Римляните изградили подземна мрежа, която отвеждала водата от огромните императорски терми и работила векове наред
Под земята край днешното видинско село Арчар се крие един друг Рим. Невидим за случайния поглед, скрит под основите на внушителни антични сгради, той пази тайните на инженери, които преди близо 1700 години създават съоръжения, способни да впечатлят и съвременните специалисти. Там, под каменните стени на огромните обществени бани, се вие сложна мрежа от галерии и канали. През тях някога преминава водата, събирана от покривите на един от най-внушителните римски комплекси по нашите земи.
Това е подземният свят на Рациария – древният град, който постепенно разкрива не само своето величие, но и забележителната инженерна мисъл на своите създатели.
Археологическият сезон през 2026 г. носи нови открития. Учените успяват да проучат над 200 метра от подземната инфраструктура на римските терми. За първи път в България е направено толкова детайлно изследване на подобен тип архитектурни конструкции. А резултатите показват, че древните строители са създали система, която функционира изключително дълго и с прецизност, достойна за най-големите инженерни постижения на Римската империя.
Градът под Арчар, който съперничи на Рим
Днес трудно можем да си представим, че край малкото дунавско село Арчар някога се е издигал един от най-значимите градове в римските провинции на Балканите. Рациария започва своя възход през I век като военен център на северозападната граница на империята. Постепенно се превръща в римска колония, а по-късно и в столица на провинция Крайбрежна Дакия.
Градът заема стратегическо място край Дунав. През него преминават военни и търговски пътища, развиват се занаяти, строят се обществени сгради, храмове и представителни частни домове. Рациария е не просто крепост на империята, а процъфтяващ градски център, в който римският начин на живот оставя дълбока следа.
Схема на римските обществени бани
Един от най-ярките символи на това могъщество са огромните обществени терми. Те заемат площ от около 10 декара и според ръководителя на археологическите проучвания доц. д-р Здравко Димитров са най-големият подобен комплекс, разкриван досега в България.
Това не са просто бани. В римския свят термите са сърцето на обществения живот. Там хората се срещат, разговарят, обсъждат търговия и политика, спортуват и прекарват часове в помещения с различна температура. Комплексите разполагат с басейни, отопляеми зали, пространства за почивка и впечатляваща архитектурна украса.
Рациария има терми от т.нар. императорски тип – строени по програма и с финансиране, характерни за големите градски центрове на империята. Тяхната архитектура следва модела на самия Рим.
200 метра подземни галерии пазят инженерна тайна
Най-вълнуващото откритие през този археологически сезон се намира там, където обикновено човешкото око не достига.
Под основите на носещите стени на термите археолозите попадат на сложна мрежа от подземни галерии и цилиндрични канали. Тяхната задача е да събират и отвеждат дъждовната вода от покривите на огромната сграда. Съоръжението е изградено така, че да поема значителни количества вода и да я отвежда извън комплекса.
Размерите на галериите са впечатляващи. Те достигат височина до 81 сантиметра и ширина почти 80 сантиметра. Макар да не са предназначени за свободно движение на хора, подземните пространства позволяват на съвременните изследователи да проникнат под самите основи на античната сграда и да проследят устройството на системата.
През 2026 г. екипът проучва над 200 метра от тези съоръжения. Зад всеки участък се открива нов детайл – различна конструкция на сводовете, входни и ревизионни шахти, промени в начина на изграждане.
Археолозите установяват, че отделните галерии не са напълно еднакви. Различията в зидарията и сводовете подсказват, че по тях вероятно са работили различни строителни бригади. Въпреки това цялата мрежа е изградена като добре организирана система, в която всеки елемент има своето предназначение.
Особено впечатляващо е, че тя е функционирала векове наред. Древните инженери са предвидили не само отвеждането на водата, но и възможността за достъп до отделни участъци чрез специални шахти. Така съоръжението е можело да бъде проверявано и поддържано.
Ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров определя системата като изключително качествено инженерно постижение. По думите му каналите са били толкова добре планирани и изпълнени, че са работили векове без сериозни нарушения.
Това е и една от причините откритието да привлече вниманието на международната научна общност.
Плочка с печат разкрива кога започва строежът
Сред най-ценните находки от подземния свят на Рациария е строителна плочка с печат на производителя. На пръв поглед тя изглежда като обикновен фрагмент от древна зидария. За археолозите обаче е истинска следа към миналото.
Плочката е положена в основите на стените и помага да се уточни времето, когато започва изграждането на термите. Подобни печати са важен източник на информация за организацията на строителството в Римската империя, за производителите на строителни материали и за движението на продукцията между различните центрове.
Учените откриват и следи от кофражното скеле, използвано при изграждането на сводовете на подземните галерии. Това позволява да се възстанови не само крайният резултат, но и самият процес на строителство.
Така подземната система постепенно започва да разказва историята на хората, които я създават – техните умения, организация и познания за водата, натоварването и устойчивостта на конструкциите.
Над земята също изплуват неподозирани тайни
Подземните галерии не са единствената сензация на археологическия сезон. Проучванията през 2026 г. разкриват почти един декар нови, досега неизследвани площи в южната част на централното крило на термите.
Там археолозите попадат на огромно помещение с вътрешни пиластри, мазилки от розов хоросан и масивна хоросанова настилка, върху която е била изградена подовата конструкция.
Предназначението на пространството все още не е установено. Именно това го превръща в една от големите загадки на комплекса, която ще остане за следващите археологически сезони.
В отделните зони са проследени и три последователни настилки на двор. Едната е от опалена глина, а другите две са от хоросан. Те разказват за различните строителни етапи и за промените, които комплексът претърпява през вековете.
Самите терми имат три основни строителни периода. Най-ранният е свързан с функционирането им като обществена баня през III–IV век. Всяка от големите зали е с площ над 200 квадратни метра, а откритите корнизи и архитектурни фрагменти подсказват колко богато е било украсено вътрешното пространство.
Това е свят на мрамор, хоросан, вода и топлина, в който архитектурата има не само практическа, но и представителна функция.
От римски бани до раннохристиянски център
Рациария не остава завинаги градът на императорското величие. Историята ѝ преминава през драматични обрати, нашествия и разрушения. Но животът не изчезва изведнъж.
Археологическите пластове показват как старите сгради постепенно променят предназначението си. Върху по-ранните римски структури се появяват нови пространства, свързани с християнския свят.
През V век част от комплекса е преустроена и включена в раннохристиянска среда. Археолозите откриват дворче, свързано с църква, както и следи от използването на по-стари строителни елементи при новото строителство.
Така едно пространство, създадено за обществените нужди на римския град, получава нов живот в епохата на християнството.
Това е особено ценно свидетелство за прехода между Античността и ранното Средновековие. Рациария не е просто град, който изчезва след варварските нашествия. Тя е място, в което различни епохи оставят своите следи една върху друга.
Улицата, която възкръсва след хунските нашествия
Сред значимите открития през 2026 г. е и цяла антична улица, изградена от варовикови плочи. Тя има бордюри и канал, прокаран под настилката.
Тази находка връща археолозите към времето на императорите Анастасий и Юстиниан Велики, когато Рациария се възстановява след тежките хунски нашествия през V век.
Градът отново изгражда своята инфраструктура и продължава да изпълнява важна административна роля в региона. Улицата е материално доказателство за този възход. Под каменните плочи се крие още един канал – напомняне, че за римските строители градската среда е немислима без добре организирано управление на водата.
Сред другите находки от сезона са монети от различни периоди, накити, керамични фрагменти, лампи, тухли с печати и каменна плочка, използвана вероятно за антична игра на дама.
Всяка от тях допълва картината на един град, в който животът продължава да кипи дори след най-тежките изпитания.
Рациария излиза от сянката на иманярите
Историята на древния град има и тъмна страна. В продължение на десетилетия археологическият обект е подложен на тежки иманярски посегателства. Много от неговите тайни са унищожени, преди да бъдат проучени от учените.
Редовните археологически разкопки са възобновени през 2013 г. от екипи на Националния археологически институт с музей при БАН и Регионалния исторически музей във Видин. От 2021 г. Рациария е сред обектите с приоритетно държавно финансиране.
През 2026 г. за проучванията са осигурени 230 000 евро. На терен работят осем археолози и около 65 работници. Археологическият сезон продължава близо четири месеца и приключва в края на октомври.
Според доц. Здравко Димитров са необходими още четири-пет години работа, за да бъде проучен обектът в необходимата степен. След това предстои подготовката на мащабен проект за консервация, реставрация и социализация, който да превърне Рациария в притегателен център за културен туризъм в Северозападна България.
Целта е древният град да престане да бъде само име в историческите книги и да се превърне в място, където посетителите могат да видят отблизо наследството на Римската империя.
Под земята край Арчар все още има неизследвани галерии, скрити помещения и следи от строителство, което продължава да изненадва учените. Над тях лежат останките на град, който някога е бил сред големите центрове на римската власт по Дунав.
И може би най-вълнуващото е, че Рациария все още не е разказала цялата си история. Два века, три строителни периода, стотици метри подземни съоръжения и неизвестни помещения чакат своето разкриване. А под каменните основи на древните терми продължава да живее един невидим Рим – създаден от хора, които са умеели да побеждават не само разстоянията и времето, но и водата.
