В сърцето на Източните Родопи има едно място, където тишината сякаш пази тайните на миналото, а местните легенди придават на изоставените къщи почти мистичен ореол. Това е Жерка – малко планинско село край Кирково, обезлюдено преди десетилетия, но все още съхранило спомена за хората, които някога са наричали тези каменни домове свой дом.
Пътят към селото започва от реката под Кирково и преминава покрай стара каменна чешма. Оттам нагоре няма указателни табели, а горският терен е подходящ предимно за високопроходими автомобили. Затова мнозина оставят колите си в ниското и продължават пеша през гъстата гора. Пътеката се вие спокойно сред дърветата, докато внезапно пред погледа се появява един от най-забележителните символи на Жерка – вековен чинар.
Дървото е на повече от 500 години, а короната му достига около 40 метра в диаметър. По ствола и клоните му има характерни израстъци, които местните наричат брадавици. Според стара легенда в тях са се вкаменили болестите на хората, погребани в турското гробище наблизо.
На входа ги посрещат гробище и изоставена джамия
Вековният чинар, старото гробище и останките от изоставената джамия оформят необичайния вход към селото. Преди да стигне до каменните къщи, посетителят се изправя пред следите на отминалия живот.
И самото име на Жерка крие любопитна история. До 1934 г. селото се е наричало Дегермен тепе, срещано и като Дермен тепе – название, което се превежда като „воденицата на хълма“. Според публикувани сведения новото име също носи значението на воденица. Така с промяната на името смисълът се запазва, но животът в планинското селище постепенно угасва.
Някога тук кипяла работа. Хората отглеждали тютюн и овце, занимавали се с тъкачество, дърворезба и зидария. Каменните къщи, строени преди около век, пазят характерните особености на традиционната архитектура в Източните Родопи.
Електричеството стига до Жерка едва през 1966 г. До селото обаче така и не е прокаран път, по който да се движат обикновени автомобили. Старият трафопост и електрическите стълбове все още напомнят за краткия досег на селището със съвременните удобства.
Защо хората напуснали домовете си
Жерка е обезлюдена през 1978 г., а за причините се разказват две версии. Според едната местните започнали масово да напускат през 70-те години, когато в района пристигнали геолози, за да проучват залежи на уран. Страхът за здравето им ги подтикнал да потърсят по-сигурно място за живот.
Другата версия е свързана с тежките условия в планината. Липсата на достъпен път, суровите зими и снегът, който прекъсвал връзката с околните села, постепенно принудили хората да се преселят в по-ниските части на района, най-вече в Кирково.
Няма достатъчно данни, които категорично да потвърдят коя от двете истории е водещата причина за обезлюдяването. С времето обаче Жерка останала без постоянните си жители и потънала в тишина.
Днес по дворовете все още могат да се видят забравени вещи, стари автомобили и обувки край праговете. Гледката създава усещането, че стопаните са излезли за малко и всеки момент ще се върнат. Природата бавно си връща пространството, но много от къщите продължават да стоят на местата си.
Има и нещо необичайно – въпреки че селото е опустяло, бившите му жители не са се отказали от имотите си. По данни, цитирани в публикации за Жерка, никой от тях не е продал наследствената си къща.
„Мераклии да купят старите къщи има“, разказва преди години пред вестник „24 часа“ Владимир Иванов, познавач на община Кирково, който неведнъж се опитвал да посредничи при подобни сделки. По думите му купувачи от София дори предлагали сериозни суми, но продажба така и не се осъществила. Причината е силната привързаност на собствениците към родното място и домовете, построени от техните предци.
Един овчар се върнал в призрачното село
През 2022 г. авторите на проекта „Преоткрий България“ попадат на овчар, който напуснал Жерка преди около четири десетилетия, но впоследствие се завърнал. По техни данни той бил единственият човек, който живеел там.
Звънците на овцете му нарушавали тишината по старите улички – звук, който напомнял, че животът не е изчезнал напълно от планинското селище.
Отвъд последните къщи се открива просторна поляна с пейки и впечатляваща гледка към Родопите. При ясно време оттам може да се види кулата „Снежанка“ край Пампорово, намираща се на около 120 километра.
Мястото е подходящо за разходка, пикник и къмпинг, но най-голямото му богатство остава тишината. Далеч от шума на града, Жерка предлага рядката възможност човек просто да поседне, да погледа планината и да остави времето да тече без бързане.
Селото може да изглежда призрачно, но зад празните прозорци и рушащите се зидове продължава да живее споменът за поколения хора. Те са напуснали домовете си, но не са пожелали да се разделят с тях.
Може би именно в това е най-голямата загадка на Жерка – къщите са останали без своите стопани, но връзката с родното място не е прекъсната. А някъде сред каменните стени и обраслите дворове все още чака дом, чиято врата един ден отново да се отвори.
