множество стоки и услуги.
Донев призна, че и увеличаването на доходите има инфлационен ефект. „Увеличихме пенсиите според швейцарското правило, увеличили сме и заплатите, но това оказва своето влияние върху инфлацията“, каза той.
Успокояване на горивата
Финансовият министър очаква през октомври и ноември да се почувства ефектът от предприетите мерки при горивата. Според него вече се забелязват първи признаци на задържане на цените.
Той даде за пример дизела, който е преминал психологическата граница от 2 евро, но след това отново е поевтинял под нея. „Дори да не намалеят цените, няма да бъдат толкова бързо повишавани“, прогнозира Донев.
Данъкът върху свръхпечалбите остава на дневен ред
Донев беше категоричен, че пред правителството не стои дилема дали да избира между прогресивно подоходно облагане и данък върху свръхпечалбите. Разчетеният приход от облагането на свръхпечалбите остава на дневен ред.
Това е част от усилията да бъдат намерени допълнителни приходи, докато едновременно се търсят и възможности за оптимизиране на разходите преди изготвянето на бюджета за следващата година.
Никой не забранява домашната ракия
Финансовият министър внесе допълнителна яснота и по една от най-обсъжданите теми - предложените промени за домашния алкохол. Той категорично заяви, че никой няма намерение да забранява производството или употребата на домашна ракия в семейството.
Ограничението е насочено към продажбата й в търговски и стопански обекти. „Много хора увредиха здравето си и застрашиха живота си. Има и смъртни случаи заради такава ракия. Идеята беше да се забрани продажбата на ракия със съмнително качество, която застрашава живота на хората“, обясни Донев.
Той уточни, че текстовете ще бъдат редактирани така, че да не оставят възможност за двусмислено тълкуване от контролните органи. Домашният алкохол ще може да се произвежда и употребява за лични нужди, но не и да се предлага нелегално в търговската мрежа.
„Всичко, което се приготвя за домашна употреба, може да си се пие, но не може да се продава в стопанските обекти“, подчерта Донев. Контролът върху алкохола в търговската мрежа се извършва от Агенция „Митници“, а легално продаваните продукти трябва да бъдат с бандерол.
Ще изгаснат светлините по казината
Кабинетът подготвя и сериозно ограничаване на рекламата на хазарт. Донев подчерта, че целта е превенция на зависимостите, а не попълване на бюджета.
„Ще изгаснат светлините по казината и игралните зали, няма да ги има тези неонови светлини, които привличат вниманието на хората“, каза той. Предвижда се хазартната реклама да изчезне от билбордовете, като ограничено присъствие ще остане при спортни състезания, спортни зали и върху екипите на отборите.
Министърът увери, че мерките няма да доведат до значителна загуба на работни места или сериозен удар върху бюджетните приходи. Държавата следи и незаконните сайтове за хазарт, като очакването е ограниченията да намалят агресивното привличане на нови играчи.
Историческият ден с цар Самуил
Донев отдели специално внимание и на връщането на тленните останки на цар Самуил в България, което определи като изключителен исторически момент и събитие, способно да обедини нацията.
„Всички бяха като един. Целият площад трептеше от това вълнение“, разказа вицепремиерът. По думите му емоцията се е усещала във въздуха, а завръщането на останките е резултат от огромните усилия, полагани в продължение на десетилетия.
Донев благодари на всички, които през последните 60 години са работили за този момент, и подчерта, че държавническата мисия трябва да стои на първо място. Според него цар Самуил е една от емблематичните фигури в българската история, а връщането на останките му на родна земя е момент, който събира българите около идеята за национално единство.
