Първите 100 дни на кабинета „Радев“ очертават по-скоро стратегия на стабилизиране, отколкото на резки и рискови реформи. Управляващата „Прогресивна България“ постепенно се оформя като един от двата големи центъра в новото политическо противопоставяне, докато ПП и ДБ застават все по-категорично от другата страна. Социолозите Първан Симеонов от „МЯРА“ и Димитър Ганев от „Тренд“ виждат зад това не просто временен конфликт, а начало на нова партийна система. Пред Нова телевизия двамата посочиха, че избягването на шокови промени през първите месеци е помогнало на властта да запази политическа устойчивост преди президентските и местните избори.
Новото разделение вече се вижда
Според Първан Симеонов България навлиза в нов политически период след годините на доминация на центристкия модел, утвърден от ГЕРБ. От едната страна постепенно се оформя по-голям традиционалистки проект в лицето на „Прогресивна България“, а от другата - десният градски център около ПП и ДБ.
„Тяхното взаимно удряне води до увеличаването им“, смята Симеонов. Според тази логика нарастващото противопоставяне не отслабва непременно двата лагера, а може да ги консолидира и да изтегля избиратели към тях за сметка на останалите политически сили.
Без шокова терапия през първите месеци
Димитър Ганев отбеляза, че „Прогресивна България“, ПП и ДБ са започнали политическия период като партньори още от протестите в края на миналата година. Тогава общите им противници са били Бойко Борисов и Делян Пеевски, но за сто дни между някогашните партньори се е отворила сериозна дистанция.
„Прогресивна България“ не започнаха с шокови реформи, за да се пази ниво, както и да задържат електората си за президентските и местните избори“, обясни Ганев. Така вместо рязко начало кабинетът избра по-предпазлив курс, който ограничава риска от бързо натрупване на обществено недоволство.
Основната линия на атаките от ПП и ДБ според него вече са геополитическите позиции на управляващите. Ганев смята, че това е чувствителна тема за „Прогресивна България“, защото партията няма интерес да бъде представяна като ненадежден партньор на Брюксел и Вашингтон.
Президентският вот ще покаже докъде е стигнала промяната
Следващият голям тест ще бъдат президентските избори през есента. Димитър Ганев смята, че евентуален балотаж между Илияна Йотова и Андрей Гюров би затвърдил именно новия модел на политическо противопоставяне.
„Това ще бъде основната опозиция в рамките на следващите месеци, която ще печели от грешките на управляващите“, прогнозира той. Така президентската кампания може да се превърне и в първата голяма проверка дали новото разделение между „Прогресивна България“ и ПП-ДБ вече е изместило старите политически оси.
За ГЕРБ ситуацията изглежда далеч по-сложна. Според Симеонов партията все още няма убедителен кандидат за президент, а евентуално трето място би открило нов и много по-труден етап за нея. По думите му истински решаващи за бъдещето на ГЕРБ могат да се окажат следващите местни избори.
