България започва по-сериозна атака срещу масовото разпространение на хазарта и финансовите последици от него. Част от подготвените законодателни промени засягат не само рекламата и дейността на хазартните компании, но и потребителските и бързите кредити, които често се оказват част от същия опасен кръг на зависимост и задлъжняване. Според финансиста и университетски преподавател проф. Даниела Бобева целият пакет представлява „двоен удар по хазарта“, но истинският резултат ще зависи от контрола и последователността на мерките.
Хазартът възприе недопустими размери
Бобева поставя именно хазарта сред най-сериозните социални проблеми, натрупани през последните години. Според нея разрастването на сектора вече не може да бъде разглеждано просто като въпрос на свободен избор или развлечение, защото последиците за зависимите и техните семейства са твърде тежки.
„Хазартът тук възприе недопустими размери. Допуснахме хазартът да разбие семейства“, заяви тя. По думите й крайната цел трябва да бъде силно ограничаване на сектора, но това не може да стане изведнъж, защото в него работят около 16 000 души и са концентрирани значителни финансови интереси.
Затова според Бобева трябва да се действа постепенно, но в ясна посока. Забраната на рекламата може да бъде начало, но сама по себе си няма да накара човек с вече развита зависимост да спре да играе.
Не само рекламата, нужна е цяла система
„Кой ще се откаже от хазарта, след като вече е зависим, заради това, че ще се забрани рекламата“, пита проф. Бобева. Според нея ограниченията върху рекламата са важни най-вече за предпазване на нови хора и особено на младите, но при вече зависимите са необходими много по-сериозни механизми.
Тя настоява за по-добър контрол върху доходите на компаниите, по-ясно проследяване на финансовите потоци и постепенно свиване на достъпа до хазарт. „Изпуснахме духа от бутилката. За да го върнем обратно, е необходима цялостна реформа“, обобщава финансистът.
Според нея крайната цел трябва да бъде защита на семейства и човешки животи, а не просто формално изпълнение на отделни ограничения. Тъкмо затова тя разглежда подготвяния пакет от закони като възможност държавата да започне да действа по няколко линии едновременно.
Бързите кредити влизат под по-строг контрол
Важна част от промените е свързана със Закона за потребителския кредит. Бобева определя част от предложенията като положителни, защото през последните години са станали видими редица слабости в защитата на хората, които вземат заеми.
Особено внимание се обръща на фирмите за бързи кредити. Предвиждат се по-строги изисквания към тяхната дейност, което според финансиста е важно и в контекста на хазарта, защото при зависими хора заемите нерядко се превръщат в начин за продължаване на играта и задълбочаване на дълговете.
Така връзката между двете теми е пряка - човек губи пари, тегли кредит, опитва се да възстанови загубеното чрез нов залог и влиза в още по-тежка финансова спирала. Именно този порочен кръг законодателните промени трябва постепенно да започнат да прекъсват.
Финансови съвети за хора в затруднение
Предвижда се и Комисията за защита на потребителите да предоставя съвети на хора, изпаднали във финансови затруднения. Идеята е те да получават навременна информация как да управляват задълженията си и какви права имат, преди проблемите да станат практически нерешими.
Според Бобева обаче тук ключов ще бъде административният капацитет. Ново правомощие само по себе си не е достатъчно, ако институцията няма специалисти, ресурси и механизъм за реална помощ на хората.
„Имаме проблем с контрола върху спазването на изискванията на потребителското законодателство и в частност потребителския кредит“, посочва тя. Затова ефектът ще зависи не само от написаното в закона, но и от това дали правилата действително ще се прилагат.
Бюджетът търси повече приходи
След темата за хазарта проф. Бобева коментира и по-широкия пакет от данъчни промени. Според нея Министерството на финансите очевидно търси възможности да укрепи приходната част на бюджета и да осигури допълнителни постъпления.
Тя очаква част от мерките да имат положителен ефект върху приходите, макар според нея размерът му да трябва да бъде оценяван внимателно. Ключовият въпрос е кои решения могат да осигуряват устойчиви приходи в по-дълъг период, а не просто еднократен финансов ефект.
Бобева обръща внимание и на социалните разходи, като подчертава необходимостта от строг контрол върху това дали средствата достигат до хората и дейностите, за които са предназначени. Според нея ефективността на публичните разходи трябва да върви заедно с усилията за повишаване на приходите.
Спорът за свръхпечалбите остава
По отношение на идеята за облагане на свръхпечалбите Бобева е значително по-предпазлива. Тя смята, че подобни инструменти трябва да бъдат внимателно анализирани заради възможното им отражение върху инвестициите и върху поведението на бизнеса.
Особено внимание тя отделя на банките и застрахователите, които са сред най-силно регулираните сектори и чиито печалби са изцяло видими за държавата. Според нея преди въвеждането на допълнително облагане трябва ясно да се обоснове защо то се насочва именно към определени отрасли и какъв ще бъде трайният му принос към бюджета.
Бобева посочва, че българските банки работят при сравнително ниски лихви по кредитите, инвестират сериозно в дигитализация и оперират в среда на висока спестовност. Затова според нея дискусията трябва да бъде икономически аргументирана, а не да се свежда единствено до размера на отчетените печалби.
Горивата - помощ, но с ясни правила
Финансистът коментира и възможните компенсации заради високите цени на горивата. Според нея такива механизми могат да бъдат необходими при силни пазарни сътресения, но трябва да бъдат внимателно разработени, защото петролният пазар е изключително променлив.
Основният риск е една временна помощ постепенно да се превърне в постоянно очакване. След като дадена компенсация бъде въведена, нейното прекратяване често среща сериозна съпротива, дори когато пазарната ситуация вече е различна.
Затова Бобева смята, че трябва да се търсят по-трайни механизми за защита на най-уязвимите групи и засегнатите отрасли, вместо системата непрекъснато да бъде променяна според дневните движения на цените.
И потребителите имат сила
В края на анализа си проф. Бобева насочва вниманието и към поведението на самите потребители. Според нея пазарът работи нормално само когато хората реагират на цените, сравняват предложенията и отказват да купуват от търговци, чиито условия смятат за неоправдани.
Това важи както за горивата и храните, така и за кредитите и други финансови услуги. Колкото по-информиран е потребителят и колкото по-лесно може да сменя доставчика или да отказва неизгодна сделка, толкова по-силен натиск има върху бизнеса да предлага разумни цени и условия.
