Тракийско светилище, параклис, предания за имане и великолепни гледки превръщат прехода над Арда в истинско пътуване във времето
Кажете „връх Ком“ и повечето българи веднага ще се сетят за големия старопланински връх над Берковица. Родопите обаче също имат свой Ком - по-нисък, много по-малко известен и обвит в далеч повече загадки. Над Гудевица и Гоздевица, край горното течение на Арда, този връх събира на едно място планинска красота, следи от древността, християнска памет и легенди за заровени съкровища. А пътят до него е достатъчно достъпен, за да превърне историята в истинско преживяване.
Другият Ком над Арда
Родопският Ком се издига на 1568 метра в Ардинския дял на Западните Родопи, недалеч от българо-гръцката граница. Това не е суровият алпийски пейзаж на Рила и Пирин. Тук планината е по-мека - с дълги ридове, гори, открити поляни и малки махали, разпръснати високо над долините.
В подножието са Гудевица и Гоздевица - две малки родопски селища, през които минава най-популярният маршрут към върха. Районът е част от горното поречие на Арда, където реката още няма мощта, с която преминава по-късно през Източните Родопи. Тук тя е млада планинска река, а около нея се редуват ливади, горски склонове и дълбоки долове.
Недалеч се намира и село Арда, чието старо име Арда-башъ се свързва с началото или „главата“ на реката. Именно в този висок родопски район се събират множество потоци и извори, които дават началото на Арда, преди тя да поеме на изток през планината. Затова водата присъства навсякъде в местния пейзаж - в малки притоци, извори, влажни ливади и долове.
Гудевица е разположена на 1224 метра надморска височина, само на около 2 километра южно от село Арда и на 32 километра от Смолян. От селото се откриват гледки към Перелик, Ком и Ардин връх. Лятото е прохладно, а зимата може да донесе сериозни снеговалежи, които напълно променят характера на планината.
От Гудевица пътят към Ком първо води към Гоздевица. По него се виждат Ардинският рид и върховете Голямото Бърце, Кадор връх и Ардин връх. Следва местността Езерово, чието име се свързва с малките водни площи, които са се образували там при обилни валежи. Оттук маршрутът постепенно навлиза във високата част на планината.
Две села и една стара родопска история
Историята на Гудевица и Гоздевица е преплетена с местни предания, в които трудно могат да се отделят фактът и легендата. Разказва се за двама братя - Гудьо и Гоздьо, чиито имена останали в названията на двете селища. Според преданието при османското настъпление в горното течение на Арда Гудьо и хората около него запазили християнската си вяра и останали по баира на днешна Гудевица. Гоздьо приел исляма и с други хора се установил в подножието на Ком, където възникнала Гоздевица.
В Гудевица и днес стои църквата „Св. Илия“, построена през 1882 г. Старата й камбана е подарък от Гърция и все още се пази в храма. На малкия селски мегдан се намира и сградата на читалището, основано през 1931 г. под името „Пробуда“. След прекъсване на дейността му то е възстановено през 2006 г. като „Бъдеще сега“ и се превръща в място за образователни и младежки инициативи.
Наблизо има и аязмо. Местните хора от поколения разказват, че водата му помага при възпаления на очите. Доказателство за лечебни свойства няма, но изворът остава част от местната религиозна традиция и памет.
Районът пази и характерния за Родопите начин на живот, при който селата са свързани не само с пътища, а и със стари пътеки между махали, пасища и гори. Именно част от тези стари направления днес се използват от туристите. Каменните зидове, изоставените ниви и старите овошки край пътя напомнят, че високите склонове някога са били много по-оживени.
Траки, светилище и легендата за Дионис
Най-загадъчната част от историята на Ком започва с древността. На върха и около него са откривани следи, които се свързват с тракийско култово място. Родопите са богати на подобни обекти, а високите върхове и скални места често са използвани в древността за обреди.
Около Ком обаче археологията бързо преминава в легенда. От години се разказва, че тук може да се е намирало светилище, свързано с Дионис. Подобна връзка не е доказана категорично и затова трябва да остава в полето на хипотезите и местните предания, а не да се представя като установен исторически факт.
Още по-живи са историите за съкровища. Една говори за антично имане, друга - за богатство на разбойници, трета - за гърне с хайдушки пендари. Местни предания разказват и за подземна църква, използвана като скривалище в неспокойни времена. Точно тези истории през годините са привличали не само туристи и изследователи, но и иманяри.
Днес на Ком има малък параклис, посветен на свети апостол Петър и възстановен от местни хора. Той е сред най-разпознаваемите знаци на върха. На Петровден хора от околните селища се изкачват до него и традицията свързва мястото с молитви за здраве и благополучие.
Гори, ливади и планинска тишина
Ком е интересен не само с миналото си. По пътя към него туристът преминава през различни лица на Родопите - открити планински ливади, горски участъци, сенчести места и високи поляни. Природата около Гудевица е сравнително добре съхранена и в района се срещат характерни за Родопите растителни и животински видове.
През пролетта и началото на лятото ливадите се изпълват с треви и цветя, а горите пазят прохлада дори в горещи дни. В края на лятото високите поляни започват да пожълтяват, а есента оцветява горските склонове в червено, охра и кафяво. Зимата променя пейзажа напълно и снегът може да затрудни значително придвижването по иначе сравнително достъпния маршрут.
Разликите във височината и редуването на открити и залесени места създават разнообразни условия за живот. Покрай водните течения растителността е по-гъста, докато откритите била са изложени на силни ветрове и по-рязка смяна на времето. Затова в рамките само на няколко километра пътеката преминава през съвсем различни планински картини.
По трасето няма шумни туристически центрове и големи курортни комплекси. Преминава се през малки населени места и открити пространства, а на много места единствените звуци са вятърът, птиците и водата в доловете. Времето може да се променя бързо, затова дори през топлите месеци връхната дреха е необходима.
Седем километра до един малко познат връх
Един от удобните кръгови маршрути започва и завършва в Гудевица. Дължината му е малко над 7 километра, а положителната денивелация е около 500 метра. За целия преход е разумно да се предвидят приблизително 5-6 часа, включително почивки и време за разглеждане.
Пътят първо следва коларски участъци и поляни към Гоздевица, след което постепенно навлиза в гората и местността Езерово. По-нагоре теренът става по-стръмен. Маршрутът се определя като средно труден и не изисква алпийски умения, но подходящите обувки са важни, особено след дъжд, когато почвата и тревистите участъци могат да бъдат хлъзгави.
Една от особеностите на Ком е, че най-добрите панорами не са точно от най-високата точка. Самият връх е обрасъл с дървета. Няколкостотин метра преди него обаче гората се отваря и се появяват широки гледки към горното течение на Арда и околните родопски ридове. В района има и дървена наблюдателна площадка, която дава възможност за по-дълга почивка преди последната част от изкачването.
За прехода са нужни достатъчно вода, храна, зареден телефон и при възможност офлайн карта или GPS. Туристическите щеки могат да бъдат полезни при слизането, а през топлите месеци са необходими шапка и слънцезащита. Преди тръгване трябва да се провери прогнозата за времето, а през зимата маршрутът изисква значително повече подготовка.
До Гудевица се стига по асфалтов път, а при началната точка на маршрута има място за паркиране. Така другият Ком остава подходящ за еднодневен преход, който събира в няколко километра старо родопско село, местни предания, древни следи, параклис и панорамата към една от големите български реки още близо до нейното начало.
