Забележително археологическо откритие край Велико Търново може да доведе до разкриването на гроба на един от големите български светци. Археолози откриха некропола към средновековния манастир на свети Теодосий Търновски, изграден през XIV век с личното участие на цар Иван Александър.
Учените предполагат, че именно там може да се намират тленните останки на свети Роман Търновски, един от най-близките ученици на прочутия духовник. Разкопките разкриха и любопитни свидетелства за драматичната съдба на обителта - монети от времето на османски султан, стрели и следи от разрушителни пожари, съобщи БНР.
Древното гробище се появило в последния момент
Откритието е направено от археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Те проучват средновековния комплекс в местността Шушманец, край село Самоводене, в подножието на днешния манастир „Света Троица“.
Третият археологически сезон се оказал особено успешен. Освен новите находки, които разкриват подробности за живота на монасите, специалистите успели да локализират и манастирския некропол.
Най-интересното е, че той бил открит буквално в последния ден от работата на терен, когато екипът вече подготвял обекта за зимата. „Некропол, определено свързан с храма“, обясни археологът Илиян Петракиев.
Точното датиране на погребенията предстои. След разкриването на скелетните останки ще бъдат извършени и антропологични изследвания.
Търсят гроба на свети Роман Търновски
Една от най-големите загадки е свързана с погребението на свети Роман Търновски - духовник и ученик на свети Теодосий, чието име е тясно свързано с историята на манастира.
Според историческите сведения той е бил погребан в обителта, но точното място на гроба му все още не е установено.
Проф. Хитко Вачев очерта две възможности. „Вариантите са два - или в преддверието на храма, или в некропола“, заяви археологът.
Именно затова новооткритото гробище представлява толкова голям интерес. Бъдещите разкопки могат да предоставят допълнителни сведения за монашеската общност и за мястото, където е погребан свети Роман.
Засега обаче няма археологическо доказателство, че неговият гроб вече е намерен.
Цар Иван Александър лично градил манастира
Манастирът на свети Теодосий Търновски е основан след 1360 година и е сред значимите духовни средища на Второто българско царство.
Според житието на светеца, написано от Вселенския патриарх Калист, цар Иван Александър не само подпомагал изграждането на обителта, но и лично участвал в строителството.
Археолозите вече са проучили главната манастирска църква „Свети Никола“. Тя е изградена по византийски образец и следва архитектурните традиции на средновековния Търновград.
Мястото е било част от прочутата Търновска Света гора - духовен и книжовен център, в който през XIV век се развива забележителна просветна дейност.
С обителта са свързани бъдещият български патриарх Евтимий и Киприян, който по-късно става митрополит на Киев и цяла Русия.
След завръщането си от Атон през 1370 година Евтимий заварва манастира пострадал от свлачище. Според историческите сведения той се установява в пещерата на Теодосий Търновски и създава манастира „Света Троица“.
Стрели подсказват за насилствена разправа
Особено любопитни са предметите, открити през последния археологически сезон.
Сред находките има луксозна керамика, свидетелстваща за високия статут на обителта, както и пещи за приготвяне на хляб и месо. Открити са още фрагменти от длета, използвани за обработване на камък през XIV век, и следи от конструкцията на манастирската трапезария.
Археолозите са намерили и монети от времето на османския султан Баязид II.
Най-необичайната находка обаче са стрели, които не са характерни за подобен религиозен комплекс.
Според изследователите те повдигат въпроса дали обителта не е станала жертва на насилствено нападение, последвано от пожар.
За такова събитие свидетелстват и следите от разрушения, установени при разкопките. Учените обаче тепърва трябва да изяснят обстоятелствата около него.
Манастирът преживял няколко катастрофи
Историята на обителта се оказва белязана от поредица тежки събития.
Първото голямо разрушение е свързано със свлачище в края на XIV век. Въпреки бедствието манастирът е възстановен и продължава да изпълнява своите духовни функции.
Около век по-късно, по времето на султан Баязид II, комплексът претърпява ново разрушение, свързано с пожар.
Впоследствие монашеският живот отново е възстановен. Археологическите данни показват, че обителта е продължила да съществува чак до края на XVIII век, когато е разрушена окончателно.
Древната светиня получава шанс за нов живот
Разкритата църква има временен статут на паметник на културата с национално значение.
С решение на Великотърновския общински съвет обектът е предоставен за управление и стопанисване на Регионалния исторически музей. Над останките на храма вече е поставено защитно покритие, осигурено благодарение на дарение от Електроенергийния системен оператор.
Археологическите проучвания се финансират от Община Велико Търново и дарители, като през миналата година средства са били предоставени и от Министерския съвет.
Директорът на музея Иван Църов съобщи, че пътеките край средновековната обител вече са почистени и са включени в туристическите маршрути между Велико Търново и хижа „Божур“.
