Огромен каменен съд, издялан от гранит, стои скрит сред горите край село Розовец. Братя Шкорпил го описват още през XIX век, но и днес никой не може да каже със сигурност кой го е създал и за какво е служил. Наричат го Кутела, Чашата на великаните и дори Чашата на боговете. А легендите около него са почти толкова необикновени, колкото самият каменен паметник.
В сърцето на Сърнена Средна гора, далеч от шумните туристически маршрути и познатите исторически забележителности, се крие едно от най-необикновените каменни чудеса на България. Прилича на огромна чаша, издялана от ръката на великан. Висока е колкото човешки бой, има оформени дръжки от двете страни, а вътрешността ѝ е толкова просторна, че в нея може да влезе възрастен човек.
Това е Кутела край пловдивското село Розовец – загадъчен мегалит, за който се знае твърде малко, но около който през годините се натрупват десетки предположения, легенди и мистични истории.
Някои го смятат за древен тракийски култов съд, други виждат в него средновековен купел за кръщение. Има дори хипотеза, че е създаден от раса на великани, населявали Земята преди човека. Истината обаче продължава да се крие сред каменните склонове на планината.
Чудото на Сърнена Средна гора
Кутела се намира в землището на село Розовец, община Брезово, област Пловдив. Разположен е на около километър и половина от селото, в района между върховете Русарето и Голяма Шипковица, по пътя към връх Братан – най-високия връх в Сърнена Средна гора.
До него се стига по горски и черни пътища, а последният участък изисква внимателно ориентиране. Мястото е обгърнато от гора, далеч от населени места и от обичайния туристически поток. Тази самота допринася за особеното усещане, което създава каменният съд.
Самият Кутел е изработен от масивен гранитен къс. Височината му е около метър и половина, дълбочината - приблизително 1,10 метра, а стените са дебели около 40 сантиметра. Вътрешността му е оформена като пресечен конус, като дъното е с диаметър около 50 сантиметра.
От двете страни са оформени своеобразни дръжки, които придават на камъка вид на огромна чаша. Именно необичайната му форма и размери раждат името „Чашата на великаните“.
Но още по-интересно е, че това не е единственият подобен каменен съд в района. На около 30 метра от него са открити останки от втори, почти разрушен мегалит. Наличието на две подобни съоръжения на толкова малко разстояние подсказва, че мястото може да е имало специално значение за хората, които са го обитавали в древността.
Братя Шкорпил разкриват тайната още през 1898 година
Историята на Кутела влиза в научния свят благодарение на братята Херман и Карел Шкорпил – двама от основоположниците на българската археология.
В края на XIX век те изследват района край Розовец и попадат на необичайния каменен паметник. Първата научна публикация за него е включена в труда им „Могили“, издаден през 1898 година.
Когато двамата изследователи посещават мястото, каменният съд вече е бил счупен на отделни части. Въпреки това необичайната му форма и внушителните размери привличат вниманието им. Шкорпил го определят като един от интересните жертвени камъни по българските земи.
Така Кутела получава своето място в ранните археологически описания на България, но загадката за неговото предназначение остава неразрешена.
През юли 1966 година каменните отломки са съединени и съдът е възстановен в сегашния си вид. За това свидетелства надписът върху самия обект. В различни по-късни публикации се среща и датировката от 70-те години, но посочената върху паметника година е 1966-а.
Според описанията Кутела някога е имал и своеобразен капак – голям каменен диск, наподобяващ воденичен камък. За съжаление той е бил отнесен и използван за настилка в частен двор. Така една от важните части на загадъчния паметник е изгубена.
Тракийски жертвеник или място за древни ритуали?
Една от най-разпространените хипотези свързва Кутела с тракийската епоха.
Сърнена Средна гора е район с богато историческо наследство. По нейните склонове са открити скални образувания, мегалитни съоръжения, древни светилища и следи от човешка дейност, които тепърва привличат вниманието на изследователите.
Според някои учени Кутела може да е бил използван за култови обреди. Предполага се, че в него са поставяни вино или други дарове, предназначени за божествата, почитани от древните обитатели на планината. Не е изключена и употребата му при ритуали, свързани с жертвоприношения.
Тракологът проф. Валерия Фол е убедена в тракийски произход на паметника. Фолклористът проф. Анчо Калоянов развива хипотеза за използването на съоръжението при шамански ритуали.
Кръщавали ли са християни в Чашата на великаните?
Друга версия отнася създаването на Кутела към Средновековието. Според нея каменният съд е служил за купел – специален съд, използван при тайнството Кръщение.
Тази хипотеза се свързва и с наличието на останки от средновековен манастир „Свети Никола“ в района под връх Голяма Шипковица.
Предполага се, че каменната чаша може да е била използвана за кръщаване на християни или за други религиозни ритуали. Но и тази теория среща въпроси. Защо толкова масивно съоръжение е изработено и поставено сред гората, далеч от голямо населено място? Какъв е бил начинът му на употреба? И защо формата му е толкова различна от познатите църковни купели?
Легендата за расата на великаните
Най-фантастичната история около Кутела е свързана с древна раса на гиганти, които според една от популярните хипотези са обитавали Земята преди съвременния човек.
В тази версия се появява руски учен, който допуска съществуването на същества с ръст от три до четири метра. Според разказа именно те са създали огромния каменен съд, който трудно може да бъде обяснен с обичайните представи за човешките възможности в древността.
Каменната чаша, която носи здраве и пречистване
През последните години около Кутела се появява и нов пласт от местни вярвания. Сред посетителите се разпространява представата, че влизането в каменния съд или сядането в него носи здраве, пречистване и положителна енергия.
За едни това е просто любопитен туристически ритуал, за други – начин да се докоснат до древната сила на мястото.
Планината, която крие още много тайни
Кутела не е самотно чудо сред горите на Сърнена Средна гора. Районът около Розовец постепенно се разкрива като територия с изключително богатство от мегалитни и скални обекти.
Сред тях са „Правите камъни“, „Слънчевата врата“, скалният феномен „Кораба“ и други загадъчни структури. Част от тях са свързвани с древни култови практики, а други все още очакват задълбочено проучване.
В близост до Розовец има и изключително интересни археологически находки от края на XIX век. В района са открити тракийски златни венци, златен династически пръстен и сребърен ритон със златни инкрустации. Тези съкровища показват, че планината е била част от важен културен свят, чиито следи все още не са напълно разкрити.
