В подножието на връх Копрен, сред горите и реките на Западна Стара планина, Копиловци пази история, която трудно се побира в рамките на едно обикновено село. Тук някога са работили рудари, действало е католическо училище още през XVII век, укривани са ценности, а след Чипровското въстание селището е опожарено. До днес са останали и необичайни обичаи за измолване на дъжд, старинни икони и пътища към едни от най-красивите водопади в Северозапада.
Старо селище в рударския Балкан
Копиловци е в община Георги Дамяново, западно от Монтана, в един от най-красивите и слабо урбанизирани райони на Западна Стара планина. Над селото се издига Копрен, а околните склонове са прорязани от реки, потоци и дълбоки гористи долове. Оттук планината постепенно се изкачва към високото било и българо-сръбската граница.
Човешкото присъствие в района е много по-старо от днешното селище. В землището на Копиловци са известни следи от античността, сред които тракийска могила в местността Алдинци. Районът е бил привлекателен за хората заради водата, горите, планинските проходи и особено заради минните богатства, които столетия наред определят развитието на целия Чипровски край.
Любопитна е и историята на самото име. В различни стари документи селището се среща като Копиловац, Копиловец, Копиловации и Копилуфча. Последната форма се среща в османски регистър от XVII век. Едно от приеманите езиковедски обяснения извежда старото име Копиловьць от славянска дума, свързана с „копа“ - купа или купен сено.
Съществуват и местни предания за човек на име Копилос, както и опити името да бъде свързано с латинското cuprum - мед, заради вековния рудодобив в района. Такава връзка обаче не е доказана и остава по-скоро любопитна местна версия.
Рудари, католици и училище преди повече от три века
Истинският разцвет на Копиловци е свързан с рударството. Целият район около Чипровци, Копиловци, Железна и съседните селища векове наред е известен с добива и обработката на метали. В планината се търсят и добиват злато, сребро, мед и други руди, а около тях постепенно се развиват занаяти и търговия.
С традицията на Чипровския край се свързват и саксонските рудари, дошли със знания за по-развити методи на добив и обработка. Историческите сведения показват и присъствието на преселници, определяни в изворите като албанци или арбанаси, които постепенно стават част от местното население.
Особено важно място в живота на Копиловци през XVII век има католическата общност. Тя е част от по-широкия католически център в Чипровския край, който поддържа връзки с Дубровник, Италия, Австрия и други европейски земи.
Още през 1647 г. в Копиловци е засвидетелствано католическо училище. По-късни сведения споменават учител и повече от сто ученици - значителен брой за планинско селище по онова време. Образованието е тясно свързано с католическите духовници, а някои местни семейства поддържат контакти с по-големи търговски центрове извън Османската империя.
Рударството дава поминък и богатство, но създава и силно развито занаятчийство. Най-прочутият продукт на района става Чипровската златарска школа, чиито майстори изработват накити, църковни предмети, украшения и съдове с високо художествено качество. Част от това наследство по-късно ще излезе от земята именно в Копиловци.
1688 година и съкровището с европейски монети
Годината, която прекъсва този подем, е 1688-а. Копиловци е сред селищата, участвали в Чипровското въстание срещу османската власт. След разгрома районът е опустошен. Чипровци, Копиловци, Железна и Клисура са нападнати, разграбени и опожарени, а част от населението загива или бяга на север от Дунав.
Копиловци постепенно е заселено отново през следващите десетилетия, но старият рударски и католически свят вече никога не е възстановен в предишния му вид.
Един от най-впечатляващите материални свидетели за богатството преди разгрома е т.нар. Копиловско съкровище. То е открито в селото и през 1921 г. постъпва в Националния археологически музей.
Находката е датирана от XVI-XVII век и включва сребърни накити и части от женско празнично облекло - украшения за булчински венец, висулки, огърлица, гривни, пръстени, копчета и други предмети. Сред най-интересните находки е верижка със седем талера.
Монетите разкриват колко широки са били контактите на този планински край. Сред тях има западноевропейски и балкански емисии, включително от Полша, Франция, Испания и Дубровнишката република. Присъствието им в Копиловци свидетелства за търговски и стопански връзки, които далеч надхвърлят околностите на Чипровци.
Част от накитите са свързвани с Чипровската златарска школа. По тях могат да се видят характерни техники и декоративни мотиви на прочутите местни майстори.
В селото е запазена и т.нар. Латинска чешма. Името й се свързва с някогашното католическо население и остава като видим спомен от стария Копиловски свят.
Пеперуда и Гонене на змей
Далеч от рудниците и големите исторически събития Копиловци пази и друга памет - тази на народните вярвания. Особено необичайни са два обреда за измолване на дъжд при продължително засушаване - „Пеперуда“ и „Гонене на змей“.
При „Пеперуда“ важна роля има момиче, обкичено със зеленина, което заедно с други участници обикаля домовете. Изпълняват се обредни песни и благословии, а стопаните поливат участниците с вода. В народната представа водата символично трябва да предизвика онова, което хората очакват от небето - дъжд за нивите, градините и добитъка.
За този обичай разказва Лалка Крумова - бивш секретар на читалището и бивш кмет на Копиловци. Тя пази личен спомен за изпълнение на ритуала, след което действително завалял дъжд. За местните подобни случаи укрепвали вярата, че старият обред има сила.
Още по-необичайно е „Гонене на змей“. Според старите представи продължителната суша можела да означава, че край селото се е заселил чужд змей, който задържа облаците и не позволява да завали.
Ритуалът се извършвал нощем. Млади мъже се събирали и с тояги обикаляли селото, дворовете, водоизточниците и местата, където според вярването можело да се крие змеят. В различни варианти на обреда участниците вдигали шум, претърсвали определени места и накрая се измивали или къпели в реката.
Този ритуал е особено ценен за етнографията, защото е документиран и изследван именно по материали от Копиловци. Освен тези два обичая в селото са познати къпане за здраве около Йордановден и Ивановден, местни тъкачески традиции и особености на торлашкия говор.
Доспевски, старата църква и животът след въстанието
След възстановяването на селото през XVIII и XIX век религиозният живот вече е свързан основно с православната общност. През 1868 г. е построена църквата „Св. Архангел Михаил“, която и днес е сред най-важните исторически сгради в Копиловци.
Особена стойност имат запазените възрожденски икони. Три от тях - на свети Никола, Богородица и Исус Христос - се свързват с Никола Доспевски, представител на прочутата Самоковска художествена школа и брат на Станислав Доспевски.
През XIX век поминъкът вече не е същият като в старите рударски времена. Земеделието, животновъдството и домашните занаяти постепенно заемат по-голямо място. Тъкачеството и изработването на текстил остават част от ежедневието на местните семейства.
Селото запазва и особеното си положение между равнината и високата планина. Оттук хората излизат към пасища и гори в Копренския дял, а реките и планинските потоци са важни за стопанството и ежедневния живот.
От Копиловци към водопадите на Копрен
Днес историята е само една от причините човек да стигне до Копиловци. Другата започва непосредствено над селото - в горите на Копрен.
Районът е известен с Копренската екопътека и няколко водопада, сред които Дуршин скок, Ланжин скок и Водният скок. Маршрутите преминават през букови гори, покрай реки и потоци и достигат до по-високите части на Западна Стара планина.
Особено подходящ период за посещение е пролетта и началото на лятото, когато снеговете са се стопили и водопадите са пълноводни. През лятото гъстите гори осигуряват прохлада, а през есента склоновете около Копрен се покриват с характерните жълти и червени багри на бука.
При по-дългите маршрути трябва да се има предвид близостта на държавната граница, както и бързата промяна на времето във високата планина. Подходящи обувки, вода, зареден телефон и предварително проверен маршрут са задължителни.
Така на сравнително малка територия около Копиловци могат да бъдат видени стара възрожденска църква, Латинската чешма, места, свързани с някогашния рударски край, планински реки и няколко водопада. А зад днешния облик на селото остава историята на едно място, през което са минали траки, рудари, католици, въстаници, златари и търговци, докато в народната памет и до днес живеят Пеперудата и гоненият през нощта змей.
