„588% ръст не е нормален. Това е свръхпечалба.“ С тези думи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити предложението за еднократно облагане на свръхпечалбите на банките и отхвърли опасенията, че мярката непременно ще доведе до повишаване на лихвите по кредитите. Данъкът е част от по-големия пакет от мерки, с който Министерството на финансите подготвя Бюджет 2027 и цели връщане на бюджетния дефицит до 3% от БВП. Управителят на БНБ Димитър Радев обаче предупреди, че допълнителното облагане може да има отражение върху кредитирането, инвестициите и икономическия растеж, което превърна темата в един от най-острите икономически спорове през последните дни.
Това е свръхпечалба
По думите на Донев през последните пет години банковият сектор е натрупал ръст на печалбите от 588%, което според него оправдава въвеждането на извънредния налог.
„Аз и съответно експертите в МФ не допускаме такъв ход от страна на банките“, заяви Донев пред Нова телевизия по повод опасенията, че налогът може да бъде прехвърлен към клиентите чрез по-високи лихви.
Той подчерта, че банковото кредитиране не се финансира единствено от печалбата, а и от други източници, включително депозитите на гражданите и бизнеса. Според него след присъединяването на България към еврозоната банковата система е получила и допълнителен ресурс от освободени резерви.
Предвижданият данък върху свръхпечалбите е временна мярка за 2027 г. и е част от пакета, чрез който финансовото министерство търси допълнителни приходи, докато страната се стреми да намали дефицита до 3%. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова също определи налога като инструмент за „икономическа солидарност“ и заяви, че средствата трябва да подпомогнат финансирането на държавните политики.
Сблъсък с управителя на БНБ
Позицията на правителството влиза в директен сблъсък с предупрежденията на управителя на БНБ Димитър Радев. Той посочи, че допълнителното облагане на банковия сектор може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да се отрази върху икономическия растеж.
БНБ защити позицията си като професионална оценка за потенциалните последици върху финансовата система, а не като участие в политическия процес. Донев обаче определи изявлението на Радев като излизане извън правомощията му и заяви, че не приема подобна комуникация през медиите.
„Не знам в чия полза е това, но за мен темата е затворена“, каза финансовият министър. Той съобщи, че в петък, 2 октомври, ще има лична среща с управителя на БНБ, на която двамата ще обсъдят спорния въпрос.
Бюджет 2027 трябва да върне дефицита до 3%
Спорът за свръхпечалбите се развива на фона на подготовката на Бюджет 2027. Правителството си поставя за цел дефицитът да бъде свален до 3% от БВП.
Сред заявените от финансовото министерство направления са по-висока събираемост на приходите, засилен фискален контрол, ограничаване на измамите с ДДС, преструктуриране на администрацията и повишаване на ефективността й. Кабинетът представя данъка върху свръхпечалбите като една от временните мерки, които трябва да помогнат за постигането на тази цел.
Еврото като валута не е виновно
Донев коментира и поскъпването на живота след приемането на еврото. Той категорично отхвърли тезата, че причината е самата единна европейска валута, и насочи критиките си към начина, по който предишното правителство е подготвило и контролирало процеса.
„Еврото като валута не е виновно. Виновно е правителството, което не направи добра преценка дали България и българските граждани са били готови за въвеждането му и ефектите, които го съпътстват“, заяви министърът.
Според Донев при част от стоките и услугите се е стигнало до механично превръщане на цени от левове в евро.
„В магазините и при услугите 1 лев стана 1 евро - мисля, че всички са съгласни с това, че цените нараснаха двойно. Която и друга валута да бяхме въвели, ако няма контрол, ефектите щяха да бъдат същите“, заяви той.
Това е позицията на финансовия министър за причините за поскъпването, докато оценката за конкретния принос на отделните инфлационни фактори остава предмет на икономически дебат.
Домашната ракия остава извън забраните
Финансовият министър коментира и другата тема, която предизвика сериозна обществена реакция - предложените промени, свързани с домашната ракия. Донев увери, че текстовете ще бъдат преработени, така че да няма възможност за двусмислено тълкуване. „Текстът ще бъде преработен, за да не създава двусмислено тълкуване“, каза той.
По думите му целта е да бъде ограничена продажбата в заведения, къщи за гости и други обекти на домашен алкохол с неясен произход и качество, а не производството и употребата му за лични нужди. „И до сега хората да бъдат спокойни. Никой няма да ходи в хладилниците, в къщите, да рови и да търси традиции“, заяви Донев.
Той подчерта, че подаряването на бутилка домашна ракия също не попада в обсъжданите ограничения.
Илиян Филипов не е дарител на управляващите
Едва в края на интервюто Донев беше попитан и за убийството на пловдивския бизнесмен и президент на „Ботев“ Илиян Филипов. Финансовият министър отрече твърденията, че предприемачът е бил сред финансовите дарители на управляващата „Прогресивна България“.
„Илиян Филипов не е сред дарителите на ПБ. Целият списък е предоставен в Сметната палата в размер над 500 евро. По принцип не е сред дарителите на ПБ“, заяви Донев.
Донев отказа да коментира и обстоятелството, че вътрешният министър Иван Демерджиев е бил адвокат на Филипов преди влизането си във властта.
„Не съм навътре в подробности около тази ситуация. Случаят е трагичен, нека органите да бъдат оставени да изяснят и да разследват всичко“, заяви финансовият министър.
Разследването на убийството продължава, а мотивите и конкретните обстоятелства около престъплението все още се изясняват.
