Повече от три десетилетия след обединението на Германия икономическата пропаст между някогашните Изток и Запад е много по-малка, но далеч не е изчезнала. Най-голямата разлика вече не е в работните места, както през бурните години след края на ГДР, а в натрупаното богатство. Домакинствата в източната част разполагат средно с едва около половината от нетните активи на тези в Западна Германия, а по-ниските заплати, недостигът на млади хора и слабите частни инвестиции продължават да затрудняват догонването. Това показва анализ на Ройтерс за икономическата и социалната цена на разделението, което формално приключи през 1990 г., но все още оставя видими следи.
Работните места вече не са голямата пропаст
В първите години след обединението картината изглеждаше далеч по-драматично. Огромна част от държавната индустрия на бившата ГДР беше преструктурирана или закрита, а стотици хиляди хора загубиха работата си. В края на 90-те години безработицата в Източна Германия достигаше близо 20% - почти два пъти повече от тази на запад.
Тази разлика постепенно беше стопена. През 2025 г. регистрираната безработица в източните провинции беше 8,6% при 6,4% в Западна Германия. Още по-видимо е сближаването при заетостта - 75,9% от хората в трудоспособна възраст на изток са работили, само с 1,6 процентни пункта по-малко от западната част.
При жените историческото разделение практически вече е изчезнало. Заетостта сред жените достига 74% на изток и 74,1% на запад. Това е една от областите, в които икономическото обединение на страната на практика вече е факт.
Доходите се приближават, но разликата остава
Източногерманските домакинства успяват постепенно да наваксват и по доходи. През 2008 г. медианният разполагаем доход в източните провинции, включително Берлин, е бил около 82% от западногерманското равнище. До 2024 г. съотношението вече достига приблизително 92%.
В абсолютни числа обаче дистанцията все още се усеща. Средният медианен разполагаем доход на домакинствата на изток през 2024 г. е около 25 900 евро годишно срещу 28 100 евро на запад - разлика от приблизително 2200 евро.
Още по-сериозна е дистанцията при заплатите на служителите на пълен работен ден. През 2025 г. медианното брутно годишно възнаграждение в източните провинции без Берлин е 46 013 евро. В западната част на страната то достига 55 435 евро - с 9422 евро повече.
Част от тази разлика се компенсира от по-ниските разходи за живот. Особено голямо значение имат жилищата. В Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия например наемите са приблизително с 30-40% под средното за Германия. Така домакинство с по-малък доход може да разполага с относително по-голяма част от него след плащането на жилищните си разходи.
Истинската пропаст е в натрупаното богатство
Когато обаче се погледне не месечният доход, а цялото имущество на домакинствата, разделението отново става огромно.
През 2023 г. средните нетни активи на домакинство в източните провинции, включително Берлин, са били 125 500 евро. В Западна Германия сумата е повече от два пъти по-голяма - 257 100 евро.
Разликата е около 132 000 евро на домакинство. Казано по друг начин, средното богатство на източногерманското домакинство е едва 49% от това на западногерманското. В сметката влизат недвижими имоти, финансови инвестиции, пенсионни спестявания и друго имущество.
И тук се вижда ефектът от десетилетията преди обединението. Западногерманските семейства са имали много повече време и възможности да трупат частна собственост, инвестиции и наследство. Източногерманските домакинства започват този процес много по-късно и въпреки бързото увеличение на активите им след 2013 г. разликата остава огромна.
Изтокът губи хората, от които най-много се нуждае
Втората голяма тежест е демографията. След обединението милиони източногерманци, особено млади хора, напускат родните си провинции и търсят по-високи заплати и повече възможности на запад.
От 1991 до 2024 г. нетното преселване от източните към западните провинции, без Берлин, възлиза на около 1,2 млн. души. Към това се добавят по-ниската раждаемост и по-бързото застаряване на населението.
През 2022 г. хората между 18 и 64 години представляват 57,5% от населението на източните провинции без Берлин срещу 61,6% на запад. Това поставя местните работодатели в своеобразен капан - предприятията се нуждаят от повече хора, за да растат, но разполагат с все по-малък трудов резерв.
Икономическият институт „Ифо“ предупреждава, че до 2035 г. броят на хората в трудоспособна възраст в Източна Германия може да намалее с още около 7%, а в Саксония-Анхалт и Тюрингия спадът да бъде още по-сериозен. Особено тревожно според института е продължаващото изтичане на млади и добре образовани хора.
По-малко хора, но и по-малко инвестиции
Демографският проблем се допълва от по-слабите частни инвестиции. Данните на „Ифо“ показват, че източногерманските компании инвестират на един работещ приблизително една четвърт по-малко от западногерманските.
Ако се изключат жилищното строителство и публичната инфраструктура, инвестициите на компаниите на изток достигат едва около две трети от западното равнище. Това означава по-бавно внедряване на нови технологии, по-слабо увеличение на производителността и в крайна сметка по-малко възможности за по-високи заплати.
Разликата вече се вижда и в новите технологии. Според друго изследване на „Ифо“ малко под 40% от компаниите в Източна Германия използват активно изкуствен интелект, докато за Германия като цяло делът вече надхвърля половината. Институтът вижда в това още един сигнал, че технологичното изоставане може да се превърне в нова пречка пред догонването.
Икономическата разлика се превръща и в социално недоволство
За много хора в източните провинции тези числа имат и силно социално измерение. Част от жителите продължават да усещат, че въпреки формалното обединение не са достигнали същите възможности за доходи, имущество и кариера като хората на запад.
Именно това чувство на изоставане е сред факторите, които анализатори свързват със силната подкрепа за „Алтернатива за Германия“ в източните провинции. Ройтерс отбелязва, че икономическите различия и усещането за пренебрегване от Берлин са част от средата, в която партията разширява влиянието си в региона. Това е един от факторите, наред с позиции по миграцията, енергетиката, Русия и други политически теми.
Така 35 години след обединението германската икономическа карта вече изглежда съвсем различно от тази през 90-те години. Огромната пропаст в безработицата почти е изчезнала, заетостта се е изравнила, а доходите постепенно се приближават.
Но натрупаното богатство, населението и инвестициите се променят много по-бавно. И точно там остава най-дълбоката граница между някогашните две Германии - невидима на политическата карта, но все още ясно различима в банковите сметки, имотите, заплатите и възможностите на милиони германски семейства.
