Ново правило влиза в управлението на големите публични компании у нас - поне 33% от местата в техните управителни и надзорни органи трябва да бъдат заети от по-слабо представения пол. Парламентът прие окончателно промените в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, с които България въвежда европейските изисквания за по-балансирано участие на двата пола в ръководствата на борсовите дружества. Малките и средните предприятия остават извън новия режим, а при нарушения санкциите могат да достигнат 20 000 евро.
Европейската директива позволява на държавите да изберат между 40% за директорите без изпълнителни функции или 33% от всички директорски позиции - България избра втория вариант.
Какво означават тези 33%
На човешки език - ако единият пол е силно представен в борда, дружеството ще трябва да предприеме мерки, за да отвори повече място за другия. Правилото обхваща както управителните и надзорните съвети, така и съветите на директорите на публичните дружества.
Това не означава, че всяко свободно директорско кресло автоматично ще се дава според пола. Европейските правила изискват кандидатите да бъдат оценявани по ясни и неутрални критерии - професионален опит, компетентност, качества и резултати. Едва когато двама кандидати са равностойни по тези показатели, предимство по правило се дава на кандидата от по-слабо представения пол. И дори тогава предимството не е абсолютно - директивата допуска то да бъде преодоляно при обективни обстоятелства, свързани с конкретния кандидат.
Кой остава извън новото правило
Не всяка фирма с управител или съвет на директорите трябва да започва да смята проценти. Законът е насочен към големите публични дружества и не обхваща микро-, малките и средните предприятия.
За такива се приемат дружествата с по-малко от 250 служители и годишен оборот до 50 млн. евро или балансова стойност на активите до 43 млн. евро. Те няма да са задължени да прилагат новата цел от 33%.
КФН ще покаже кой е изпълнил задачата
Публичните дружества ще трябва да посочват колко жени и колко мъже има в управителните им органи чрез декларациите си за корпоративно управление. До 30 юни 2027 г. Комисията за финансов надзор трябва да публикува списък на дружествата, които са постигнали определената цел. Това ще бъде първото отчитане за 2026 г.
Така новото правило няма да остане само запис в закона - ще се вижда и кои компании действително са стигнали до изискваното съотношение.
Има и солени глоби
Законът идва не само с проценти, но и със санкции. Ако публично дружество наруши правилата при подбора, включително правото на предимство при равни качества или използва дискриминационни критерии, имуществената санкция може да бъде от 5000 до 20 000 евро.
За непредоставена, непълна или невярна информация глобите са от 2000 до 5000 евро.
Спорът в парламента
Промените предизвикаха и политически спор. Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ заяви, че партията ще подкрепи законопроекта и подчерта, че България трябва да приключи процедурата бързо, за да избегне санкции от Европейската комисия.
Димо Дренчев от „Възраждане“ постави въпроса как ще се съчетаят подборът според професионалните качества и предимството за по-слабо представения пол. Георги Георгиев от същата партия заяви, че според него подобно правило създава риск от дискриминация по пол.
Милена Недева от „Прогресивна България“ защити промените с аргумента, че те въвеждат европейската директива за равнопоставеност в управителните органи и че България вече е закъсняла с нейното прилагане.
Срокът за транспониране на Директива 2022/2381 действително изтече на 28 декември 2024 г., а европейските правила предвиждат конкретни цели за по-балансирано представителство в бордовете на регистрираните на борсата компании.
Така зад сухото число 33% всъщност стои доста проста идея - когато в ръководството единият пол е силно малцинство, компанията трябва да покаже, че не затваря вратата пред него. А когато двама кандидати са еднакво добри, тогава именно балансът между половете може да се окаже последната тежест върху везната.
