Колонията на римските ветерани имала собствено пристанище и сечала монети
На около 17 километра от Бургас, край днешното село Дебелт, се крие един от най-интересните антични градове по българските земи. Някога тук е кипял животът на истински римски граждани – бивши легионери, получили земя, привилегии и възможност да изградят нов дом в далечната провинция Тракия.
Деултум бил толкова значим, че разполагал със собствено монетосечене, митница, внушителни обществени сгради, терми, водопровод и пристанище. Наричат го Малкия Рим на Тракия. Днес Националният археологически резерват „Деултум – Дебелт“ продължава да разкрива тайните му. А тазгодишното откритие на скелет в огромен керамичен съд донесе на резервата едно от големите отличия на националната кампания „Чудесата на България“. Ето 15 факта, които разказват историята на този забележителен град.
70 година – раждането на римската колония
Деултум е основан около 70 г. сл. Хр. по времето на император Веспасиан. Това го прави най-старата римска колония по българските земи. Появата му е част от политиката на Флавиевата династия за укрепване на римското присъствие в новозавладените територии.
VIII Августов легион – войниците, които станали граждани
Колонията е създадена за ветерани от Осми Августов легион. След години военна служба те получили възможност да започнат нов живот като свободни римски граждани. На тях били предоставени земи, върху които изградили стопанства и ново общество. Деултум се превърнал в рядък пример за римска колония, основана именно от легионни ветерани.
Над 250 декара – град с амбициите на голям римски център
В края на II и началото на III век Деултум преживява своя голям разцвет. Градската територия надхвърля 250 декара. Появяват се монументални обществени сгради, храмове, улици и впечатляваща инфраструктура. Това вече не е просто селище на пенсионирани войници, а важен икономически и административен център в провинция Тракия.
Собствено пристанище – излазът към Черно море
Деултум имал пристанище, разположено край плавателните води на днешното Мандренско езеро. В древността водната връзка достигала до Бургаския залив и осигурявала достъп до морските търговски маршрути. Намерен надпис върху фрагмент от саркофаг на собственик на кораби подкрепя представата за значението на корабоплаването за местната икономика.
Над 150 емисии – градът, който сечал свои пари
Една от най-любопитните особености на Деултум е собственото му монетосечене. В продължение на десетилетия градът произвеждал бронзови монети, а нумизматичните проучвания познават над 150 различни емисии. По изображенията върху тях археолозите възстановяват храмове, обществени сгради, религиозни култове и дори събития от живота на колонията.
Фалшиви зарчета – измамите стигнали дори до средновековната митница
Деултум пази любопитно свидетелство, че и преди повече от хилядолетие хората са търсили начин да надхитрят съдбата и противниците си на хазарт. При археологическите проучвания са открити фалшиви зарчета за игра, определяни като първите подобни находки у нас. Още по-любопитно е, че те се свързват с района на средновековната митница – уникален археологически проучен обект, в който Византия изплащала годишния си данък на България. Митницата била важен пункт за дипломатически контакти и търговски отношения между двете държави. В преддверието на свързаната с нея църква се съхранявал митническият архив. Сред откритите печати има и три, свързвани с княз Борис Михаил. Така Деултум разкрива две страни на човешката история – голямата политика и малките хитрости, които съпътстват всекидневието.
Четири посоки – улиците на римския ред
Градът бил организиран по правоъгълна улична мрежа, характерна за римското градоустройство. Двете главни артерии били Декуманус Максимус, ориентирана изток–запад, и Кардо Максимус – север–юг. Така движението, кварталите и обществените пространства били подчинени на ясна система.
Три божества – Асклепий, Кибела и императорският култ
В Деултум са почитани различни божества. Сред тях са Асклепий, покровител на медицината, и Кибела, древната богиня майка. Почитан бил и Тракийският конник. По времето на император Септимий Север се оформя и храм на императорския култ – знак за силната връзка между религията и властта в римския свят.
Две градски удобства – терми и водопровод
Римляните не правели компромис с удобствата. В Деултум били изградени големи обществени бани – терми, с помещения за различни температурни режими, топли басейни и отоплителна система под пода, известна като хипокауст. Археолозите са проучили и части от водопроводната мрежа, която снабдявала града с вода. Някои участъци са запазени забележително добре след почти две хилядолетия.
4 на 4 сантиметра – документът на един римски ветеран
През 2019 г. археолозите откриват в Деултум малък фрагмент от римска военна диплома. Размерите му са едва 4 на 4 сантиметра, но информацията в него е изключително ценна. Документът е свързан с императорски указ от 122 г. за почетно освобождаване на войници от помощни военни части в провинция Долна Дакия. Военните дипломи давали римско гражданство на заслужилите ветерани и узаконявали браковете и статута на семействата им.
142 километра – началото на Еркесия
Районът на Деултум има важно значение и през Средновековието. Оттук започва Еркесия – внушителен ранносредновековен граничен вал с дължина около 142 километра. Съоръжението е част от отбранителната система на Българската държава и свързва историята на античния град с формирането на средновековните български граници.
864 година – следа от покръстването на България
С Деултум и средновековния Девелт се свързва едно от любопитните предположения за покръстването на княз Борис I Михаил. Според хипотеза, разказана от археолога Красимира Костова, владетелят може да е приел християнството в средновековна църква в района. Това добавя още една загадка към богатото минало на мястото.
10 август 2026 г. – скелетът, който разказа история за смърт и спасение
Тази година археолозите под ръководството на проф. Людмил Вагалински попаднаха на изключителна находка в северната кула на западната порта. В огромен керамичен съд – долиум, предназначен за съхранение на хранителни продукти, беше открит скелет на млад мъж.
Около него имало два железни ножа, колан, обгорели останки, пепел и следи от опустошителен пожар. Първоначалната версия за загинал воин отстъпи пред по-драматично обяснение. Пластът пепел под скелета подсказва, че мъжът е влязъл в съда, след като пожарът вече е бушувал. Вероятно е търсил спасение от огъня и нападението, но не е успял да се измъкне. Събитията се отнасят приблизително към 400 г. сл. Хр. Точната причина за смъртта и самоличността на човека продължават да бъдат предмет на изследване. Откритието стана световна новина, попадайки във всички големи научни издания.
