Когато говорим за Априлското въстание, има един образ, който почти винаги се появява пред очите ни - дървеното черешово топче. То отдавна е много повече от примитивно оръдие. Превърнало се е в символ на българската съпротива, на отчаяната смелост и на готовността да се изправиш срещу многократно по-силен противник, дори когато знаеш, че оръжието ти може да издържи само един изстрел.
Но историята на черешовото топче крие изненади. Оказва се, че не всички дървени оръдия на въстаниците са били направени от черешово дърво. А зад един от най-известните герои в „Под игото“ – Боримечката, стои реален човек, участвал в самите събития.
Тези малко познати подробности разказва д-р Димитър Василев, ръководител на отдел „История на България през Възраждането (XVIII–XIX в.)“ в Националния исторически музей в специално интервю за подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България".
Не всяко "черешово топче" е било от череша
Дървеното оръдие се е превърнало в емблема на Априлското въстание още непосредствено след Освобождението. Особено силен става символът при големите чествания на 25-годишнината от въстанието през 1901 г.
Самото название обаче малко подвежда. „Не знаем или по-малко знаем, е че всъщност не са изработвани само черешови топчета“, разказва д-р Василев.
По време на въстанието са правени и други дървени огнестрелни оръдия. Сред използваните материали има и бряст, и дъб. Черешата обаче се оказва особено подходяща, защото дървото е широко разпространено и е много здраво.
Именно така с времето „черешовото топче“ се превръща в общо название на цяла група импровизирани дървени оръдия.
Панагюрище не е единствената артилерийска столица
Когато стане дума за черешовите топчета, първата асоциация обикновено е Панагюрище. И с основание – в града са изработени 11 такива оръдия. Но историята има още един важен център.
Ако трябва да се посочи символна столица на първата българска артилерия, това е Брацигово. Там първоначално са направени 12 дървени оръдия, а по-късно към тях са добавени още шест.
Така в разгара на въстанието българите се опитват да създадат не просто отделни импровизирани оръжия, а своеобразна артилерия. Тя, разбира се, няма нищо общо с османските оръдия като мощ и надеждност. Топчетата не могат изобщо да се сравняват с мощните оръдия "Круп". Но самият факт, че въстаниците се опитват да изградят огнева мощ, показва колко сериозни са били намеренията им.
Това не е само символна съпротива. Това е опит с наличните средства да се води истинска война.
Единственото оригинално дървено оръдие
От всички тези оръдия до наши дни е оцеляло едно. То се намира в Брацигово и се смята за единственото оригинално дървено оръдие от Априлското въстание, запазено до днес.
Причината останалите да изчезнат е донякъде очевидна. Дървото не е материал, който лесно преживява век и половина. То гние, гори и се разрушава.
Но има и друга, още по-интересна причина. Някои от самите въстанически оръдия просто не са били достатъчно добре изработени. Част от тях са дефектирали още след първия или втория изстрел.
Така оръжието, което днес възприемаме като един от най-силните символи на въстанието, в действителност е било изключително несигурно. И все пак то е стреляло.
Пленено черешово топче стигнало до Одрин
Историята пази и още една любопитна следа за тези необичайни оръдия. Известна графика, изобразяваща български пленници в крепостта-затвор в Одрин, показва сред тях и дървено топче.
Това означава, че поне едно от тези оръдия е попаднало в ръцете на османската власт като пленено оръжие.
Днес почти всички дървени топчета, които могат да се видят в музейни експозиции, са възстановки или копия. Единственото оцеляло оригинално оръдие от този тип се свързва с Брацигово.
Тъкмо затова то има особена стойност – не просто като предмет, а като материално свидетелство за опита на въстаниците да превърнат дървото в оръдие.
Боримечката не е измислен герой
Още по-изненадваща е историята на човека зад Боримечката. За поколения българи той е познат най-вече от „Под игото“. В романа на Иван Вазов Боримечката е внушителният, силен и неудържим мъж, превърнал се в един от най-запомнящите се образи на въстанието. Но той не е плод единствено на въображението на писателя.
„Боримечката има прототип“, категоричен е д-р Василев.
Това е Иван Танков от Клисура – човек, който според историческите сведения действително е бил изключително як за времето си.
А прякорът му не е литературна измислица.
Как Иван Танков станал Боримечката
Името, с което Вазов го превръща в литературна легенда, има съвсем реална история.
Иван Танков получил прякора си заради случка, която звучи почти като сцена от роман. Той се преборил с две малки мечета. Оттам идва и името Боримечката.
По време на въстанието на него била възложена и една от най-важните задачи – да пренесе дървените оръдия до укрепената позиция на Зли дол.
Така истинският Иван Танков се оказва в самия център на една от най-ярките картини на Априлското въстание.
Вазов по-късно взема този реален човек и го превръща в литературен герой. Но зад страниците на „Под игото“ остава историческата фигура на един клисурец, който действително е носил оръдията на въстаниците.
Когато историята става легенда
Боримечката е само един от примерите как реалните личности от Априлското въстание постепенно се превръщат в национални образи.
Това е и един от акцентите в експозицията на Националния исторически музей „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“ – да покаже не само събитията, но и начина, по който те създават герои.
Боримечката, Баба Илийца и други емблематични образи не са просто литературни измислици. Те имат своите реални прототипи, върху които литературата, паметта и народното въображение изграждат по-големи от живота герои.
И може би точно тук се крие една от най-силните тайни на Априлското въстание.
То е създало не само история. Създало е образи, които са преживели историята.
Черешовото топче е станало символ, макар да е било дървено и несигурно оръжие. Боримечката е станал легенда, макар зад него да стои един реален човек от Клисура. А разстоянието между действителността и легендата се оказва не толкова голямо, колкото изглежда.
Понякога именно истината е толкова невероятна, че литературата само я прави безсмъртна.
