С напредъка на технологиите измамниците стават все по-технологично подготвени и се опитват да изпреварват тенденциите за предпазване от измами. Това, което обикновено им дава възможност да бъдат една крачка напред, е фактът, че се възползват от доверчивостта на масовия потребител. Това заяви в студиото на „Пресечна точка” по NOVA Мартин Бакърджиев, директор „Управление на риска“ в технологична компания за плащания.
"Ние разполагаме със системи, с които да предпазим както разплащанията, така и системите, в които функционираме, но накрая винаги се стига до човешкия фактор. Човекът обикновено бива принуден да действа бързо, което не му оставя възможност да се замисли и да предприеме правилните действия, които да защитят данните му”, посочи той.
Специалистът обясни и каква е разликата между фишинг, смишинг и вишинг атаките, като посочи, че напоследък се наблюдава ръст. По думите му, фишингът е конвенционална атака, която съществува още от създаването на интернет. При смишинга атаките не се извършват чрез имейл, а чрез SMS-и. „Получавайки такъв тип съобщения, трябва много внимателно да се вгледаме в инструкциите, които ни се дават. Когато от нас се иска да натиснем линк и да предоставим личните си данни, трябва да се усъмним, защото никой не би трябвало да изисква подобна информация по този начин. Обикновено държавните институции вече разполагат с тези данни, както и банките, на които сме клиенти, а тези, на които не сме клиенти, биха ги поискали по друг канал”, предупреди той.
„Вишингът също представлява изискване на информация, но чрез телефонно обаждане. Роботизираният глас, който чуваме отсреща, често е генериран от изкуствен интелект. Обажданията обикновено целят да изискат информация от нас, като често ни се предлага някаква оферта. Основната им цел е да вдигнем телефона, защото за изкуствения интелект това означава, че номерът е активен”, поясни експертът.
„Социалното инженерство ни кара сами да предоставим данните си – и то не само картовите. Лошо е да загубим данните от банковата си карта, но още по-лошо е да загубим личните си данни. От картата могат да бъдат изтеглени средства, ограничени до наличността, а самата карта може да бъде преиздадена. Но веднъж получат ли телефонния ни номер, имейла, паролата, имената или адреса ни, тогава вече бихме били уязвими за последващи измами”, посочи Бакърджиев.
