В предложения данъчен пакет за 2027 г. има няколко положителни решения, включително запазването на преките данъци без увеличение, повишаването на прага за регистрация по ДДС и новите мерки за хазарта и бързите кредити. Това заяви пред БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев. Наред с това той изрази очакване заявеното от управляващите ограничаване на бюджетните разходи да бъде достатъчно сериозно, за да не се стига до допълнително нарастване на данъчната тежест.
Положителна оценка за запазването на преките данъци
Вулджев определи оценката си за предложените данъчни промени като смесена, но открои няколко решения, които според него са стъпка в правилната посока.
„Управляващите са избрали смесен вариант, в който са спазили предходното обещание да не вдигат преките данъци, дори има леко облекчение, тъй като се вдига прагът на ДДС, което е приятна изненада“, заяви икономистът.
По думите му при част от новите мерки е търсена и определена прогресивност, така че допълнителната тежест да бъде насочена предимно към бизнеси с по-големи печалби и към собственици на по-скъпо имущество.
„И доколкото има промени как се облагат личните доходи, личното имущество, там тежестта пада върху хора с по-скъпи имоти или автомобили - няма кардинална промяна в това отношение“, посочи Вулджев.
Очакване за по-сериозно ограничаване на разходите
Основният въпрос според него остава бюджетната страна на уравнението. Вулджев припомни, че управляващите вече са дали заявки за по-сериозно намаляване на разходите и изрази надежда това да бъде реализирано.
„Надявам се да видим по-сериозно рязане на разходи в бюджета, за което управляващите дадоха заявки. Необходимо е там да е фокусът, за да не се вдига данъчната тежест“, каза той.
Тази позиция до голяма степен съвпада със заявената от Министерството на финансите посока за бюджетна консолидация и административна реформа. Правителството вече обяви намерение през 2027 г. да търси по-ефективно използване на публичните средства и по-широко въвеждане на дигитализация и изкуствен интелект в администрацията.
Резерви към данъка върху свръхпечалбата
По-умерена е оценката на Вулджев за предложението за облагане на свръхпечалбите. Според него самият инструмент може да има логика, особено при сектори с много висока доходност, но моментът и обхватът трябва да бъдат внимателно преценени.
„Макар че в предходни години според мен имаше смисъл в банковия сектор да се въведе такъв данък. Ще видим финансовите данни за тази година, но тук малко е изтърван моментът, защото предходните години те имаха рекордни печалби“, коментира икономистът.
Той свърза високата рентабилност на банковия сектор през последните години и с много бързото нарастване на кредитирането. Според него този процес заслужава по-внимателно наблюдение от регулаторите, за да се избегнат натрупвания на риск.
Похвала за мерките при хазарта
По отношение на хазарта Вулджев беше значително по-категоричен в положителната си оценка. „Обявените мерки по отношение на хазарта, конкретно връзката с рекламата, това са положителни стъпки“, заяви той.
Пакетът на управляващите предвижда промени в облагането на хазартната дейност и допълнителни ограничения, като целта е едновременно да бъдат повишени приходите и да се засили контролът в сектора. Министерството на финансите вече е заложило увеличаване на приходите от хазарт като част от по-широката си бюджетна политика.
Таван върху разходите при бързите кредити
Вулджев коментира положително и усилията за ограничаване на прекомерното оскъпяване при бързите кредити, като подчерта, че около законопроекта има много спекулации.
По думите му предложението въвежда таван върху общите разходи по кредита, а не само върху договорната лихва. В това число влизат такси, застраховки и други задължителни плащания, които могат да бъдат обвързани с получаването на кредита.
„Това е, върху което важи таванът от 20%, ако кредитът е с матуритет до 1 месец, 30%, ако е с матуритет 3 месеца, и над това, стига да е в рамките на 3 минимални работни заплати, е 100% максималното оскъпяване“, обясни икономистът.
