Четниците се качват като градинари, прокламацията на Ботев, дадена на капитан Дагоберт Енглендер, стига до Европа
Теодор Лефтеров се връща от Манчестър, за да участва в Априлското въстание, влюбва се и сгодява за дъщерята на Бачо Киро
След Баташкото клане българките започват да носят черни сукмани
За значимите дати от българската история може би е добре да се ползва старият календа
Д-р Димитър Иванов Василев е етнолог, музеолог. Ръководител е на отдел „История на България през Възраждането (XVIII–XIX в.).“ в Националния исторически музей. Научните му интереси обхващат изследвания на занаяти и приложни изкуства, маскарадна обредност, музеализацията на народната култура, музейните колекции и съвременните подходи за интерпретация и представяне на културното наследство. Професионалната му дейност е свързана със създаването на идейни концепции и реализирането на изложби, разработването на издания и образователни инициативи. Автор е на научни публикации в областта на традиционната култура, народните и художествените занаяти, музеологията и съвременните подходи за представяне на културното наследство. Участва в дейности и проекти, свързани с осъвременяването на музейните експозиции и развитието на интерактивни и образователни форми за работа с публиката. Като хоноруван преподавател води лекционни курсове в Националната художествена академия.
Сред последните му значими проекти е изложбата „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“ в Националния исторически музей, на която е куратор.
- Д-р Василев, предишната част от разговора ни отворихме голямата тема за Ботев. Бих искала да Ви върна към 23 май - Нощта на музеите, която бе отбелязана в НИМ с филма „Свобода или смърт“ за Ботев. Каква е неговата история?
- Да, филмът беше част от нашите събития, посветени на честването на Априлското въстание. Един любопитен филм не само заради своето съдържание, но и заради своята съдба. Това е филм на режисьора Никола Корабов - доста голямо име за времето си. Филмът включва емблематични актьори - Апостол Карамитев, Васил Михайлов и много други. В главната роля на Христо Ботев е избран един млад актьор – Милен Пенев. Филмът е създаден и е свален от кината. И то скрито, неофициално.
- Защо?
- Първо заради художествения подход, с който се представя Ботев. Показва се човекът Ботев. Неговите отношения, страданието му, терзанията, вътрешните борби, проблемите, размислите и много други неща, които към времето си не са били стимулирани да бъдат показани. Тогава Ботев е използван идеологически. Неговите възгледи са такива. Той е решителен, краен. Това са част от чертите на Ботев, наистина. Но във филма се показва и неговата човешка страна, едно негово състрадание и болка от близките. Затова филмът е забранен неофициално. Ужким тръгва, но след това няма повече прожекции. Чак много години по-късно е пуснат по БНТ. Днес е достъпен на платформи в интернет. Нашата идея бе първо да отразим събитието, второ да почетем един режисьор, чиято творба има такава съдба, трето да разкажем на хората отново за Христо Ботев, за кораба „Радецки“, за четата.
- Споменахте кораба „Радецки“. Той е филиал на НИМ и е единственият плаващ музей, който имаме. На 28 май отбелязахме 60 години от създаването и пускането на вода на кораба „Радецки“. Какво не знаем за него?
- По-малко известно е, че много хора си мислят, че това е истинският кораб „Радецки“. Това, за съжаление, не е така. Самата идея да се мине Дунава с четата на Ботев може и да не е негова. Няма я конкретно разписана. Но тя назрява в главата на Ботев и реализирана от него. С абсолютните послания. Корабът не е османски, той е на австрийското параходно дружество. Ботев казва, че носи името на славянски генерал - затова го избира. Това е Йозеф Радецки, който няма нищо общо с Фьодор Радецки, който участва на Шипка и е руски генерал. Другият е от чешки произход.
Любопитното за Йозеф Радецки, освен неговата голяма политическа кариера - той е много сериозна личност в тогавашната империя, участва в Наполеоновите войни, е, че приживе за него е създаден марш. Марш „Радецки“, едно от най-популярните произведения на Йохан Щраус баща, е именно за този генерал. Подготовката на четата е много сериозна. Първоначално е смятано, че трябва да има по-опитен воевода, като Панайот Хитов, например. Но Ботев основно се заема със събирането на четата. Тя е организирана на различни места. Накрая не случайно именно Ботев става воеводата, но има и военен воевода - Никола Войновски, който има опит, за да може да координира нещата. Българите знаят, че турците имат своите шпиони навсякъде. Вече има случаи, в които българи са арестувани на кораб. Затова и голяма част от четниците дори не познават воеводата. Качват се от различни места, облечени са по различен начин, всичко се пази в тайна, която чудно за периода, успява да бъде скрита. И наистина, до момента, в който се разкриват, много малко хора имат представа за четата и нейната роля.
Четниците се качват на кораба, преоблечени като градинари. По това време от Търново, Лясковец и други места българи ходят да работят в Унгария като градинари, били са известни с опита си. Затова и четниците се представят за такива. Товарят тежки сандъци, от които хората са учудени, но ги убеждават да не ги отварят.
- Убеждават ги, че са мотики, а не пушки?
- Точно така. Качват се, пеят песни, никой няма представа. Всичко е добре обмислено, Ботев тръгва тайно от жена си. Целува малката си дъщеря, едва на 40 дни, минава през майка си, която обаче знае той къде отива, изпраща го естествено през сълзи. Подготвил е нещата, качват се на кораба, тръгват…Трябва да кажем, че параходите по онова време много бавно се движат нагоре. Активното корабоплаване по Дунава започва едва след парната революция.
- Защо е избран Козлодуй?
- Защото няма пристанище там. Те просто слизат на земята. Били са подготвени за всичко. Имали са кадри за управление на кораба при отказ на екипажа да им съдейства. Имали са човек с немски език, въпреки че Ботев говори френски, който също е много популярен език тогава.
Качват се и в определения час всички се преобличат, вадят дрехите, самият Ботев излиза в своята бляскава униформа. Първоначално, разбира се, казват на капитана Дагоберт Енглендер, че взимат парахода със сила, но ако те се починат, няма да направят нищо на екипажа. Както казва Ботев, „ние не убиваме невинни, цивилни жени и деца. Ние имаме мисия за България“.
Австрийският капитан дава своето съгласие много бързо, и както пише в своите спомени, Христо Ботев му стиска ръката и му връчва прокламация какво се случва. Именно това е едно от ключовите неща, които са по-малко известни и трябва да се отбележат. Да, ние знаем геройството на Ботев, знаем саможертвата, знаем какво се случва. Но това, че всичко е замислено концептуално, че Христо Ботев връчва на капитана писмото - прокламация, за да стигне то до една империя – Австро-Унгария, която оттам насетне да го разпространи из цяла Западна Европа, е нещо много важно. Те имат вариант да ползват и други параходи, турски например. Но избират параход на империя, която има и своите сериозни отношения с Османската империя.
- Стига ли писмото на Ботев до Европа?
- Да, стига неговото писмо до Европата, както тогава са казвали. Всички разбират за българската акция, за нейната цел. Австрийският капитан не е свален, не е осъден, след оценка на събитията се вижда, че е действал правилно. Той поддържа българската кауза, има връзка с България. В спомените си казва, че българите са можели сами да управляват кораба, дори там не могъл да противодейства, но неговата основна мисъл е била, като на всеки капитан, за екипажа.
- Какво става с кораба след слизането на Ботевата чета?
- Корабът си продължава. Той продължава своите рейдове по Дунав дълги години. С навлизането на дизела параходите изчезват и „Радецки“ излиза от употреба в началото на ХХ век, корабът вече е на док и след това е нарязан. Нямаме точна дата, има доста спекулации. Някои документи сочат, че някъде около Първата световна война е нарязан и това е логично поради нуждата от метал тогава. Имало е идея, някои я причисляват на Стоян Заимов - идеологът на това да се създадат къщи - музеи от Руско-турската война, този кораб да бъде закупен от българската държава, да бъде възстановен и така нататък, но до това не се стига.
- И как се ражда днешния музей?
- Днешният музей се ражда в 60-те години, когато наближава годишнината и е подета инициатива да се създаде кораб - музей, който да пресъздаде Ботевата чета и нейните подвизи. Между другото, обсъждало се бъде по-атракционен кораб, който да плава, но се взима решение по възможност да наподобява „Радецки“.
И тук има един щастлив случай. „Радецки“ е произведен в унгарската корабостроителница „Обуда“ в Будапеща. След 44-та година Унгария попада в Източния блок и българите имат достъп до тази корабостроителница. Отделно, във връзка с репарации, които Унгария трябва да изплаща, се задължава да произведе определен брой параходни кораби такъв тип за Съветския съюз, но самата параходна технология вече остарява. И един такъв кораб, произведен в същата корабостроителница, с горе-долу същите размери, преминава към българския Дунавски флот. Това е корабът „Пловдив“. След оглед е взето решението този кораб да бъде реконструиран и превърнат в кораба „Радецки“. Има човек, унгарецът Йозеф Кирали, който е работил на „Радецки“ - по-късно, разбира се, като бояджия. Той дори прави макет на кораба, който днес можем да видим в Политехническия музей. По негови спомени, с неговите съвети започва реконструкцията и изграждането на кораба „Радецки“.
Интересно е как идват средствата за кораба. Има подем в тогавашната редакция на сп. „Септемврийче“, където работи Лиляна Лозанова. Оттам тръгва идеята да се събират средства по линия на пионерската организация за възстановяване на парахода „Радецки“. Всички започват да изпращат малки суми и записи. Интересно и миловидно е как пари се събират от продажба на билки, от спортни състезания, от някакви други инициативи…
- Тоест деца финансират възстановяването на кораба „Радецки“?
- Да, аз го приемам от позитивната страна, макар че в този период да се използват деца по този начин е ясно защо, пропагандно е.
- Идеологическата линия е ясна, но жестът е важен.
- И сега има още хора, които си спомнят, които тогава са били малки пионерчета или чавдарчета. Давали са им едно фишче, от което се вижда, че са изпращали сума. Ние имаме такива в НИМ, показваме ги в експозицията. И парите са събрани. Смятало се е, че са били необходими малко по-малко от 500 000 лева, но събират повече. И корабът е направен в тогавашната - все още в силата си, корабостроителница в Русе. Спуснат е на вода на 28-ми и се отправя на плаване по Дунава. Това е много любопитно – корабът отново има своето европейско измерение – плава до Виена с група от малки деца. Плава, връща се, има и други по-малки плавания. Но тук големият проблем е краткият срок, за който е трябвало да бъде направен и недобрата работа по възстановяването. Хората, които го възстановяват, не са имали плановете, нито технически спецификации. Това води до проблеми с кораба. И даже една зима в русенската акватория корабът потъва, за съжаление. Изваден е с помощта на специална техника и водолази, след което е взето решение той да остане на док и да не плава. И остава за постоянно на Козлодуйския бряг. Има още една любопитна история – от самото му откриване. Тогавашният държавен глава Тодор Живков стъпва на кораба, приветстван е от капитана.
89-та година заварва кораба в не толкова добро състояние, той преминава в друга структура, 90-те години са много тежки, знаем. И така - в доста лошо състояние, корабът през 2004 година става изнесена структура на НИМ или филиал. Не плаваща – няма разрешение за това. Но корабът изисква ремонт. Така през 2019 година ръководството на НИМ поема сериозната инициатива за ремонт. Отпуснато е държавно финансиране. Но тъй като Русенската корабостроителница вече не работи, това се случва в Браила, в Румъния. Корабът е изтеглен на буксир. Тук любопитното е, че именно от Браила започва пътят на Ботев. Отново има символика. Корабът е изкаран на сух док, ремонтиран е и се връща в България на собствен ход. Издаден му е лиценз за плаване и в 2020-та година с колегите от музея обновихме неговата експозиция, създаде се нова концепция, която включваше и Ботев, и неговата чета и важният елемент със създаването на този кораб-реплика, защото това е историята на паметта за Ботев.
Сега корабът плава само в акваторията на Козлодуй. Причините са много - едно токова плаване е скъпо, бавно. Един час е атракционно, но наистина е уникално. В експозицията могат да бъде видени неща, свързани с четата, със самия Ботев като идеи и подвиг, а също така и всичко, което е създадено през 60-те, 70-те години и по-късно. Така че имаме едно наистина уникално място - плаващ музей. Една светиня, ако използваме дума от периода на Възраждането.
- Да се върнем отново на изложбата в НИМ – „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“. Един от най-любопитните експонати, които показахте, беше ятаганът на Бачо Киро. Къде и как е намерен?
- Да, това е един експонат от фонда на НИМ, който не беше показван. Тук засягаме темата с оръжието. Много оръжие има от Априлското въстание, но много рядко има оръжие, което може да се идентифицира с определена личност.
Ятаганът е намерен в къщата на Мичо Топалов в Бяла Черква, където се е укривал Бачо Киро. След това е пазен в семейството като светиня и накрая е предаден на НИМ. Ятаганът бе реставриран в нашата лаборатория. Бачо Киро е емблематична личност. Много е писано за него, макар че като цяло Търновският окръг е малко подценен в изследванията за въстанието.
Бачо Киро е един от по-старите, ако можем така да кажем, участници във въстанието. Знаем, че то е направено от „младите, лудите“. А Бачо Киро е малко над 40-годишен - учител, писател, фолклорист, участник в църковните борби, много будна личност, която участва във всички процеси. Оглавява комитета, създаден от Ангел Кънчев и Матей Пребраженски в Бяла Черква. Когато идва новината за въстанието в Четвърти окръг, сформират чета - четата на Бачо Киро и Поп Харитон. Той е подвоевода. Тръгват, имат много действия, героично сражение в Дряновския манастир. Заловен, осъден на смърт. Много геройски се държи пред турските власти. Имало е идея да го изкарат невменяем, за да му се размине бесилката. Но той, на абсолютно чист турски език, като образован човек заявява, че това е той и какво е направил.
Бачо Киро остава запомнен със своите действия, но и със своите ученици, които се включват във въстанието. Един от неговите ученици се връща от Манчестър, зарязвайки успешна кариера. Бачо Киро успява да запали много млади хора за каузата на България. Той е личност-пример с опита, който носи и саможертвата си.
- Разглеждайки изложбата, лично мен много ме впечатли един от експонатите - черният сукман, който се ражда след най-трагичното събитие по време на Априлското въстание - Баташкото клане. Защо черен сукман? Как се случва той?
- Черният сукман е една наистина много силна връзка с трагичния край на събитията в Батак. Искахме да покажем нещо различно. Този сукман принадлежи на Баба Неделя - Неделя Станкова, която тогава е двегодишна и като по чудо оцелява в църквата „Света Неделя“ в Батак, след клането и убийствата на мирното население. Тя оцелява и след години си шие този черен сукман. По принцип носията, традиционното облекло в региона не е такова, но след събитията почернените хора започват да носят такива сукмани. Ние направихме едно проучване в документите и установихме, че от нейния род има доста голям брой загинали хора. От рода Станкови има над 18 загинали в Баташкото клане. Това е жива връзка с периода, с нещо, което е принадлежало на някого. Тук разказваме именно няколкото истории - голямата история за събитието, историята за самата носия, историята на човека, историята на рода.
Към нашите материали имаме и аудиогид, който разказва за Батак. Споменаваме анкетната комисия, която се случва след въстанието, която минава и описва неговото зверско потушаване. Макгахан, Скайлър, княз Алексей Церетели също участва, има преводач, цяла група е сформирана. Тя обикаля е описва видяното. „Писма от Ада“ се казват репортажите на Макгахан, които той изпраща. Тяхната роля е много важна. Сега живеем в информационно време и трудно можем да си представим тогава какво е било, но тогава времето вече е било информационно - появил се е телеграфът и съобщенията стигат страшно бързо. Няма нужда да пътуват седмици кораб до Лондон от Истанбул или с коне. Вестниците са навсякъде, дори в империята. Ние, българите, издаваме вестници. И цялата информация за въстанието и за клането стига много бързо до Европа. И за това има и много сериозни отгласи.
- Как този голям разказ за Априлското въстание, пречупен през малките разкази за човешките истории стига до младите хора чрез платформата „Уча се“, с която имате партньорство?
- Това е една страхотна идея. Надградихме работата си с тях. Това е една платформа, която работи много добре с учениците, изгражда специални уроци, дава допълнителни материали.
С тях създадохме две неща, достигащи до по-малките. Дадохме им възможност да се снимат с паната на Ботев, направихме кратки видеа, за да достигнат до повече млади хора, до повече ученици. Това е много важно за нас. Ние имаме много сериозен опит и традиция в работата с ученици.
- Образователният център на НИМ е много добре развит.
- Да. Отделно към изложбата имаше и образователна програма, и допълнителни материали, които са създадени именно за по-малките. Ние няма да ги възпитаме тепърва. Тази роля имат училищата и семейството. Ние няма да им преподадем наново историята. Нашата цел е да се докоснат до музея, да видят нещата, да усетят периода.
- През 2027 г. отново има една много голяма годишнина - 150 години Руско-турска освободителна война, 150 години Шипченска епопея. Как НИМ ще отговори на предизвикателството? Нов голям разказ с нови човешки истории или имате други планове?
- Имаме, разбира се, планове. Надявам се и държавата да има този път планове. Първо, надявам се да не бъде крайно политизирано това събитие. Това е освободителна война за България. И трябва да бъде представена по правилния начин. Един от правилните и важни начини, споменахте Шипченска епопея, е през българските участници, през опълченците. Ние като Национален исторически музеи имаме експозиция посветена на Руско-турската война, но имаме и доста непоказвани материали. Спомени на опълченци. Много учени промениха вече представата за опълченците, които в началото руското командване смята едва ли не за безполезни, защото нямат опит.
Напротив, ролята на българите като опълчение и на българите, обикновеното население, по време на войната, е ключова.
Годишната е голяма. Колеги отдавна говорят по въпроса за разликата между връх Свети Никола и връх Шипка, която не всички още разбират. Връх Шипка е по-ниският от Свети Никола, който след Учредителното събрание е избран за Паметника на свободата, защото е стратегически по-висок. Връх Шипка, на който са героичните събития, описани от Вазов, се намира малко по-страни от него. Нека да нямаме в момента два върха Шипка. Нека историческите неща да бъдат ясно казани.
- Постоянно има дебати относно историческите дати и тяхното честване. Така ли беше и с Априлското въстание?
- Да, това се дължи на промяната на календара от Юлиански към Григориански. С указа на Фердинанд българите се събуждат 13 дни напред във времето. Някои хора помнят стария стил, помнят други дати. И оттук се пораждат проблеми. Такъв има и с датата на Априлското въстание. То избухва на 20 април. Коректно е да се добавят 12 дни, тъй като събитията започват всъщност на 19 април. Но със смятана на календара след 20-ти април идва 2-ри май. Това е правилно от една страна, но от друга веднага се питаме, щеше ли Априлското въстание да е априлско, ако беше през май. Много такива дати имаме - проблемът с датата, на която е обесен Апостолът на свободата Васил Левски – 18 или 19 февруари. Трети март също. Тогава той е бил през февруари. Така е и с Ботев. Той умира героично на 20-ти май. Почитаме го на 2 юни, а трябва да е на 1 юни. Но на 2 юни почитаме не е само Ботев, а и всички загинали за България. Може би за значимите дати от българската история е добре да се ползва старият календар.
