Под привидно обикновения пейзаж на село Юнаците край Пазарджик се крие един от най-големите исторически козове на България - най-старото непрекъснато обитавано село в Европа. Докато в Египет още не са си и помисляли да редят каменни блокове за пирамиди, а в Западна Европа хората са се чудели как да опитомят първата дива коза, тук, край река Тополница, вече е кипял организиран градски живот - с улици, двуетажни къщи, крепостни стени и злато.
„Плоската могила“, която се оказа 7000-годишен небостъргач на историята
Всичко започва в края на XIX век, когато местните хора наричали един висок хълм край селото „Плоската могила“. Първите разкопки започват още през 1939 г., водени от Васил Миков, а по-късно се включват и руски и гръцки археолози. Когато започват да копаят надолу, учените буквално се хващат за главата - могилата не е просто хълм, а гигантска „торта“ от цивилизации, натрупана в продължение на хилядолетия.
Когато една праисторическа къща от дърво и глина изгори или се срути, древните жители не разчиствали терена с багери - просто подравнявали отломките и строели новата къща отгоре. Така селището растяло на височина, слой след слой.
В основата лежат останки от ранния халколит (каменно-медната епоха) - около 5000 г. пр.н.е. Над тях се редуват селища от бронзовата и желязната епоха. Следват тракийски селища, римска пътна станция, византийска крепост и средновековно българско селище, което постепенно се прелива в днешното село Юнаците.
Животът тук просто никога не е спирал. Ако има класация за "най-упорити имотни собственици в историята на човечеството", жителите на Юнаците печелят без конкуренция.
Златото, което бие дори Варненския некропол
В продължение на десетилетия светът знаеше, че най-старото обработено злато на планетата е открито във Варненския халколитен некропол, датирано около 4400–4200 г. пр.н.е. Но археолозите в Юнаците тихо и скромно пренаписаха учебниците.
При разкопките на „Плоската могила“ беше открито миниатюрно златно мънисто с диаметър едва 4 милиметра и тегло около 15 сантиграма. То може да изглежда като прашинка, но възрастта му е умопомрачителна - около 4600–4500 г. пр.н.е. Това го прави с около 200 до 300 години по-старо от прочутото варненско злато и официално най-старото обработено злато в света.
Освен него са намерени и други златни украшения, което доказва, че още преди 6600 години тук са живели изкусни ювелири и богата аристокрация, която е търгувала със сол, мед и благородни метали по поречието на Марица и Тополница.
Праисторически „апартаменти“ и първите улични регулации
Древните жители на Юнаците не са били пещерни хора в кожи, които размахват тояги. Разкопките показват, че селището е било истински протоград, укрепен с масивна глинена стена и ров.
Къщите им били построени по предварителен план - подредени в прави редици с тесни улички между тях. Някои от постройките дори са били двуетажни, с дървени подове, измазани с глина, с пещи за хляб, мелници за зърно и специални хранилища за жито. Стените им често били украсени с геометрични орнаменти, боядисани в червено и бяло. С други думи - хората са държали на интериорния дизайн още в петото хилядолетие преди Христа.
Драматичният край на Златния век и отпечатъкът в пръстта
Всяка велика цивилизация има своя драматичен момент и в Юнаците той е запечатан в земята с плашеща точност. Около 4200 г. пр.н.е. процъфтяващият праисторически град е нападнат и опожарен до основи от нашественици от север.
Археолозите откриват десетки човешки скелети на защитници и жители, затрупани под срутените покриви на къщите си - истински „праисторически Помпей“. Намерени са десетки върхове на стрели и копия, забити в стените, а един от най-трогателните детайли е отпечатък от босо детско краче, запазен в изпечената от пожара глина на пода на една от изгорелите къщи.
Защо селото се казва Юнаците?
След всички тези хилядолетия на траки, римляни, славяни и българи, селището влиза в Османската империя под името Хаджили - по името на местен турски бей.
След Освобождението местните жители решават, че е време селото да получи истинско българско име, което да носи духа на историята му. През 1934 г. то официално е прекръстено на Юнаците - в чест на смелостта на местните хора, участвали в Априлското въстание и войните за национално обединение. Иронията на съдбата е, че името пасва идеално и на онези безименни праисторически воини, които преди повече от 6000 години са защитавали града си до последно.
Днес в село Юнаците живеят около 1400 души. Те се разхождат по улици, под които спят десетки поколения предци, пият сутрешното си кафе на крачка от мястото, където е изковано първото злато в човешката история, и доказват, че в България понякога най-големите световни сензации се крият точно зад табелата на някое тихо и гостоприемно село.




















