Рано тази сутрин, Truth Social осъмна с публикация, която мнозина първоначално сметнаха за политически блъф. Президентът Тръмп обаче превърна думите си в официален визуализиран разказ, като публикува карта на Ормузкия проток, ограден с огромен син кръг и маркиран с надпис: Нова американска територия.
Тази „AI карта“, както бързо я нарекоха критиците му в САЩ, превърна един от най-важните морски пътища на планетата в американска собственост с едно кликване.
Медийната кампания на критиците се задейства на най-бързите обороти в опит да омаловажи този ход. В либералните медии осмиването на новите територии бе подсилено със статии за рекордно ниския му рейтинг и със спекулации за личния му живот с негови сътрудници. Целта е ясна - да го изкарат от равновесие.
Пазарен трус
Наред с политическия драматизъм обаче дойде и пореден трус на пазарите. Цената на петрола надхвърли 91 долара за барел, отчитайки кошмарно поскъпване от близо 50% от началото на конфликта в края на февруари.
Докато Тръмп уверяваше пред репортери, че „цените ще падат“, корабните анализатори от Уолстрийт нарекоха района „Протокът на Шрьодингер“. С други думи, място, където според Белия дом петролът тече свободно, а според сателитните данни трафикът е спаднал драстично, а танкерите плават с изключени транспондери при пълен информационен мрак.
Личното казино
Очаквано, новата карта на Тръмп предизвика смесица от ярост и открити военни заплахи в Иран. Заместник-външният министър Гарибабади реагира остро в платформата X, наричайки претенциите „абсурдна заблуда“.
Шефът на парламентарната комисия по сигурност Ебрахим Азизи беше още по-рязък към Тръмп като му заяви, че „този проток не е твоето лично казино“.
Военното командване на Иран пък излезе със смразяващо допълнение, че чуждите търговски съдове може и да влизат в протока, но „при излизането си могат да открият няколко неочаквани дупки в корпусите си“.
Това беше недвусмислен намек за подготвяни атаки с дронове и подводни мини, а заплахата се превърна в реалност само няколко часа по-късно, когато британските морски служби съобщиха за нов търговски кораб, ударен от снаряд в района на Ормуз.
Контролиран крах на дипломацията
Докато световните либерални медии се надпреварват да тълкуват двудневната мисия на Джаред Кушнер и Николай Младенов в Израел като провал заради липсата на напредък по 15-точния мирен план за Газа, Белият дом всъщност задейства своя План Б.
Дипломатическият застой се оказва трамплин за новата стратегия на Доналд Тръмп. Провалът на преговорите вече даде на американския президент перфектното оправдание да обяви край на преговорите, защото времето на класическата дипломация е изтекло, а в същото време ясно да покаже, че регионалният баланс вече е променен.
Отворената арабска врата
Съвместната декларация на осемте ключови мюсюлмански държави осъди отхвърлянето на мирния план за Газа, но показа нещо показа нещо много важно. А именно, че тристранният военен пакт, подписан в Мека, вече е на път да стане пентагон. Вратата за разширяването му е широко отворена и то не само за Египет, но и към мегадържави като Индонезия.
С провала на дипломацията Саудитска Арабия получи още по-голяма легитимност на абсолютен регионален лидер, Вашингтон превърна арабските монархии в основен буфер срещу Иран. А Израел се лиши от досегашния си монопол върху американската подкрепа.
Капанът за Пекин
Новият план Б тепърва ще нажежи не само Близкия Изток, но и Азия, защото Ормуз винаги е бил енергийната аорта на Китай. Обявявайки едностранно контрол над него и предизвиквайки Иран към ответни удари, Тръмп всъщност залага хитър капан за Китай.
Пекин няма как да си позволи блокиране на петролните доставки и затова ще бъде принуден да се намеси като посредник за деескалация. Позиция, която досега Си Цзинпин умело избягваше, за да запази геополитическото си предимство на върховен дипломат.
Сега обаче, в навечерието на предстоящата му среща с Тръмп във Вашингтон, ще му се наложи да предложи сериозни отстъпки в сферата на търговията и технологиите, за да получи обратно стабилност и сигурност за танкерите си в Залива.
Предизборно зашлевяване
Още по-голям капан, както и най-сложният елемент от този План Б, е насочен директно към Тел Авив.
На пръв прочит, Тръмп обяви, че няма да се намесва в израелските избори през октомври. Изказването му обаче, че „може да подкрепи някого“, звучи като директно предупреждение към премиера Бенямин Нетаняху, че мирния план за Газа има цена. Както и че провалът му минава през изолацията на Израел в рамките на новия разширен арабски военен съюз, който освен външни несгоди, може да донесе и вътрешнополитически бури.
Думата „някого“ отваря въпроса за хипотезата дали ако Нетаняху продължава да упорства, Тръмп няма да припознае нов партньор в Тел Авив, особено ако предварителните социологически данни посочат променено обществено мнение.
Напрежението в Близкия Изток тепърва ще се обостря, а първите контури на този План Б ще се избистрят през есента. Ключовите отговори ще дойдат в навечерието на израелските избори през октомври и очакваната среща на върха между САЩ и Китай.
Тогава ще стане ясно дали контролираният хаос и провал на дипломацията, режисирани от Тръмп, ще принудят Пекин и Тел Авив да приемат неговите правила на играта.
В противен случай, Близкият изток ще застане на прага на нова, неконтролируема регионална война.
