Разговорите за бюджета вървят продуктивно, заяви пред БНР народният представител от "Прогресивна България" и председател на икономическата комисия в Народното събрание Стефан Белчев. В интервю за предаването "Неделя 150" той посочи, че основната цел на промените в приходната част е постигането на фискална справедливост, без да се засяга фундаментът на данъчната система. Плоският корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица се запазват.
Временна солидарна вноска и затягане на фискалния дефицит
Като извънредна, но наложителна мярка за балансиране на бюджета се въвежда временна солидарна вноска от 33% върху свръхпечалбите на банки, застрахователи, телекоми и големи търговски вериги. Мярката ще действа до края на 2026 г. с цел стабилизиране на приходната част след натрупаните дефицити и осигуряване на чиста стартова позиция за Бюджет 2027. Белчев уточни, че се обмисля и възможно разширяване на обхвата на засегнатите бизнеси.
За да се омекоти ефектът върху гражданите, се разширяват социалните буфери чрез запазване и разширяване на ваучерите за храна и данъчните облекчения за семейства с деца. Основният приоритет остава трайното свиване на дефицита до 3% от БВП (при първоначални базови прогнози на МФ от 3,8%), което ще осигури прогнозируема основа и за подготвяния под засилен фискален контрол Бюджет 2027.
Отношенията с БНБ и финансирането на общините
По отношение на критиките от страна на Българската народна банка, Белчев заяви, че срещу фискалните мерки се води странна политическа атака от орган, от който се очаква експертен тон. Според него Народното събрание има за дълг да защити обществения интерес и фискалната стабилност на цялата държава, а не само на банковия сектор.
Във връзка с местното самоуправление депутатът подчерта, че се предвижда пълно осигуряване на заявените от общините средства, като категорично няма да има привилегировани общини.
Регулация на хазарта и борба с нелегалните разплащания
Според Стефан Белчев проблемът с връзките между хазартния сектор и политиката трябва да се реши чрез строга институционална регулация и контрол, а не с популистки мерки, които биха тласнали бизнеса в сивия сектор. Ключов елемент в предлаганите законови промени е механизъм за блокиране през БНБ на незаконни плащания към нелицензирани хазартни платформи (включително такива с криптовалути).
За премахване на съмненията за зависимости се предвижда приходите от такси в сектора да се разпределят целево и поравно между младежки дейности, спорт, образование и здравеопазване. Белчев подчерта, че хазартът и част от потребителските кредити са сериозен проблем за обществото и по-бедните слоеве, поради което реформата в сектора ще бъде доведена до край.
Мерки на пазара на горива и казусът с "Лукойл"
Относно сектора на горивата и проверките на КЗК в рафинерията "Лукойл", Белчев изтъкна, че държавата е реагирала своевременно срещу инфлационния натиск. Миналата седмица парламентът одобри нулев акциз до края на 2026 г. за метана, природния газ и пропан-бутана (LPG), използвани като моторно гориво.
Той разясни, че рафинерията в Бургас произвежда количества, надвишаващи вътрешното потребление, и евентуално изкуствено спиране на износа би довело до препълване на складовете и технологичен престой. Вътрешният пазар е напълно гарантиран, а износът на излишъци няма да доведе до повишаване на цените на дизела и бензина в страната.
