Общество

Вълчите дни носят строги забрани на 20 ноември. Църквата почита трима светци

Старите българи не посягали към иглите и ножиците, а в храмовете започва подготовката за Въведение Богородично

Вълчите дни носят строги забрани на 20 ноември. Църквата почита трима светци

На 20 ноември Българската православна църква отбелязва предпразненството на Въведение Богородично и почита паметта на преподобни Григорий Декаполит, свети мъченик Дасий Доростолски и свети Прокъл, архиепископ Цариградски. Денят е изпълнен с молитви и духовна подготовка за големия Богородичен празник на 21 ноември. В българския народен календар той попада и сред тайнствените Вълчи дни, свързани с древни обичаи за предпазване на семейството и домашните животни. Според старите поверия през този период не бива да се шие, плете и работи с остри предмети, а някои обреди се изпълнявали още в навечерието на Вълча Богородица.

Григорий Декаполит и мъченикът от българските земи

Преподобни Григорий Декаполит живял през IX век и бил родом от Иринопол, в областта Декаполис, откъдето идва и неговото прозвище. Още в младостта си избрал монашеския живот, посветен на молитва, въздържание и духовно усъвършенстване. Той се противопоставил на иконоборството и защитавал правото на християните да почитат светите икони. След многобройни пътувания се установил в Солун, а земният му път завършил в Цариград.

Особено място в църковната памет на 20 ноември заема свети мъченик Дасий Доростолски, един от най-ранните известни християнски мъченици по българските земи. Той бил римски войник в древния Дуросторум, днешна Силистра, по времето на император Максимиан. Според житието му бил избран да участва в езически ритуал, но отказал и открито изповядал християнската си вяра. След жестоки мъчения бил обезглавен.

Църквата почита и свети Прокъл, архиепископ на Константинопол през V век, известен със своята проповедническа дейност и защита на православното учение.

Вълчите празници - защо не се шие и не се плете

В народните представи дните около 20 ноември са част от Вълчите празници, известни още като Мратинци, Вълчляци, Вучляци или Зверини дни. В различните краища на България те се отбелязвали по различно време, като в някои райони обхващали и периода от 19 до 21 ноември.

Предците ни вярвали, че през тези дни вълците стават особено опасни за стадата. За да предпазят добитъка си, хората спазвали редица забрани и изпълнявали специални обреди. Жените не трябвало да предат, тъкат, плетат или шият дрехи, защото се смятало, че изработеното през тези дни може да донесе нещастие на човека, който го носи.

На места не се използвали ножици и други остри предмети. Ножиците дори били затваряни и връзвани с конец, за да останат символично затворени челюстите на вълците. Съществувало и поверие, че през Вълчите дни не бива да се споменава името на хищника.

Червен конец и обреди за закрила на дома

Особено любопитен бил обичаят в навечерието на Вълча Богородица да се завързват ножиците с червен конец. В някои краища стопанките замазвали с кал процепите около вратите и огнището, като изричали думи, с които символично "залепвали" очите и устата на вълка.

В отделни райони се избягвало излизането извън дома след залез слънце. Според старите поверия през нощта можели да дебнат различни опасности, а спазването на обичаите осигурявало спокойствие на семейството.

Последният ден от тези празници на много места бил посветен на Куция вълк, наричан още Куцулан или Клекуцан. Народните предания го представят като най-опасния вълк, който върви след глутницата. Затова на 21 ноември в някои български селища се спазвали особено строго забраните за домашна работа.

Подготовка за Въведение Богородично и семейната трапеза

На 20 ноември в православните храмове започват богослужебните приготовления за Въведение Богородично. Празникът на следващия ден припомня как праведните Йоаким и Анна отвели тригодишната Мария в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога.

В България 21 ноември се отбелязва и като Ден на православната християнска младеж и семейство. По традиция родителите водят децата си в храма, палят свещи и отправят молитви за здраве и благополучие.

След църковната служба семейството се събира около обща трапеза. В народните традиции присъстват домашна питка, боб, постни сарми, варено жито, тиквеник и други ястия. Съществува и обичай трапезата да не се прибира през нощта, защото според поверието Света Богородица посещава дома и го благославя.

Празникът е в периода на Рождественските пости, но на самото Въведение Богородично, 21 ноември, църковният устав разрешава консумацията на риба. Денят на предпразненството, 20 ноември, е посветен на пост, молитва и духовна подготовка.

Коментирай