Общество

Българинът, спасил Скарлет Йохансон, за сблъсъка с Колтуклиева: Трима е трябвало да пазят вратата

Известният специалист по лична охрана Здравко Леков откри пропуски в действията на НСО, но отправи и критика към журналистите

Българинът, спасил Скарлет Йохансон, за сблъсъка с Колтуклиева: Трима е трябвало да пазят вратата

Българинът, на когото Скарлет Йохансон години наред поверяваше сигурността си по време на снимки и публични прояви в Европа, коментира инцидента между журналистката Соня Колтуклиева и служител на Националната служба за охрана.

Здравко Леков, който е сред най-известните български професионалисти в областта на личната охрана, направи подробен анализ на случилото се в публикация във Facebook.

Според него при инцидента има както сериозни пропуски в действията на охранителния екип, така и неправомерно от гледна точка на сигурността поведение на журналистката.

Леков обаче предупреждава, че не бива цялата отговорност автоматично да се стоварва върху един служител, преди да се изясни дали хората от екипа са били правилно обучени и инструктирани.

Трима души е трябвало да контролират вратата

Повод за коментара му е случаят от 22 октомври, когато Соня Колтуклиева отвори вратата на служебния автомобил, в който вече се намираше председателят на Народното събрание Михаела Доцова.

Служител на НСО се намеси, избута журналистката и тя падна на земята.

Леков обяснява, че според правилата на професионалната охрана в подобна ситуация трима души имат конкретни задължения.

Първият е личният охранител, който трябва да наблюдава вратата на охраняваното лице до момента, в който самият той се качи в автомобила. През това време трябва да е готов да реагира при всеки опит тя да бъде отворена.

Вторият е шофьорът. В момента, в който личният охранител отвори собствената си врата, за да влезе в автомобила, водачът трябва да заключи всички врати.

Третият е служител от допълнителния охранителен екип, който трябва да остане пред вратата на охраняваното лице до потеглянето на колата.

Според Леков именно в тази последователност са допуснати пропуски.

„Наблюдаваме поредица от пропуски, включително и прекомерна реакция“

„Тук наблюдаваме поредица от пропуски, включително и прекомерна реакция от страна на единия охранител“, пише специалистът.

Той обаче прави важно уточнение -подобни грешки не означават непременно, че конкретните служители носят цялата отговорност за случилото се.

Необходимо е да се установи дали всички участници в охранителния екип са преминали необходимото обучение и дали са получили достатъчно ясни инструкции за действия при подобни ситуации.

Леков предупреждава, че в практиката често един охранител понася последствията, без да бъдат проверени по-дълбоките причини за провала.

По думите му грешките могат да произтичат от недостатъчна подготовка, неправилно обучение или пропуски в управлението на охранителната дейност.

Така въпросът за отговорността не приключва само с оценката на действията на служителя, който физически е избутал журналистката.

Остра критика и към действията на Колтуклиева

Втората част от анализа на Леков е насочена към поведението на самата журналистка.

„За журналиста ще кажа, че е абсолютно неадекватно и безотговорно да се отваря вратата на охранителен (или който и да било) автомобил по този начин. Не го правете!“, предупреждава той.

Специалистът подчертава, че подобно действие създава риск от опасна ситуация, независимо дали човекът, който го извършва, има намерение да нападне охраняваното лице.

Позицията му е категорична и по двата въпроса – отварянето на вратата е неприемливо поведение от гледна точка на охраната, но това не оправдава автоматично всяка реакция на служителите.

„Охранителите трябва да управляват и репутационния риск“

В заключение Здравко Леков обръща внимание на аспект от работата на телохранителите, който често остава на заден план.

Това е репутацията на човека, когото охраняват.

„Един от рисковете, които охранителите трябва да контролират и управляват, е репутационният риск, защото всяко тяхно непремерено действие може да увреди имиджа на охраняваното лице“, посочва той.

С други думи, задачата на охраната не се изчерпва с физическата безопасност. Действията ѝ не бива да създават допълнителни кризи за човека, когото трябва да защитава.

Кой е Здравко Леков – българинът, спасил Скарлет Йохансон?

Историята на Здравко Леков придоби международна известност след инцидент по време на снимките на филма „Другата Болейн“.

Докато Скарлет Йохансон участвала в сцена с кон, животното загубило равновесие и започнало да пада. Леков реагирал мигновено, извадил актрисата от седлото и така я предпазил от тежко нараняване.

Самата Йохансон разказа историята в шоуто на Дейвид Летърман, като похвалила българския си телохранител.

През 2010 г. БНТ посвети специален репортаж на Леков и професионалната му кариера.

В него той разказва за работата си със световни знаменитости и за принципите, които според него трябва да спазва всеки добър охранител.

Сред известните личности, за чиято сигурност е отговарял, са Патрик Суейзи, Хилари Суонк, Риана, Стивън Сегал, Ищар и Мерилин Менсън.

Япония има таен език без думи: един поклон може да означава много повече, отколкото предполагате

Япония има таен език без думи: един поклон може да означава много повече, отколкото предполагате

От начина, по който поздравяват, до жестовете, с които викат някого или искат сметката в ресторанта – японците общуват по правила, които често остават...

Коментирай