Държавната помощ може да убеди хора да напуснат големите градове, но истинският въпрос е дали ще успее да ги задържи в по-малките населени места и след края на финансовата подкрепа. Бившият социален министър Христина Христова определя програмата „Избирам България“ като добра и необходима първа стъпка, докато финансистът Левон Хампарцумян предупреждава, че временната субсидия сама по себе си няма да бъде достатъчна. И двамата поставят акцента върху работата, инфраструктурата, здравеопазването, транспорта и нормалната среда за семейства като решаващи за успеха. Така големият тест пред инициативата няма да бъде колко души ще кандидатстват, а колко от тях ще останат трайно след преместването.
Първите 1200 души ще покажат дали моделът работи
Христина Христова смята, че програмата заслужава шанс именно като начало на по-широка политика срещу обезлюдяването. „Аз си мисля, че на първо време да се пробва с тези 1200 човека“, каза тя и подчерта, че невъзможността един проект да реши всички регионални проблеми наведнъж не е причина да не се предприемат конкретни действия.
По думите й България вече има над 200 села без нито един жител, а различията между големите центрове и обезлюдяващите се райони са натрупвани с години. Затова помощта за преместване, наем и работа може да бъде практичен стимул за хора, които и без това обмислят подобна промяна.
Големият въпрос започва след дванадесетия месец
Хампарцумян е по-предпазлив именно за момента, когато субсидията приключи. Според него един млад човек няма да избере трайно малък български град или село само заради едногодишна финансова подкрепа, ако след това няма работа, добро образование за децата, здравни услуги, транспорт и модерна инфраструктура.
„Намеренията очевидно са добри“, подчерта финансистът, но според него държавата трябва да направи така, че самият живот извън големите центрове да стане достатъчно привлекателен. Точно тогава еднократният стимул може да се превърне в начало на трайно преселване, вместо в кратък експеримент.
Работното място може да се окаже най-силният стимул
Един от важните елементи във втория модул на „Избирам България“ е възможността до 12 месеца да бъде субсидирана заетостта на преместилия се човек. Работодателят ще може да получава средства за заплата и осигуровки, което едновременно намалява риска за бизнеса и дава на новодошлия време да се установи.
Това е особено важно за малките населени места, където недостигът на работна ръка вече е сериозен проблем. Ако субсидираната работа прерасне в постоянно работно място, програмата би могла да помогне едновременно на местните икономики и на хората, които търсят по-различен начин на живот.
Без услуги дори добрата субсидия няма да стигне
Христова също признава, че преместването не зависи само от парите. Здравеопазването, наличието на лекарства, транспортът, социалните услуги и образованието са част от решението дали едно семейство ще остане в новото населено място.
Тя определи финансовата подкрепа и като своеобразна компенсация за хората, които избират район с по-ограничени услуги. В същото време посочи, че това не обезсмисля програмата, а показва защо тя трябва да върви заедно с други политики за регионално развитие.
Децентрализацията е другата половина на уравнението
Според Христова повече решения и ресурси трябва постепенно да достигат до самите общини, за да могат услугите там да се доближат до тези в големите градове. Тя даде пример със социалните услуги, при които държавата определя стандарт и предоставя финансиране, а местната власт организира конкретната помощ.
Хампарцумян постави условие и към този процес - местната администрация трябва да бъде достатъчно ефективна, за да използва добре предоставените средства. Така успехът на „Избирам България“ ще зависи не само от първоначалната помощ за 1200 души, а от това дали след нея държавата, общините и работодателите ще успеят да създадат причина тези хора действително да останат.
