Когато Карл Бушби напуска най-южните части на Чили през ноември 1998 г., светът е съвсем различен. Няма смартфони, социалните мрежи още не съществуват, а интернет тепърва навлиза в ежедневието. Бил Клинтън е президент на САЩ, Владимир Путин все още не е станал президент на Русия, а британският парашутист е на 29 години и носи в джоба си едва 500 долара.
Има обаче една идея, която звучи толкова налудничаво, че дори най-близките му хора трудно могат да я приемат сериозно.
Той ще прекоси света пеша. Ще тръгне от Южна Америка, ще мине през Северна Америка, ще достигне Азия през замръзналия Берингов проток, ще прекоси Европа и ще се прибере в родния си град Хъл, Англия.
Без автомобил, самолет или влак, които да го придвижват напред по маршрута.
И без да се връща у дома, преди да е завършил мисията си. Планира да му отнеме около 12 години.
Оказва се, че ще са необходими почти 28. Днес, на 57 години, Карл Бушби най-после отново е стъпил на британска земя. На 5 октомври 2026 г. той излиза от водите на Ламанша край Дувър, след като е преплувал протока, разделящ Франция и Англия.
Но невероятното му пътешествие все още не е завършило. Остават приблизително 400 километра до дома на майка му в Хъл. Именно там трябва да бъде поставена последната точка на експедицията, наречена „Голиат“, разказва "Гардиън".
Всичко започва с една картичка
Идеята се ражда по време на военната му служба.
Бушби е британски парашутист, когато получава картичка за рождения си ден от своя баща. В нея се споменава разговор между войници за почти невъзможно начинание – да се измине пеша разстоянието между Лондон и Ню Йорк, като се премине през Азия и Беринговия проток.
Карл поглежда картата на стената си и започва да чертае.
Постепенно линията се превръща в маршрут, обхващащ четири континента.
Решението е взето. През октомври 1998 г. той напуска родния си град, а на 1 ноември застава на старта в Пунта Аренас, Чили. Носи екипировка, палатка, храна и принадлежности, натоварени в специално двуколесно ремарке, което нарича „Звяра“.
То ще бъде неговият дом на колела през голяма част от следващите десетилетия.
Още в началото ремаркето се поврежда. Това е първото предупреждение, че реалността няма намерение да се съобразява с начертания маршрут.
Патагония го посреща с ураганен вятър
Първото голямо изпитание идва почти веднага.
В Патагония ветровете са толкова силни, че Бушби понякога трябва да върви приведен почти наполовина. Поривите го изтласкват от пътя заедно с ремаркето му.
Следват пустинята Атакама и високите части на Андите.
Налага се да изминава десетки километри на ден, често с ограничени запаси от храна и вода.
Има периоди, в които се храни с намерени край пътя продукти или разчита на помощта на непознати.
Постепенно разбира, че най-важното за оцеляването му няма да бъде нито военната подготовка, нито скъпата екипировка, а хората.
Фермери, шофьори, семейства, полицаи и случайни минувачи му дават вода, храна, подслон и информация.
Това е и една от големите промени, които настъпват в светогледа му. Колкото повече върви, толкова повече започва да вярва в добротата на непознатите.
Десет дни в джунглата, където няма път
Едно от най-опасните изпитания е преминаването през прословутия Дариен – почти непроходим район между Колумбия и Панама.
Тук Панамериканската магистрала прекъсва. Вместо пътища има гъста тропическа гора, блата, реки и планински склонове.
В началото на новото хилядолетие районът е допълнително опасен заради въоръжени групировки, наркотрафиканти и похитители.
Бушби прекарва месеци в подготовка. Разговаря с войници, полицаи, журналисти и местни жители, за да разбере как може да премине, без да бъде заловен.
По собствените му разкази на моменти се представя за бездомник, за да не привлича вниманието на престъпни групи.
През 2001 г. навлиза в джунглата. Движи се предпазливо, избягва въоръжени патрули, преминава през блатата и понякога използва реките, за да напредва. След десет дни успява да излезе от най-трудния участък. Но вместо приветствие го очакват въоръжени служители на панамските власти.
Заради незаконното преминаване на границата попада в затвора за 18 дни. За мнозина това би бил краят на пътешествието, но за Карл е просто още едно препятствие.
През Беринговия проток – по лед между два континента
След години на ходене през Централна и Северна Америка Бушби достига Аляска.
Предстои му един от най-невероятните етапи – да премине от Америка в Азия през Беринговия проток.
През 2006 г. заедно с френския изследовател Димитри Кифер той се отправя през замръзналите води между Аляска и Русия.
Разстоянието по права линия между континентите е сравнително малко, но условията са смъртоносно опасни.
Ледът се движи и разцепва. Има открити участъци с ледена вода, силни ветрове и риск от хипотермия.
Двамата трябва да вървят по леда и да преодоляват водните пролуки. Успяват да достигнат руска територия, но там отново ги очакват неприятности. Руските власти ги задържат заради нарушения на граничния режим.
Следват дипломатически разговори, административни пречки и нови забавяния. Карл обаче не се отказва от маршрута си.
Полярни мечки, студ и самота
В северните части на пътешествието опасността не идва само от температурите.
Бушби разказва за срещи с диви животни, включително полярни мечки, както и за дълги периоди на изолация.
Трудностите са и психологически.
Дните често си приличат. Пейзажите се сменят бавно, а целта изглежда безкрайно далечна.
В някои периоди експедицията почти спира заради визи, финансиране или затворени граници.
Глобалната финансова криза през 2008 г. създава проблеми със спонсорите.
По-късно пандемията от COVID-19 блокира международните пътувания.
Войната в Украйна променя възможностите за преминаване през Русия, а ограниченията, свързани с Иран и Туркменистан, затварят други маршрути.
Понякога минават месеци и дори години, преди да успее да продължи.
Когато се налага временно да напусне дадена държава заради визовите правила, той се връща на същата точка, от която е прекъснал ходенето. Така запазва основния принцип на експедицията – да не използва транспорт, за да съкращава маршрута напред
През Монголия с десет камили
След дълги години на трудности в Русия Бушби продължава през Монголия.
Там се ражда нова, почти кинематографична идея – да прекоси част от древния Път на коприната с керван от двугърби камили.
Заедно с други пътешественици организира експедиция с десет животни.
Подготовката продължава пет месеца. Камилите трябва да свикнат с хората, с товарите и с тежките условия на пътуването.
Керванът изминава над хиляда километра през монголските степи, но разногласия между участниците постепенно разпадат групата.
Карл отново остава сам. Следва Китай, където властите наблюдават придвижването му особено внимателно. В Синдзян дори получава полицейски ескорт.
И така, след поредното приключение, отново тръгва пеша към Европа.
288 километра плуване през Каспийско море
През 2024 г. Бушби се изправя пред препятствие, което изглежда невъзможно за преодоляване.
Пътищата през Русия, Иран и Туркменистан са блокирани от политически, визови и военни ограничения.
Остава Каспийско море. За да не наруши правилото си да не използва транспорт за придвижване напред, той решава да го преплува.
Заедно с американската пътешественичка Анджела Максуел и двама азербайджански шампиони по плуване организира изключително сложна експедиция.
Разстоянието от Казахстан до Азербайджан е приблизително 288 километра.
Преходът продължава 31 дни, като участниците прекарват общо над 132 часа във водата. Плуват на смени, а помощни плавателни съдове осигуряват безопасността и почивката им.
Морето ги посреща с вълни, течения, изтощение и гадене. Но през септември 2024 г. Бушби стъпва на азербайджанския бряг.
Още една почти непреодолима граница остава зад него.
Най-голямата цена – пропуснатият живот
Зад невероятното приключение обаче се крие история, която не е толкова романтична.
Когато тръгва на път, Бушби вече е баща. Синът му Адам е още малък.
Днес Адам е на 36 години и самият той има дъщеря, която Карл все още не е срещал.
В интервю за The Guardian пътешественикът признава, че е знаел какво жертва, когато е избрал експедицията. Той пропуска детството на сина си, важни семейни събития и години, които никога няма да се върнат.
По време на пътуването преживява и няколко любовни връзки. В Колумбия среща Каталина, с която прекарва седем години. По-късно в Монголия се влюбва в японката Рика. И двете отношения приключват, защото животът на пътя не позволява лесно създаване на общ дом.
Бушби не се опитва да представи тези решения като безупречни. Признава, че мисията му е била егоцентрична и че близките му са платили висока цена за нея.
Тъкмо това прави историята му толкова човешка. Той е човек, извършил нещо изключително, но не е безгрешен герой от приключенски роман.
Последното море – Ламаншът
През 2025 г. Бушби достига Истанбул и преминава Босфора пеша по моста „Мъчениците от 15 юли“, след като получава специално разрешение.
За пръв път от десетилетия отново е в Европа. Предстои му последният голям воден участък – Ламаншът.
Той се надява да премине пеша през служебен тунел на Евротунела, но не получава разрешение.
Следователно отново трябва да плува.
Преходът през Ламанша отнема три дни, като Карл прекарва около 20 часа във водата. Използва неопренов костюм, плавници, приспособления за ръцете и средства за плавателност.
На 5 октомври 2026 г. излиза на Шекспировия плаж край Дувър. Това е първото му завръщане на британска земя след почти 28 години.
Едно от първите неща, които прави, е да си поръча традиционната британска риба с пържени картофи и грахово пюре. След десетилетия на необикновени храни и оскъдни порции именно това обикновено ястие се превръща в символ на завръщането.
А какво следва, когато най-после се прибере?
Това е въпросът, който днес тревожи Карл Бушби повече от ледовете, пустините и джунглите.
В продължение на почти три десетилетия животът му е имал една ясна цел – да се прибере пеша у дома.
Сега тази цел е на няколкостотин километра. Но как се започва обикновен живот на 57 години, когато почти цялата зряла възраст е преминала в движение?
Бушби признава, че трябва да си намери работа, да възстанови отношенията с близките си и да се научи отново да живее на едно място. Възможно е да се занимава с книги, публични лекции и филмови проекти.
Прочутият германски режисьор Вернер Херцог подготвя документален филм за невероятната му експедиция. Карл се надява да достигне Хъл на 1 ноември – точно 28 години след началото на пътешествието.
