Нарушаването и заобикалянето на ограничителните мерки на Европейския съюз да бъдат третирани като тежки престъпления в България. Народното събрание направи първата голяма стъпка към тази промяна, след като прие на първо гласуване внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. „За“ гласуваха 183 депутати, 10 бяха „против“, а въздържали се нямаше. Законопроектът предвижда специална нова глава в НК и наказания, включващи лишаване от свобода, глоби и лишаване от определени права.
Нова глава в Наказателния кодекс
Предложението създава отделна глава „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Целта е българското право да бъде приведено в съответствие с Директива (ЕС) 2024/1226, която установява общи европейски правила за престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Министерството на правосъдието посочва, че именно транспонирането на тази директива е основната цел на законодателната промяна.
Европейската директива изисква държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания. При определени нарушения, свързани със значителни финансови средства, икономически ресурси, стоки или услуги, европейската рамка предвижда максималните наказания да достигат поне пет години лишаване от свобода.
Промените са насочени не само срещу прякото нарушаване на санкционните режими, но и срещу действия, предназначени да ги заобиколят. Ограничителните мерки са един от инструментите на общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС и могат да включват замразяване на активи, забрани за сделки, ограничения върху определени стоки, услуги и финансови операции.
ГЕРБ-СДС подкрепи, но поиска прецизни текстове
По време на дебата депутатът от ГЕРБ-СДС Стефан Арсов обяви подкрепата на формацията за законопроекта, но подчерта, че между първо и второ четене ще трябва внимателно да бъдат прецизирани както отделните престъпни състави, така и практическото прилагане на новите правила.
„Между първо и второ четене трябва да бъде обърнато внимание не само на самите наказателни състави, но и на цялата практически рамка на законодателството“, заяви Арсов.
Той подчерта, че ГЕРБ-СДС ще следи за точността на формулировките и за създаването на еднакви условия при прилагането на закона.
Подкрепа заяви и председателят на парламентарната група на „Демократична България“ Надежда Йорданова.
„Възраждане“ гласува против
От „Възраждане“ заеха противоположна позиция. Депутатът Петър Петров определи законопроекта на Министерския съвет като „правно недоносче“ и заяви, че формацията няма да подкрепи предложените промени.
Така основният спор между парламентарните сили не беше около необходимостта България да изпълни европейските си ангажименти, а около конкретния начин, по който новите престъпни състави са формулирани и ще бъдат прилагани.
Хуманитарната помощ остава защитена
Законопроектът съдържа и важни изключения. За престъпление няма да се смята предоставянето на хуманитарна помощ на нуждаещи се, когато тя е в съответствие с принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост.
Това съответства и на европейската директива, която прави разграничение между незаконното заобикаляне на санкции и законната хуманитарна дейност. Целта е наказателните разпоредби да не препятстват предоставянето на жизненоважна помощ при кризи и конфликти.
Защита и за адвокатската дейност
Под ударите на новите текстове няма да попадат и адвокатите, когато защитават или представляват свои клиенти в наказателни, граждански или административни производства.
Изключението обхваща и предоставянето на правна информация във връзка с образуването или избягването на съдебно или административно производство. Така се запазва правото на защита и възможността санкционирани лица или дружества да използват законна адвокатска помощ.
Преди да стигне до пленарната зала, проектът беше подкрепен на първо четене и от парламентарната правна комисия с 18 гласа „за“ и един „против“.
След днешното гласуване предстои предложенията за промени между първо и второ четене. Именно тогава депутатите ще могат да прецизират конкретните текстове, преди новите престъпления и наказания окончателно да влязат в Наказателния кодекс.
