Загадъчни лица, човешки и животински фигурки на повече от 6000 години ще бъдат показани за първи път. Посетителите ще могат не само да ги видят, но и да ги докоснат чрез 3D копия
Кого са изобразявали хората преди повече от шест хилядолетия? Богове, които закрилят дома и семейството? Могъщи същества от свят, в който природата е била едновременно източник на живот и на страх? Или просто играчки, с които са се забавлявали децата в праисторическите селища?
Тези въпроси отново отварят вратата към един от най-загадъчните светове на човешката история. Близо 80 уникални фигурки на хора и животни от времето на неолита и халколита, съхранявани във фонда на Националния исторически музей, ще бъдат показани за първи път пред широка публика.
Изложбата носи името „Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство от фонда на НИМ“ и обещава необикновена среща с въображението, вярванията и всекидневието на най-древните обитатели на българските земи.
Някои от артефактите са толкова загадъчни, че дори учените не могат да дадат еднозначен отговор за предназначението им. Сред тях е и мистериозна човешка глава от района на Курило, която вече привлече вниманието на специалистите и любителите на археологията.
Лице от друг свят пази тайна на 6000 години
Един от най-интригуващите експонати е праисторическата глава от Курило. Тя носи белезите на майстор, който преди хилядолетия е вложил в глината не просто човешки черти, а вероятно и определено послание.
Кого е искал да изобрази? Реален човек, божество, митично същество или пазител на общността?
Загадката е още по-голяма, защото главата, както и други находки от Курило, не е открита при археологически разкопки. Липсва първоначалният археологически контекст, който би могъл да даде важни сведения за мястото ѝ в живота на древните хора.
Археологията не разчита само на самия предмет. От значение са мястото, където е намерен, съседните находки, пластовете на селището и връзката му с останалите предмети от същата епоха. Когато тези обстоятелства са неизвестни, тълкуването става много по-трудно.
Точно затова загадъчната глава е толкова интересна. Тя ни напомня, че дори след хилядолетия човешкото въображение може да остане неразгадано.
Когато глината разказва за боговете и хората
Праисторическите фигурки са много повече от малки произведения на изкуството. Те са свидетелства за духовния свят на общества, които постепенно преминават към уседнал живот, земеделие и животновъдство.
Неолитът бележи огромна промяна в човешката история. Хората започват да обработват земята, да отглеждат животни, да изграждат постоянни селища и да създават нови форми на обществен живот.
През халколита, или каменно-медната епоха, тези общности достигат още по-високо ниво на развитие. По българските земи се разгръща ранна металургия, развиват се занаятите и търговията, а обществата стават все по-сложни.
Именно в този свят се появява и богатата праисторическа пластика. Човешките изображения често са силно стилизирани, с подчертани отделни части на тялото и характерна украса. Животинските фигурки пък показват колко важно място заемат домашните животни и природата в живота на древните общности.
Учените отдавна изследват тези предмети, опитвайки се да разберат дали са имали религиозна, ритуална, защитна или чисто практическа функция.
Една от популярните интерпретации свързва женските фигурки с представите за плодородието и майчинството. Но не всяка женска статуетка непременно изобразява богиня. Значението на отделните предмети трябва да се разглежда според конкретните им особености и археологическия контекст.
Точно тази многопластовост прави праисторическото изкуство толкова ценно. То не предлага готови отговори, а отваря прозорец към един свят, за който разполагаме с малко писмени сведения, но с впечатляващо материално наследство.
30 копия, които могат да бъдат докоснати
Изложбата в НИМ ще бъде необичайна не само заради редките експонати, но и заради начина, по който посетителите ще могат да общуват с тях.
Чрез 3D сканиране и принтиране са изработени 30 тактилни модела на праисторическите фигурки. Те ще могат да бъдат докосвани, така че посетителите да усетят формите, релефа и особеностите на древните изображения.
Това е особено важно за хората с нарушено зрение, които рядко получават възможност да се докоснат непосредствено до музейни експонати.
Специално за тях ще бъдат подготвени информационни табла с текстове на брайлов шрифт, както и аудиофайлове с адаптирано съдържание. Технологичните решения са разработени след консултации със Съюза на слепите в България и Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София.
Така изложбата ще превърне достъпа до културното наследство в реална възможност за повече хора, а не само в привилегия за посетителите, които могат да разглеждат експонатите визуално.
Децата ще моделират света на древните
Особено внимание е отделено на най-малките посетители. За тях са предвидени образователни занимания, които ще превърнат срещата с праисторията в игра и творческо преживяване.
Децата ще могат да подреждат магнитни пъзели с фотографски и графични изображения, да моделират с пластилин и да декорират антропоморфни и зооморфни фигурки.
Така ще се запознаят не само с древните предмети, но и с начина, по който са били създавани. Ще разберат как от обикновена глина човешките ръце са можели да оформят образи, които да преживеят хилядолетия.
Любопитното е, че сред оригиналните находки има и предмети, за които се предполага, че може да са били детски играчки. Така границата между свещеното, всекидневното и забавлението в праисторическия свят се оказва много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Дигитални технологии връщат праисторията към живот
Модерният подход към изложбата няма да се изчерпва с 3D моделите. Посетителите ще могат да използват дигитален дисплей с разширено съдържание, QR кодове и NFC тагове, чрез които ще получават допълнителна информация на мобилните си устройства.
Целта е да се пресъздаде по-широкият свят, в който са създадени фигурките. Как са изглеждали древните селища? Какви са били домовете на хората? С какво са се хранели, какви занаяти са развивали и как са организирали всекидневието си?
Така отделният артефакт няма да остане просто предмет зад музейна витрина. Той ще бъде поставен в своята естествена среда – сред хората, природата, вярванията и труда на древните общности.
Изложбата е организирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Очаква се да бъде открита в Националния исторически музей в края на ноември, като точната дата предстои да бъде обявена.
Българските земи – съкровищница на праисторическото изкуство
Колекцията на НИМ има и още една важна страна. Тя е събирана от създаването на музея през 1973 г. и включва антропоморфни и зооморфни изображения от различни части на България, изработени от глина и кост.
Значителна част от тези предмети дълго време не е била представяна пред широката публика. През 2023 г. археолозите д-р Маргарита Попова и Мартин Христов подготвят специализиран каталог, който събира най-представителните образци от праисторическата пластика във фонда на музея.
Тази работа е важна не само заради описването и съхраняването на находките. Тя дава възможност да бъдат сравнявани различни художествени традиции, форми и символи, оставени от древните общества по нашите земи.
България заема особено място в праисторията на Европа. Тук се развиват едни от най-ранните земеделски общности на континента, а през каменно-медната епоха регионът на Долния Дунав и Тракия се превръща в един от важните центрове на ранната металургия.
Затова всяка подобна находка е част от много по-голяма история – историята на хората, които преди хиляди години създават първите сложни общества, изграждат селища, обработват метал и оставят след себе си образи, които и днес ни карат да задаваме въпроси.
А може би най-голямото чудо на тези малки глинени съкровища е именно това: техните създатели отдавна ги няма, имената им са изгубени, езикът им е забравен, но лицата, които са изваяли, продължават да гледат към нас през времето.
