Засилени проверки на вносното грозде започват точно с новия гроздобер, а държавата ще следи не само качеството, но и произхода, документите и декларираните цени на продукцията. Това обяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски при посещението си във винарски изби в района на Мелник, Петрич и Сандански. Там той постави символично начало на кампанията и очерта две различни картини - силен инвестиционен интерес и нови лозя в Мелнишко, но продължаващо свиване на лозовите площи в страната като цяло.
България има уникален тероар
Началото на гроздобера беше дадено в лозята на AYA Estate по винения маршрут „Долината на река Струма“. Абровски определи деня като своеобразен празник за целия сектор. „Днес започва един своеобразен празник, защото свършва годината за агрономите. И започва годината за производителите на вино“, каза министърът.
Той припомни, че професионалният му път като юрист започва през 2004 г. именно от Изпълнителната агенция по лозата и виното. По думите му още тогава е имал възможност да се учи от енолози, агрономи и европейски практики. „Това, което знам, е, че България е едно от най-хубавите места като тероар за производство на вино“, подчерта Абровски.
Според него страната ни има всички предпоставки да се конкурира с най-утвърдените винени региони в света. Той даде Франция като пример за световен еталон, но подчерта, че България също има история, традиции и природни дадености, които в миналото са я утвърждавали като силна винопроизводителна страна.
Виното трябва да носи повече пари на местната икономика
Абровски постави сериозен акцент върху връзката между лозарството, винопроизводството и туризма. Според него съчетаването на собствено производство с туристически услуги, местни храни и винени маршрути може да увеличи значително стойността, която остава в регионите.
„Винарната AYA Estate показва, че България може да съчетава виното и туризма, да насърчава местното производство, да развива селските райони и да създава нови работни места“, заяви министърът.
Тази формула е особено важна за Мелнишкия край, където лозарството и винарството са традиционен поминък, но все повече изби вече се опитват да привличат и туристи, а не просто да произвеждат и продават вино.
Стотици декари нови лозя в Мелнишко
Кметът на Сандански Атанас Стоянов посочи, че през последните около 15 години в района са засадени стотици декари нови лозови масиви. Според него това е доказателство, че интересът към сектора не е изчезнал и местният бизнес продължава да инвестира.
Десетките изби в Санданско-Петричкия и особено в Мелнишкия район търсят нови подходи и се опитват постепенно да разширяват лозята си. „Когато местната власт, държавата и бизнесът гледаме в една посока, нашата плодородна земя тук, в Мелнишкия регион, не ражда само добро, хубаво грозде, тя ражда и едно добро бъдеще“, заяви Стоянов.
Но лозята в България продължават да намаляват
Положителната картина от Мелнишко обаче контрастира с данните за страната като цяло. Според окончателните данни на Министерството на земеделието и храните през 2025 г. лозовите насаждения в земеделските стопанства са били 31 234 хектара, а реколтираните площи - 26 231 хектара.
Само за една година реколтираните лозя са намалели с 5,4%. Новозасадените площи са 248 хектара. Така местните инвестиции в райони като Мелнишкия придобиват още по-голяма тежест на фона на общото свиване на лозарството в страната.
Вносното грозде влиза под засилен контрол
Един от най-чувствителните въпроси за производителите в началото на гроздобера е вносът на винено грозде. Абровски съобщи, че Министерството на земеделието работи съвместно с Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите, като проверките обхващат не само гроздето, а всички сезонни плодове и зеленчуци, които влизат в страната.
При вноса от трети държави основна роля има Агенция „Митници“, а при вътреобщностните доставки се включва НАП. Проверяват се документацията, произходът и декларираните цени на продукцията.
„Ние няма как да затворим своите граници, но можем да гарантираме, че цената, на която влиза, е адекватна, и че качеството отговаря на всички изисквания“, заяви Абровски.
В момента винено грозде се внася основно от Турция. Министърът съобщи, че при доставки от трети страни българските институции разговарят и с администрациите на държавите на произход, включително за проверка на цените, на които продукцията е декларирана.
Съмнения за цената на част от вноса
При част от проверките са възникнали съмнения дали декларираните цени на внасяното грозде отговарят на действителността. Затова администрацията предприема допълнителни действия в рамките на законовите си правомощия. Абровски подчерта, че целта е да няма ощетяване нито на фиска, нито на българските земеделски производители чрез продукция, която влиза на изкуствено ниски цени.
Паралелно с финансовия и документалния контрол се извършва и 100% фитосанитарен контрол, включително лабораторни изследвания. Целта е да се гарантира, че продукцията, която достига до българския пазар, отговаря на изискванията за качество и безопасност.
Абровски даде гаранция и за очакваната от земеделските производители помощ de minimis. По думите му средствата ще бъдат изплатени стриктно в предварително обявените срокове.
Промени в рибарската агенция, но без орязване на контрола
От темата за лозарството министърът премина и към подготвяните промени в системата на земеделското министерство. При евентуално преструктуриране и обединяване на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури с друга структура контролът по Черноморието, Дунав и във вътрешността на страната няма да бъде намален, увери Абровски.
По думите му преди предприемането на действия са проведени разговори с Европейската комисия. Контролът по Северното и Южното Черноморие трябва да бъде запазен и дори засилен, а във вътрешността на страната и по Дунав могат да бъдат използвани допълнително екипи от системата на Изпълнителната агенция по горите.
Министърът обясни, че двете структури в значителна степен изпълняват контролни функции на едни и същи места. Идеята е да се съкрати част от общата администрация, без да се засяга специализираният контрол. По предварителни данни в ИАРА се предвижда намаляване с около 26 души именно от общата администрация, докато контролните звена трябва да бъдат запазени изцяло.
„Искаме да засилим контрола. Контролът ще продължи, ще бъде оптимизиран и ще бъде на ниво“, заяви Абровски.
Засега няма нужда от ваксинация срещу шарката
Министърът коментира и епизоотичната обстановка. По думите му към момента няма необходимост от решение за ваксинация срещу шарката по дребните преживни животни. Такава мярка ще бъде предприета само ако развитието на заболяването я наложи.
Абровски подчерта, че ваксинацията е един от инструментите за борба със заболяването, но не е панацея. Той сравни ситуацията с миналата година, когато по думите му са били регистрирани 194 огнища, докато през тази година те са 26.
В Петричко обстановката в момента е спокойна, въпреки че в началото на септември БАБХ установи първично огнище в животновъден обект в село Кърналово. В стопанството се отглеждат 264 дребни преживни животни. Около огнището е определена 5-километрова защитна зона, в която попадат Кърналово, Михнево, Старчево, Рибник, Рупите, Митино, Кавракирово и Генерал Тодоров.
Заплатите на шефовете в държавните предприятия също се променят
Абровски съобщи и за работа по намаляване и обвързване с резултатите на възнагражденията на ръководителите на държавните предприятия в системата на министерството.
В „Напоителни системи“ вече са подготвени анекси към договорите, а промяна на правното основание се разработва и за директорите на шестте държавни горски предприятия.
Идеята е ръководителите да получават базово възнаграждение, което да се увеличава при положителен финансов резултат. Ако дружеството работи на загуба, заплащането на неговото ръководство също ще бъде ограничавано.
По думите на Абровски голяма част от предприятията в момента са на загуба, като някои са достигали отрицателен резултат от около 2 млн. лева. Министърът изрази надежда до началото на следващата година значителна част от тях поне да излязат на нулев финансов резултат.
Той свърза необходимостта от оптимизация и с кадровата политика през предходни години, когато според него в държавни предприятия са били назначавани партийни функционери. Сега целта е администрацията да бъде свита там, където има дублиране, без това да отслабва реалния контрол и работата на терен.
