Един от последните храмове на древните тракийски богове може да е открит край Ивайловград, където археолозите попаднаха на изключително рядък мраморен релеф и необикновена храмова сграда. Находките в местността „Балък дере“, недалече от река Арда, показват, че старите езически обреди вероятно са продължили да се извършват дори след забраните на Римската империя. Особено впечатляващо е откритието на изображение, което събира на едно място три нимфи и Великата богиня майка Кибела, а подобно съчетание досега не е било известно на изследователите. Светилището функционирало столетия наред, но в средата на V век комплексът бил опустошен от голям пожар, чиято възможна връзка с религиозните преследвания се превръща в една от най-интересните археологически загадки у нас.
Находка в последния ден разкрива тайната
Понякога археологията прилича на истинска детективска история. Години наред учените разкриват стени, каменни блокове, останки от улици и различни предмети, без да могат да отговорят на най-важния въпрос - какво точно е представлявало мястото. Тъкмо такъв е случаят с „Балък дере“, където археологическите проучвания продължават вече две десетилетия.
Първите разкопки в местността са проведени през 2004 г. под ръководството на археолога Бони Петрунова, а от 2007 г. изследванията се ръководят от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей. Първоначално обектът е разглеждан предимно като късноантична и средновековна крепост. Постепенно обаче находките започват да разкриват далеч по-богат и необичаен живот, свързан не само с отбраната, но и с религията, търговията и обществените отношения.
Особено важни се оказват проучванията през последните няколко сезона. През 2023 и 2024 г. археолозите попадат на олтар и започват да разкриват сграда, чието предназначение все още остава неясно. През октомври тази година, когато приключва редовната експедиция, ръководена от Кънев и финансирана по проект на Министерството на културата с подкрепата на Община Ивайловград, идва дългоочакваният отговор.
В последния ден на разкопките е открит голям мраморен релеф с дължина около един метър, височина 60 сантиметра и дебелина приблизително 15 сантиметра. Върху камъка са изобразени три женски божествени фигури, а до тях седи Кибела, една от най-почитаните богини в древния свят. Именно тази композиция дава нова посока на изследването и насочва археолозите към предположението, че са попаднали на светилище, свързано с култа към водните нимфи.
Изображението е изработено с голямо майсторство, въпреки че е пострадало през вековете. Главите на трите нимфи са унищожени при повторното използване на мраморната плоча за строителни нужди. При Кибела обаче са запазени част от трона и патерата - специален плитък съд, използван при религиозни обреди и жертвоприношения.
„В последния ден, както често се случва в археологията“, разказва Ивайло Кънев пред Радио Кърджали, когато описва необикновения момент на откритието. По думите му съчетаването на трите нимфи с Кибела в една обща композиция не е известно от досегашните паралели, проучени от екипа. Това превръща находката в особено ценен източник за вярванията на населението в тази част на древна Тракия.
Три помещения разказват как са извършвани древните ритуали
Самият храм е необикновен и с архитектурата си. Сградата е дълга около 15 метра, има трапецовидна форма и е ориентирана от югоизток към северозапад. Вътрешното пространство е разделено на три последователни помещения, които са свързани с входове и вероятно са изпълнявали различни функции по време на религиозните церемонии.
В най-голямото помещение се намирал олтарът, където вярващите отдавали почит на божествата. В средното е оформен жертвеник, като древните строители са използвали естествената скала. Третото помещение вероятно служело за съхраняване на даровете, които поклонниците оставяли в светилището.
Най-интересното е, че тези три основни елемента са разположени в една линия. Това позволява на археолозите да проследят организацията на храмовото пространство и възможната последователност на обредите. Според Националния исторически музей подобно цялостно съчетание на олтар, жертвеник и помещение за дарове в градска среда от Античността до V век е изключително рядко и представлява съществен научен принос.
Необичайна е и трапецовидната форма на сградата. Първоначално изследователите дори допускали, че стените просто не са били построени под прав ъгъл. С разкриването на останалите помещения обаче станало ясно, че конструкцията е внимателно обмислена. Дали геометрията е имала специален религиозен смисъл, или е била продиктувана от условията на терена, тепърва предстои да се установи.
Защо водата е обграждала целия храм
Една от най-големите загадки на откритието се крие не в каменните стени, а във водата. Около четирите страни на храма археолозите установяват канал, през който според изследователите постоянно е текла вода. Само на около 100 метра се намира река Арда, чието присъствие вероятно е имало особено значение за хората, избрали това място за свое светилище.
За древните траки, както и за гърците и римляните, водата не била просто средство за утоляване на жаждата. Изворите, реките и естествените водоеми често се свързвали с божествени сили. Смятало се, че определени места притежават свещени свойства и че чрез водата човек може да потърси пречистване, плодородие или закрила.
Особено силен бил култът към нимфите. В древните вярвания те били женски божествени същества, които обитавали извори, гори, планини и реки. Нимфите олицетворявали живата природа и нейната способност да се обновява. Затова светилищата им нерядко възниквали около извори, а водата била неразделна част от свещеното пространство.
Именно това насочва археолозите към предположението, че храмът в „Балък дере“ е бил нимфеум - светилище, посветено на нимфите. Мраморният релеф подкрепя подобно тълкуване, а водният канал предоставя още един важен аргумент. Засега обаче това остава работна хипотеза, която трябва да бъде проверена чрез допълнителни проучвания.
България вече разполага с впечатляващ пример за подобно светилище. Край село Каснаково, недалече от Димитровград, се намира античният комплекс на нимфите и Афродита, изграден около три извора. Той е свързан с тракиеца с римско гражданство Тит Флавий Бейтюкент и съпругата му Клавдия Монтана, чиито имена са запазени в посветителен надпис.
Според сведенията на Историческия музей в Димитровград този комплекс е бил част от голямо имение през римската епоха. Местните предания свързват водите му със здравето и плодородието. Сравнението показва, че почитането на нимфите е познато по българските земи, но не означава непременно, че в Каснаково и край Ивайловград са извършвани напълно еднакви ритуали.
Кибела - могъщата майка на природата и плодородието
Другият голям персонаж в загадъчния релеф е Кибела, наричана Великата майка на боговете. Нейният култ възникнал в Мала Азия, откъдето постепенно се разпространил в гръко-римския свят. Богинята била почитана като покровителка на природата, плодородието и жизнените сили, а изображенията й често я представят седнала на трон, понякога придружена от лъвове.
Култът към Кибела намерил място и сред населението на древна Тракия, където местните вярвания постепенно се преплитали с религиозните традиции на съседните народи. Тази особеност е важна за разбирането на находката край Арда. Древните хора невинаги почитали божествата в строго отделени религиозни светове, а често съчетавали различни култове според местните обичаи и потребности.
Съществува още един забележителен български пример. През 2007 г. в Балчик археолозите откриват изключително добре запазен храм на Кибела, построен през III век преди Христа. В него са намерени статуи, мраморни релефи, надписи и множество предмети, свързани с религиозния живот на древния Дионисополис.
Историческият музей в Балчик тогава съобщава, че храмът е съществувал в продължение на повече от седем столетия. Откритите надписи разкриват богата традиция на дарителство, при която на светилището били предоставяни пари, имоти, лозя и дори работилници. Приходите подпомагали поддръжката на храма и организирането на религиозните празненства.
Това помага да се разбере и една от особеностите на находката при Ивайловград. Помещението за дарове показва, че религиозният живот е бил свързан и с материални приношения. Дали местното светилище е притежавало имоти или е получавало по-скромни дарения, все още не е известно.
Древните богове оцелели въпреки забраните
Най-драматичната част от историята започва през IV век, когато Римската империя преживява една от най-големите религиозни промени в своята история. След векове, през които населението почитало множество божества, християнството постепенно получава водещо място в държавния живот. Особено важна роля изиграва император Теодосий I, който през 391 и 392 г. налага строги ограничения върху езическите жертвоприношения и други традиционни обреди.
Промяната обаче не настъпва едновременно навсякъде. В големите градове християнските институции постепенно укрепвали, докато в по-отдалечените области старите вярвания можели да продължат да съществуват още десетилетия. Религиозната действителност била сложна, а християнските и езическите традиции невинаги били разделени с ясна граница.
Именно в този период храмът край Ивайловград вероятно продължил да приема поклонници. Откритите около олтара керамични фрагменти, монети и различни археологически пластове насочват към използване на светилището до средата на V век. Изследователите установяват също промени в някои входове и следи от зазиждания, които може да са свързани с приспособяването на сградата към новите обстоятелства.
Според Ивайло Кънев е възможно хората да са продължавали да почитат древните божества тайно, въпреки официалните забрани. Това би означавало, че храмът е съществувал десетилетия след предприетите от Теодосий мерки срещу езическите култове. Подобна устойчивост на старите вярвания не е необяснима, ако се има предвид колко дълбоко религията е била вплетена в ежедневието на местното население.
После настъпва катастрофата. Археологическите проучвания показват, че в средата на V век комплексът е бил обхванат от голям пожар, причинил мащабни разрушения. Кънев свързва това събитие с възможни санкции срещу продължаващите езически практики и с опит да бъде прекратена дейността на светилището.
Дали храмът действително е бил подпален заради почитането на старите богове, засега не може да се установи със сигурност. Самият пожар е потвърден чрез археологическите пластове, но причините за него остават предмет на изследване. В тази епоха Балканите преживяват и сериозни политически сътресения, поради което за окончателен извод са необходими още доказателства.
Не просто крепост, а богат древен център
Откриването на храма променя и представите за цялата местност „Балък дере“. В продължение на години тя е разглеждана предимно като крепост, чието предназначение било да охранява важни пътища в района на Източните Родопи. Постепенно обаче археолозите установяват, че тук е съществувало много повече от военно укрепление.
Още през 2019 г. Община Ивайловград съобщава за открития, които насочват към значим духовен и обществен център. Сред находките са масивни сгради, мраморни колони, останки от улици и канализация. Проучванията разкриват и площадно пространство с обработени каменни плочи, което трудно се вписва в представата за обикновен планински пост.
Особено любопитни са откритите в по-ранните сезони предмети, свидетелстващи за връзки с далечни части на Римската империя. Сред тях има керамика и стъклени изделия, които насочват към търговски контакти с Мала Азия и Северна Африка. Това показва, че районът край Арда не е бил изолиран, а е участвал в по-широки икономически и културни отношения.
Селището заема приблизително два хектара и е разположено на няколко тераси. Според археолозите е възможно храмът да е бил основната причина хората да се заселят и да развият толкова сложен комплекс от обществени и жилищни сгради. Ако тази хипотеза се потвърди, религиозното средище ще се окаже ключът към обяснението на цялото антично селище.
Какво още крие земята край Ивайловград
Историята на „Балък дере“ не приключва с унищожаването на езическия храм. Мястото продължава да бъде обитавано и през Средновековието, когато старите каменни блокове често са използвани повторно за строителството на нови сгради. Именно това обяснява защо някои древни релефи са открити далеч от първоначалното си местоположение и със следи от умишлено повреждане.
През 2022 г. археолозите попадат и на забележителна находка от съвсем друга епоха - малка оловна пластина с български надпис, датирана към времето на цар Симеон Велики. След разгъването й специалистите разчитат молитвен текст, разположен върху единадесет реда. Откритието е представено от Националния исторически музей като един от ранните известни паметници на кирилската писменост.
Така на едно място се срещат свидетелства за различни периоди от историята на българските земи - от древните религиозни култове до средновековната християнска традиция. Между тях обаче лежат столетия, през които обектът е променял своето предназначение и облик.
Следващата задача на археолозите е да разберат по-добре как е било организирано цялото селище. Предвижда се обследване с лидар - технология за лазерно измерване на терена, както и фотограметрия, при която множество изображения се използват за създаване на подробен триизмерен модел.
Чрез тези методи специалистите ще могат да установят по-точно разположението на останалите сгради, улиците и терасите, включително в участъците, които все още не са проучени. Особен интерес представляват пространствата около храма, където според Ивайло Кънев може да са съществували допълнителни постройки, обслужващи религиозния комплекс. Бъдещите проучвания трябва да изяснят и връзката между светилището, водната система и останалите части на древното селище.
