Националната кампания за опазване на културното наследство "Чудесата на България" постигна две от големите си цели - дългосрочно финансиране за знакови обекти, които имат потенциал да се превърнат в културно-исторически атракции и повече пари за музеи, галерии и библиотеки.
Министърът на културата Евтим Милошев удържа на думата си, която даде на археолозите през август по време на посещението си на нос Калиакра. За първи път с бюджета за култура през 2027 г. се въвежда тригодишно финансиране на археологически обекти, което ще осигури по-голяма предвидимост и устойчивост в работата на научните екипи.
За първи път в Националния културен календар се обособява и самостоятелна категория за музеи, галерии и библиотеки. Те ще могат да кандидатстват при равни условия с останалите направления в културния сектор, като максималният размер на финансирането за един проект е 125 000 евро, съобщи днес Милошев, представяйки разчетите на ведомството за следващата година. Те са част от държавния бюджет за 2027 г.
Исторически висок бюджет
Проектобюджетът на Министерството на културата за 2027 г. е в размер на 307 024 800 евро. Това е увеличение с 37 973 100 евро, или 14,1% спрямо бюджета за 2026 г. и представлява най-големият бюджет в историята на институцията, съобщи министърът Милошев на пресконференция в галерия „Средец“. В нея участваха още заместник-министрите доц. д-р Пламен Славов, Марина Василева, д-р Зорница Грекова, както и дирекорът на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ Мария Димитрова.
Министърът подчерта, че увеличението е предвидено в условията на процедура по свръхдефицит и след приключването на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му средствата за култура нарастват последователно от 2022 г., когато бюджетът е бил малко над 176 млн. евро. Темпът на нарастване на финансирането за култура изпреварва ръста на икономиката, което е показател за мястото на сектора сред приоритетите на управлението.
„Дойде време да покажем цифрите, което вече не е абстракция, а е конкретика“, отбеляза Евтим Милошев във връзка с това, че в момента в галерия „Средец“ на Министерството на културата е представена изложбата „Посвещение на Никола Даскалов“, с която отдаваме почит на художника, който през 50-те години на миналия век работи в полето на абстракцията, без да покаже публично нито една своя творба.
Бюджетът е разпределен в две основни политики и 11 бюджетни програми
Първата политика е насочена към опазването на движимото и недвижимото културно наследство. За нея е предвиден ръст от 9,2%, или увеличение с общо 2,4 млн. евро.
Стандартът за финансиране на музеите и художествените галерии се увеличава с 5%. Предвидени са 4,5 млн. евро за преминаването на 49 общински музея към финансиране по системата на делегираните бюджети. Осигурява се и допълнителна субсидирана численост за 25 дигитализационни центъра в музеите. Сред новите мерки е въвеждането на тригодишно финансиране на археологически обекти, което ще осигури по-голяма предвидимост и устойчивост в работата на научните екипи.
За първи път в Националния културен календар се обособява самостоятелна категория за музеи, галерии и библиотеки. Те ще могат да кандидатстват при равни условия с останалите направления в културния сектор, като максималният размер на финансирането за един проект е 125 000 евро.
Втората политика обхваща създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина, както и достъпа до качествено художествено образование. За нея е предвидено увеличение от 15,1%, или приблизително 36 млн. евро.
Най-много за сценичните изкуства
Най-голям дял от средствата са насочени към сценичните изкуства. Финансирането за тях достига близо 158,7 млн. евро, като увеличението е с 15,5 млн. евро.
За филмовото изкуство са предвидени 32 553 400 евро, което представлява увеличение с около 2 млн. евро. За фестивали, конкурси, събития и чествания са заложени 15 389 200 евро.
Съществен акцент е поставен и върху подготовката на кадри в областта на изкуството и културата. За тази цел са предвидени 50 209 000 евро – увеличение с над 3 млн. евро. Средствата обхващат 21 училища по изкуствата и две училища по културата в системата на Министерството на културата.
Почти двойно нарастват средствата в капиталовата програма – от 5 787 700 евро през 2026 г. на 11 528 800 евро през 2027 г. Увеличението е с 5 741 100 евро.
Инвестициите ще бъдат насочени към подобряване на материалната база и извършване на необходимите ремонти в културни институти, сред които Националната галерия, Националната опера и Националната библиотека, както и други институции, нуждаещи се от обновяване.
Ремонтират покривите на Националната галерия, НИМ и Националната библиотека
Министърът обърна специално внимание на необходимостта от ремонт на покривите на Националната галерия, Националния исторически музей и Националната библиотека, както и на подкрепата за театър „Сфумато“ и други по-малки ремонтни дейности в сферата на културата и изкуството.
Единствената бюджетна програма с намаление е „Администрация“. Средствата по нея се понижават от 4 179 000 евро на 3 780 700 евро, или с 9,5%. Разходите за администрация представляват едва 1,2% от общия бюджет на Министерството на културата. Намалението няма да доведе до съкращаване на служители.
В проектобюджета са заложени и 13 мерки, свързани със законодателни и управленски реформи в културния сектор.
Няма намаление на бюджета
Във връзка с публичните интерпретации за предстоящо 10-процентно намаление на бюджета за култура министърът на културата Евтим Милошев заяви, че такова намаление няма. Министърът уточни, че става въпрос за по-широка административна реформа, която обхваща държавната администрация като цяло и не е насочена конкретно към Министерството на културата.
По думите му указанията на Министерството на финансите са изпратени до всички министерства, като в тях изрично са посочени изключенията за общините и организациите, работещи по системата на делегираните бюджети. Това са дейности и институции със специфичен модел на финансиране и самостоятелност.
„Фактите са скучни, интерпретациите са много шумни“, коментира Евтим Милошев, определяйки появилите се твърдения като резултат от неправилно тълкуване на административните указания. Той подчерта, че предстоящата реформа в публичния сектор засяга единствено незаетите щатни бройки и не предвижда съкращаване на работещи служители в културните институти.
Министърът обърна внимание и на чувствителността на културната среда, която е пряко свързана с творческия процес и съхраняването на духовните ценности. „Културата не е разход, а е инвестиция. Дългосрочна инвестиция за един народ. Културата е базис. Тя не е венец на един народ, тя е основа“, заяви Евтим Милошев.
Министърът подчерта, че политиката на Министерството на културата е насочена към поетапно и устойчиво увеличаване на средствата за сектора.
Той отбеляза, че проектобюджетът за 2027 г. трябва да бъде разглеждан и в контекста на натрупаните през годините проблеми в системата, включително съществуващи дефицити и установени практики, които изискват промяна. Според Евтим Милошев устойчивото финансиране трябва да върви ръка за ръка с реформи, спазване на правилата и отговорно управление на публичните средства.
„Проблемът е в нарушаването на правилата. Когато правилата не се спазват, нищо не може да проработи качествено“, посочи министърът. Той допълни, че е заварил модели, които са законосъобразни, но не са целесъобразни и не отговарят на моралните стандарти за управление.
В края на пресконференцията министър Евтим Милошев представи младата българска арфистка Ексена Костова, ученичка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Тя поздрави присъстващите с изпълнения на две класически произведения. „За тях, за младите хора, правим всичко“, отбеляза министърът, подчертавайки значението на подкрепата за младите таланти и развитието на следващите поколения творци.






















