Там няма български бряг, няма фарове и пристанища. Но България има права. Какво означават 29 000 кв. км море, къде свършват териториалните ни води и започва зоната, в която държавата има специални права
Два търговски кораба бяха атакувани с дронове тази нощ в българската изключителна икономическа зона в Черно море. Единият потъна, а на втория избухна пожар. България провежда спасителна операция, а институциите следят и за евентуално замърсяване на морето. Атаката е станала на около 70 морски мили източно от Бяла.
И точно покрай този безпрецедентен за България инцидент един термин, който доскоро звучеше като понятие от международното право, влезе внезапно в ежедневния ни език:
Изключителна икономическа зона.
Къде се намира тя? Българска територия ли е? Може ли България да спира чужди кораби там? И защо кораб под чужд флаг може спокойно да плава през зона, в която България има „суверенни права“?
Отговорът е много по-интересен от простото „това е българско море“.
България има море много по-навътре в Черно море
Първата важна граница е тази, която повечето българи познават – териториалното море.
То се простира до 12 морски мили от изходните линии, тоест приблизително 22,2 километра. Вътрешните морски води и териториалното море са част от територията на България и страната упражнява суверенитет върху тях. Това е уредено както в българския закон, така и в Конвенцията на ООН по морско право.
Но след тези 12 мили морето не става „ничие“.
Точно там започва другото пространство – изключителната икономическа зона.
По българския закон тя се простира отвъд териториалното море до 200 морски мили от изходните линии. В Черно море обаче България не може просто да начертае кръг от 200 мили около брега си. Причината е географията – срещу нас има други държави, а Черно море е сравнително затворено.
Затова реалните граници се определят чрез международни споразумения и международното право.
Това не е българска територия
Тук е голямата заблуда. Изключителната икономическа зона не е продължение на българската територия.
България не упражнява там същия суверенитет, който има върху сушата или в териториалното си море. Международното право прави много ясно разграничение.
В ИИЗ България има суверенни права, преди всичко върху природните ресурси. Това включва живите ресурси като рибата, но и минералните и енергийните ресурси на морското дъно, в недрата му и във водите над него.
България има и специална юрисдикция по отношение на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, морските научни изследвания и опазването на морската среда.
Иначе казано – това е зона, в която България не владее всяко движение на всеки кораб, но има специални права върху това, което морето и дъното дават на държавата.
Корабите могат да плават
Точно тук идва най-важната разлика.
Чужд търговски кораб не трябва да иска разрешение от България само за да премине през българската ИИЗ.
Конвенцията на ООН по морско право запазва в изключителната икономическа зона свободата на корабоплаването и въздухоплаването, както и полагането на подводни кабели и тръбопроводи при условията на международното право. Българският закон също изрично признава свободата на корабоплаване в ИИЗ.
Затова един кораб под флага на Того, Палау или друга държава може да преминава през зоната.
Той не е „навлязъл в България“ в юридическия смисъл, в който чужд кораб би навлязъл в българското териториално море.
Но това не означава, че зоната е без правила.
Какво всъщност принадлежи на България
Представете си огромна морска площ, върху която България има своеобразно икономическо предимство.
Ако в морското дъно има природни ресурси, България има суверенни права върху тяхното проучване и използване.
Ако става дума за риболов, България има права върху живите ресурси и може да регулира тяхното опазване и използване в рамките на международното право.
Ако се изграждат определени изкуствени съоръжения или инсталации, България има специална юрисдикция.
Ако се извършват морски научни изследвания или има риск за морската среда, отново се задействат българските правомощия.
Това е причината терминът да е „икономическа“ зона.
Тя не е създадена, за да даде на държавата пълен контрол върху корабоплаването, а за да гарантира нейните права върху ресурсите и определени дейности в морето.
Защо България обаче изпраща спасители?
Корабите са извън териториалното ни море, но България носи отговорности в своя морски район за търсене и спасяване.
При сегашната атака именно българските институции ръководят спасителната операция. В нея участват Военноморските сили, Военновъздушните сили, „Гранична полиция“ и морската администрация, а България следи и за евентуално замърсяване.
Тоест ИИЗ не е територия, върху която България има пълен суверенитет, но това не означава, че държавата няма отговорности там.
Напротив.
При инцидент в морето животът на хората не се измерва с юридическата линия на картата.
Защо зоната не е 200 мили?
На теория максималната ширина на една изключителна икономическа зона е 200 морски мили – около 370 километра.
Само че ако България начертае 370-километров радиус от брега си, много бързо ще се окаже върху морската зона на друга държава.
Черно море просто не е достатъчно широко.
Затова международното право изисква държавите с прилежащи или срещулежащи брегове да договорят границите помежду си, като целта е да се постигне справедливо решение. Българският закон изрично препраща към този принцип.
Това не е само български проблем. През 2009 г. например Международният съд в Хага определи единна морска граница между Румъния и Украйна, включително за изключителните икономически зони и континенталния шелф.
България и Турция са се договорили
На юг България има договорена морска граница с Турция.
Споразумението от 1997 г. определя границата на териториалното море, континенталния шелф и изключителните икономически зони между двете държави в Черно море.
На север картината е по-сложна.
Границата между България и Румъния в Черно море все още не е напълно договорена. В документацията по делото за морската делимитация в Черно море Международният съд посочва, че границата между Румъния и България остава сред нерешените делимитационни въпроси в западната част на морето.
Затова и картата на българската ИИЗ не е просто окръжност, начертана с пергел от нос Калиакра до границата с Турция.
Почти 29 000 квадратни километра море
Размерът също е впечатляващ.
Българската изключителна икономическа зона е приблизително 29 000 квадратни километра – морско пространство, което е значително по-голямо от площта на много български области, взети заедно. Данните за площта се използват и в актуални справочни материали за българската морска зона.
Именно там се намират потенциални енергийни и минерални ресурси, рибни ресурси и пространства, които могат да бъдат използвани за различни икономически дейности.
Затова ИИЗ има и стратегическо значение.
Тя е част от морската икономика на България, макар че повечето хора никога не са имали повод да се замислят къде точно започва.
Има още една важна граница – континенталният шелф
ИИЗ често се споменава заедно с континенталния шелф, но двете понятия не са напълно еднакви.
Изключителната икономическа зона се отнася до правата върху ресурсите във водите, морското дъно и недрата в рамките на зоната.
Континенталният шелф е свързан преди всичко с морското дъно и неговите недра. Международното право отделя специален режим за него.
За обикновения човек разликата изглежда академична.
Но когато става дума за нефт, природен газ, минерали, подводни кабели, научни изследвания или големи енергийни проекти, тя става изключително важна.
