Той е първият български владетел, получил титлата кесар във Византия. Връща император на престола, след това го разгромява, разширява българските земи и превръща държавата ни в решаващ фактор за съдбата на Константинопол. През 718 г. войските му помагат да бъде спряно арабското нашествие към Европа. Името му е Тервел – владетелят, пред когото дори ромейските императори са принудени да сведат глава.
В историята на България има владетели, които променят посоката на световните събития. Хан Тервел принадлежи е един от тях. В началото на VIII век, когато Византийската империя е разтърсвана от дворцови преврати, арабските войски настъпват към Константинопол, а Европа е изправена пред една от най-големите военни заплахи на епохата, България вече не е просто нова държава край Дунав. Тя е сила, без чието участие не могат да се решават съдбовните въпроси на Балканите.
Тервел наследява държавата, създадена от хан Аспарух, но не се задоволява просто да я пази. Той я извежда на голямата международна сцена. Със съчетание от военна мощ, политически усет и забележителна дипломация българският владетел успява да превърне географското положение на страната в огромно стратегическо предимство.
Наследникът на Аспарух, който изправи България пред империята
Тервел се възкачва на престола около 700 г. и управлява приблизително две десетилетия. За ранните години от живота му историческите сведения са оскъдни, но едно е безспорно - още в началото на управлението си той демонстрира амбицията на България да бъде равноправен участник в политическия живот на Европа.
Византия е раздирана от борби за престола. Император Юстиниан II, известен с прозвището си Безносия, е свален през 695 г., осакатен и изпратен на заточение в Херсон. След години изгнание той успява да избяга и да потърси подкрепа за завръщането си. Пътят му го отвежда при българския владетел.
Това е моментът, в който Тервел разбира колко голяма политическа възможност се открива пред България. Вместо да наблюдава отстрани поредната византийска междуособица, той се намесва в нея и превръща българската военна сила в решаващ аргумент за възстановяването на императорската власт.
Дипломатическият ход, който постави България в сърцето на Византия
През 704–705 г. Тервел сключва споразумение с Юстиниан II. Императорът обещава политически и материални облаги, а българският хан поема ангажимент да му помогне да си върне престола.
През 705 г. Тервел потегля към Константинопол с войска. Юстиниан се възползва от слабо охраняван участък на крепостните стени и успява да проникне в града. Следва преврат, императорът се връща на престола, а българският владетел получава награда, каквато дотогава не е присъждана на чужд владетел по този начин.
Юстиниан II удостоява Тервел с титлата кесар – една от най-високите в имперската йерархия, непосредствено след императорската. Българският хан е посрещнат с изключителни почести, получава богати дарове и сяда до василевса пред очите на константинополската публика.
Това не е просто церемониален жест. Във византийския политически свят титлите са инструмент за признаване на престиж и изграждане на йерархия. С удостояването на Тервел с кесарско достойнство императорът признава огромната роля на българския владетел за собственото си възкачване.
Но Тервел не отива в Константинопол, за да се превърне в подчинен на императора. Той използва момента, за да извоюва конкретни ползи за България. Към държавата ни е присъединена областта Загоре в Североизточна Тракия – територия с важно стратегическо и икономическо значение. България получава и обещания за материални плащания и привилегии.
Така с един дипломатически ход Тервел постига нещо изключително: българският владетел се оказва в самото сърце на имперската политика, а държавата ни разширява територията и влиянието си.
Това е дипломация на равнище, което рядко се среща в средновековната история. Тервел не просто договаря мир. Той превръща подкрепата си за един император в политически капитал за България.
Когато България наказва неблагодарния император
Юстиниан II обаче не е надежден съюзник. След като си връща престола, той решава, че може да пренебрегне договореностите с българите и да си върне отстъпените територии.
През 708 г. императорът предприема военен поход срещу България и стоварва войските си край Анхиало. Вместо да се уплаши от ромейската армия, Тервел организира изненадващо нападение. Българите атакуват византийския лагер и нанасят тежко поражение на императорските сили.
Юстиниан едва успява да се спаси, укривайки се в крепостта. Опитът му да подчини България завършва с провал.
Тази победа има значение далеч отвъд бойното поле. Тя показва, че България не е временен съюзник, когото Константинопол може да използва, а после да отстрани. Тя е самостоятелна държава със силна армия, собствена политическа воля и владетел, който не позволява договорите да бъдат нарушавани без последствия.
През 712 г. Тервел отново предприема поход в Тракия и достига околностите на Константинопол. Българската армия се завръща с богата плячка. Империята вече е принудена да отчита българската военна мощ във всяко свое решение.
Спасението на Константинопол и България, която спря арабското нашествие
Най-голямото изпитание за Тервел и България настъпва през 717–718 г. Тогава арабският халифат предприема мащабна военна операция срещу Константинопол. Целта е да бъде превзета столицата на Византия, а с това да се отвори пътят към Балканите и Европа.
Арабската армия, предвождана от Маслама ибн Абд ал-Малик, обсажда града по суша, докато огромен флот затваря морските подстъпи. Византийският император Лъв III Исавър е изправен пред смъртна опасност. Защитата на Константинопол се превръща в битка за бъдещето на целия континент.
Тук отново се намесва България.
Тервел разбира, че падането на Константинопол би променило из основи политическата карта на Балканите и Европа. Арабските войски биха получили възможност да настъпят на север и запад, а България би се оказала непосредствено изправена пред нова и изключително мощна заплаха.
Българският владетел не остава безучастен. Българската войска атакува арабските сили и им нанася тежки загуби. Средновековните хроники разказват за голямо сражение, в което българите избиват значителна част от обсадителите. Византийските извори описват участието им като решаващо за разгрома на противника.
Обсадата завършва с неуспех за арабите. Студът, гладът, болестите, византийският флот и българските удари превръщат похода в катастрофа. През август 718 г. арабските сили се оттеглят.
Значението на тази победа е огромно. Константинопол устоява, а арабското настъпление през Мала Азия към Балканите и Европа е спряно. България се оказва сред силите, които допринасят за запазването на политическото равновесие в Европа, а Тервел - владетелят, който спасява Европа от арабското нашествие.
Владетелят, който укрепи българската държава
Военните победи не са единственото, с което Тервел оставя следа. Неговото управление е важно и с утвърждаването на България като централизирана и самостоятелна политическа сила.
Владетелят укрепва авторитета на ханската власт и показва, че решенията за съдбата на държавата се вземат в българския политически център, а не в Константинопол. Той използва военната сила не само за отбрана, но и като средство за постигане на дипломатически и териториални цели.
Особено важно е разширяването на българското влияние в Тракия. Присъединяването на Загоре осигурява по-добри позиции на юг от Стара планина и засилва присъствието на България в район, който има ключово значение за отношенията с Византия.
Договорните отношения с империята също показват ново равнище на държавническо мислене. В началото на VIII век се оформят споразумения, които уреждат граници, търговия и отношения между двете държави. Договорът от 716 г. е особено показателен. Той свидетелства, че България вече е признат партньор, с когото Византия трябва да договаря условията на съвместното съществуване.
Мадарският конник – каменният образ на великия хан?
На стотина метра височина върху отвесните скали край Мадара се намира един от най-загадъчните и величествени паметници на българското Средновековие. Мадарският конник – уникален скален релеф, в който конник пронизва с копие лъв, а до него тича куче.
Това не е просто произведение на изкуството. То е символ на ранната българска държавност, на военната мощ и на самочувствието на владетелската власт. Паметникът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и няма аналог в европейското скално изкуство от този период.
Една от най-популярните хипотези свързва конника именно с хан Тервел. Има сериозни основания за подобно предположение. Надписите около релефа споменават събития от управлението на Тервел, включително отношенията му с Византия и получаването на областта Загоре. Тази връзка кара редица изследователи да приемат, че паметникът е създаден в чест на българския владетел и неговите политически успехи.
