Два риска за България има след потъването на търговския кораб ALFA WATAN, който потъна, след като бе ударен от дрон в Изключителната икономическа зона на България. Първият е от удари по корабите, вторият от замърсяване на морските води, стана ясно от думите на капитан Александър Калчев, изпълнителен директор на „Параходство Български морски флот“, пред бТВ.
Остава в неизвестност десетчленният екипаж на кораба ALFA WATAN, който беше поразен от дронове и потъна на около 70 морски мили източно от Бяла. Корабът се е движил от Египет към Румъния.
ALFA WATAN е на около 50 години. Той е сравнително малък – дълъг е 84 метра и е широк 12 метра.
Междувременно продължава възстановяването на спасените моряци от другия кораб – ABLE, който също беше поразен, но не потъна. Те се намират във Варна.
Тежко, но стабилно остава състоянието на индийския моряк, който е с 45% изгаряния и е настанен във Военноморската болница във Варна. Той е прекарал спокойно нощта, но лекарите продължават да се борят за живота му.
Останалите 16 моряци от екипажа на ABLE са настанени в хотел, осигурен от корабособственика. С тях предстои да приключат разпитите от „Гранична полиция“, след което ще бъде организирано отпътуването им към родните им места.
Инцидентът поставя и въпроса за евентуално замърсяване от потъналия ALFA WATAN. Вчера изпълнителният директор на „Параходство Български морски флот“ капитан Александър Калчев коментира, че Черно море е станало рискова зона за търговското корабоплаване.
По думите му през последните две години ударите по търговски кораби в Черно и Азовско море са зачестили, като над 100 плавателни съда са били поразени. Според него част от тези инциденти представляват и екологична заплаха.
„Черно море е наистина едно доста рисково място, което бих сравнил в момента с Ормузкия проток. Стараем се да не плаваме в Черно море. От 16 септември то е обявено за зона с висок риск“, коментира капитан Калчев.
Той обясни, че потъналият кораб има гориво на борда, но евентуалният разлив зависи от начина, по който плавателният съд е легнал на морското дъно.
„Ако корабът е седнал с дъното си, т.е. е в нормалното си положение, когато е на дъното, е нормално, влизайки водата в танковете, да започне да избутва по-лекия газьол, който естествено ще излезе на повърхността“, обясни Калчев.
По думите му, ако корабът е легнал на борд или с дъното нагоре, вероятността за разлив е много по-малка.
На този фон днес във Варна започва поредната активация на съвместната постоянна противоминна група в Черно море, създадена преди три години. В нея участват военни кораби от България, Румъния и Турция.
Това ще бъде 12-ата поредна мисия на групата, която ще продължи до 18 октомври. Основната ѝ цел е да обследва определени райони за плаващи мини, които биха могли да създадат опасност за търговското корабоплаване.
