Русия никога не е отказвала да доставя енергийни ресурси на европейските държави, а решението за прекратяване на сътрудничеството е взето от самите тях. Това заяви президентът Владимир Путин в разговор с журналиста Павел Зарубин от руската телевизия „Вести“, цитиран от ТАСС.
Изявлението идва на фона на поетапното прекратяване на вноса на руски природен газ в Европейския съюз и продължаващите спорове около енергийната зависимост на Европа от Москва.
„Ние никога на никого не сме отказвали“
Путин отхвърли обвиненията, че Русия е ограничавала умишлено доставките на сравнително евтини енергийни суровини за европейските държави.
„Ние нищо не сме забранявали. Между другото, още в началото срещу Русия се отправяха обвинения, че забранява и не предоставя сравнително евтини суровини – петрол, газ, въглища и уран. Но ние никога на никого не сме отказвали! Те сами се отказаха и до днес правят планове да се откажат и от това, което все още получават от Русия“, заяви руският президент.
Според него европейските правителства сами са избрали да ограничат енергийната търговия с Москва и продължават да разширяват забраните въпреки значителните количества руски суровини, които все още достигат до европейския пазар.
Путин определи политиката на забрани срещу руския износ като неразумна и подчерта, че руският втечнен природен газ продължава да заема съществен дял от европейския пазар.
Твърдението му, че Русия никога не е отказвала доставки, обаче е оспорвано от европейските институции. ЕС посочва използването на енергийните доставки като инструмент за политически натиск сред основните причини за решението си да прекрати зависимостта от руски изкопаеми горива.
Европа вече има график за окончателен отказ от руския газ
На 26 януари 2026 г. Съветът на Европейския съюз окончателно прие регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ – както по тръбопроводи, така и под формата на втечнен природен газ (LNG).
Правилата започнаха да се прилагат от 18 март, но за съществуващите договори бяха предвидени преходни периоди, за да се избегнат внезапни прекъсвания на доставките.
За краткосрочните договори забраната вече действа – от 25 април за втечнения газ и от 17 юни за тръбопроводните доставки.
При дългосрочните договори сроковете са по-далечни.
Вносът на руски втечнен природен газ по дългосрочни договори трябва да приключи на 1 януари 2027 г., а този на тръбопроводен газ – от 30 септември 2027 г.
При определени условия, свързани със запълването на газовите хранилища за зимата, последният срок може да бъде удължен до 1 ноември 2027 г.
Целта на мерките, според европейските институции, е да бъде намален рискът за енергийната сигурност на Съюза и да се осигури по-голямо разнообразие от доставчици след началото на войната в Украйна.
Руският газ все още покрива 12% от потреблението на ЕС
Въпреки ограниченията руският природен газ продължава да присъства на европейския енергиен пазар.
Според доклад на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) той покрива около 12% от потреблението на газ в Съюза.
Нещо повече – през първите пет месеца на 2026 г. е отчетено увеличение на доставките.
Между януари и май вносът на руски тръбопроводен газ е нараснал със 7% на годишна база, а вносът на втечнен природен газ – с 11%.
Данните показват, че въвеждането на новите ограничения не е довело незабавно до рязко намаляване на всички руски доставки.
Кои европейски държави продължават да купуват руски газ?
Дългосрочни договори за руски втечнен природен газ продължават да действат в Испания, Франция, Белгия и Нидерландия.
При тръбопроводните доставки такива договори имат Унгария, Словакия и Гърция.
ACER уточнява, че газът невинаги се потребява в държавата, през която влиза в Европейския съюз. Благодарение на свързаната европейска газова мрежа суровината може да бъде препродавана и транспортирана между различни държави.
Това затруднява точното определяне на крайното потребление на руски газ във всяка отделна страна.
Защо доставките са се увеличили преди забраната?
Според европейската агенция повишението през първите месеци на годината се дължи на няколко фактора.
Сред тях са ускорените доставки преди влизането в сила на по-строгите ограничения, промени по действащи договори и пренасочване на количества, които преди са били претоварвани за други пазари.
Влияние оказва и международната обстановка, включително усилията на европейските купувачи да си осигурят алтернативни количества газ в условията на напрежение около Ормузкия проток.
ACER очаква по-съществени промени през 2027 г., когато ще започнат да действат окончателните забрани за доставките по дългосрочните договори.
Така, докато Москва настоява, че Европа сама е прекъснала енергийните връзки, Брюксел определя ограничаването на руския внос като необходима стъпка към по-голяма независимост и сигурност.
