Все повече българи успяват да заделят пари, но въпреки това шестима от всеки десет души у нас нямат спестявания за непредвидени ситуации. Делът на хората, които спестяват, е нараснал от 22% на 30% само за три години, което означава, че приблизително всеки трети вече успява да отделя средства. Данните коментираха икономистът Георги Захариев и главният инвестиционен стратег Иван Димитров.
Повече спестявания, но и по-силно усещане за обедняване
Любопитното е, че ръстът на спестяващите не върви с по-голямо усещане за финансова сигурност. Напротив - все повече хора смятат, че стандартът им на живот се влошава.
През 2024 г. 38% от анкетираните са определяли финансовото си състояние като по-ниско. През 2026 г. този дял вече достига 49%. Така почти всеки втори българин усеща, че живее по-трудно, въпреки че делът на хората, които успяват да заделят средства, расте.
Спестяването не е инвестиране
Иван Димитров обърна внимание и на друг парадокс - въпреки масовото навлизане на дигиталните технологии и много по-лесния достъп до финансовите пазари, инвестирането сред българите не се е увеличило съществено.
По думите му трябва ясно да се разграничава спестяването от инвестирането. При спестяването човек отделя пари, които да използва при нужда, докато при инвестирането целта е тези средства да носят доходност във времето.
Именно тук се вижда и основният проблем - наличието на някакъв резерв не означава непременно, че човек е изградил дългосрочна финансова стратегия.
Образованието се оказва решаващо
Според Георги Захариев образованието има пряка връзка със способността на хората да спестяват и да вземат по-разумни финансови решения.
Хората с по-висока степен на образование заделят около три пъти повече средства в сравнение с тези с основно образование. Това показва, че финансовата сигурност не зависи единствено от размера на дохода, а и от начина, по който човек управлява парите си.
Димитров допълни, че по-младите хора като цяло са по-финансово грамотни от по-възрастните. Причината е по-лесният достъп до информация и различни финансови инструменти чрез дигиталните технологии.
Младите са по-смели, но и по-рискови
По-добрият достъп до пазари и приложения обаче има и обратна страна. Младите хора по-често стигат не само до традиционни инвестиции, но и до значително по-спекулативни активи.
Това прави финансовата грамотност още по-важна, защото лесният достъп до инвестиции не означава автоматично добри решения. Захариев напомни, че всяко финансово решение може да има последици след 2, 5 или дори 10 години.
Именно затова експертите препоръчват решенията за спестяване, инвестиране и кредитиране да бъдат добре обмисляни, а не вземани импулсивно.
Големият извод остава двоен - българите постепенно започват да спестяват повече, но огромна част от домакинствата все още нямат достатъчен резерв за непредвидени разходи. А това означава, че дори еднократен по-сериозен разход може да разклати бюджета на много семейства.
