Вместо да даде отговори за делото за поръчката за паспорти, което е срещу него, вътрешният министър Иван Демерджиев продължи да прави внушения за полетите, свързвани с лидера на ДПС Делян Пеевски. И прекрачи всички граници като заплаши конституционния съдия Десислава Атанасова.
Вместо отговори защо се рови без право в личния живот на политици и магистрати, той произведе нова порция заплахи. Той заяви, че основният въпрос е откъде са дошли средствата за заплащане на пътуванията и дали сумите отговарят на пазарните цени.
Министърът отново върна темата за санкциите по закона „Магнитски“ и постави въпрос дали те не са били нарушени. Така Демерджиев продължава да говори със самочувствие, което трудно прикрива най-големия проблем - обществото още не е получило безупречно обяснение какви данни са използвани, от кои регистри и при какъв законов ред.
От една теза към друг абсурд
Демерджиев заяви, че ако полетите са финансирани със средства на семейството на Пеевски, както твърди самият Пеевски, трябва да се изясни как са извършени плащанията. Според министъра проверката трябва да установи и дали не са използвани публични средства. Което е манипулация, защото Пеевски категорично обяви, че става въпрос за лични средства - на него и на семейството му.
Демерджиев вече бе уличен в разминавания, непълни обяснения и публично хвърляне на съмнения върху хора, преди обществото да види стабилна фактическа картина.
Още по-проблемно е, че Демерджиев за пореден път говори така, сякаш санкциите по „Магнитски“ действат автоматично в България. Върховният административен съд окончателно потвърди, че санкциите не действат в Европейския съюз и в частност в България. В ЕС те са обявени за нищожни. Именно затова подобна категоричност от български вътрешен министър звучи абсурдно.
Регистри, заличавания и удобни подозрения
Демерджиев се оплете в оправданията си за разминаванията между данните на различните служби. По думите му не ставало дума за грешна информация, каквато очевидно изнесе в пленарната зала на парламента, а за различни регистри с различни отбелязвания. „Има различни регистри. Странното е, че има различни отбелязвания в различни регистри. Има заличавания на данни. Проверяваме всичко това изключително внимателно“, каза министърът.
Това обяснение би било силно, ако идваше след напълно ясна хронология и безспорни доказателства. В сегашния си вид обаче то звучи като опит да се замени липсващата конкретика с внушение за манипулация. Когато министър на вътрешните работи говори за заличавания на данни, той трябва да казва точно къде, кога, от кого и по какъв начин. Иначе думите започват да приличат не на държавна позиция, а на политическо замеряне с подозрения.
Това е особено опасно за МВР. Вътрешното министерство не може да изглежда като сцена за ефектни реплики, защото борави с чувствителна информация, служби, регистри и съдби на хора. Ако министърът говори повече като участник в скандал, отколкото като пазител на институционална тежест, ударът не остава върху опонентите му. Той се връща върху самото МВР.
Заплаха към Атанасова
Най-скандалният момент в изказването на Демерджиев бе заплахата към Десислава Атанасова „да не рови твърде много по този въпрос“. По думите му с всяка нова проверка излизали „все по-интересни факти и обстоятелства“.
Опитът за натиск от страна на министър върху съдия е директно посегателство над независимостта на институциите. Конституционните съдии се ползват със същия имунитет като народните представители. Те не могат да бъдат преследвани или застрашавани за изразените от тях мнения или действия при изпълнение на функциите им.
С думите си Демерджиев попада под ударите на член 144 от Наказателния кодекс на България, който криминализира заканата с престъпление против личността или имуществото, ако това изявление би могло да възбуди основателен страх. Когато заплахата е насочена срещу длъжностно лице (какъвто е съдията), наказанието е още по-строго.
Министърът има право да проверява, ако има сигнал и законово основание. Но няма право да превръща проверката в публична заплаха. Още по-малко има право да компенсира липсата на изчистени отговори с реплики, които звучат като „не ме предизвиквайте, защото ще извадя още“. Това не е стандарт на институция. Това е стил, който създава подозрение, че държавната машина се използва за натиск.
„Фалшиви новини“ вместо отговори
По повод критиките за разминаванията Демерджиев заяви, че в публичното пространство се разпространяват „фалшиви новини“ от хора, които не са се запознали с постановленията на прокуратурата. Той допълни, че проверяващите са установили и други съвпадения.
„Има много повече полети, които поразително съвпадат като дати на излитане и кацане между същите тези хора. Просто някои хора са се постарали някои данни да бъдат манипулирани“, заяви министърът.
И тук проблемът е същият. Ако има манипулирани данни, това трябва да бъде доказано по реда на закона, а не подхвърлено като сензационна реплика. Ако има „поразителни съвпадения“, те трябва да бъдат представени точно, без грешки, без разминавания и без намеци. Защото вътрешният министър не е коментатор, а носител на институционална отговорност.
Демерджиев твърди, че служителите на МВР работят по подаден сигнал и изпълняват задълженията си съобразно закона. Това може да е вярно. Но точно затова неговият публичен тон трябва да бъде още по-внимателен. Ако проверката е законна, тя няма нужда от театър. Ако доказателствата са силни, те нямат нужда от закани.
Реформи на фона на скандал
На този фон Демерджиев обяви и предстоящи промени в МВР - персонални и структурни. По думите му ще бъдат премахнати звена, които генерират необосновани разходи, както и структури с дублиращи се функции и много ръководни длъжности без реална необходимост.
Министърът заяви още, че за първи път ще започне разработването на цялостна стратегия за преструктуриране на МВР, така че системата да отговаря на съвременните предизвикателства. Целта била да се ограничат излишните разходи, да се подобри организацията и да се премахнат натрупаните през годините структурни изкривявания.
Тези намерения звучат сериозно, но идват в момент, в който самият министър създава усещане за институционална нервност. Реформа в МВР не може да се прави убедително от човек, който едновременно говори за ред, закон и дисциплина, но влиза в публични скандали с недоизяснени данни, спорни правни тези и заплашителен тон.
Големият риск за Демерджиев е, че започва да изглежда не като министър, който разкрива истина, а като министър, който се опитва да произведе политически ефект на всяка цена. Това е опасно и за него, и за правителството. Защото в един момент въпросът вече няма да бъде само кой е летял, кой е платил и какво пише в регистрите. Въпросът ще бъде дали МВР е останало институция на фактите, или се е превърнало в оръжие за внушения.
