Авокадото буквално има „график“ за пола си. Учени вече са разкрили генетичния механизъм, който кара цветовете му да преминават от женска към мъжка функция в рамките на един ден.
Изследването е на екип от Калифорнийския университет и е публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
На пръв поглед авокадовото дърво изглежда като всяко друго растение. Но цветовете му са устроени по доста необичаен начин. Те притежават едновременно мъжки и женски репродуктивни органи, което създава риск от самоопрашване.
Природата е намерила хитро решение – времева дихогамия.
Сутрин – женско, следобед – мъжко
При авокадовите дървета от тип А цветовете първо се отварят като женски – сутрин приемат прашец. По-късно през деня същите цветове се отварят отново, но вече функционират като мъжки и отделят прашец.
При дърветата от тип Б часовникът е обърнат – първо идва мъжката фаза, а след това женската.
Така растенията значително намаляват вероятността да се самоопрашат и увеличават шанса за кръстосано опрашване и генетично разнообразие.
Именно този своеобразен „биологичен часовник“ е озадачавал ботаниците повече от век.
Генетичният часовник на авокадото
Учените са анализирали геномите на стотици авокадови дървета и са проследили активността на гените им в различни часове на денонощието.
Паралелно с генетичните изследвания те са наблюдавали хиляди цветове на терен, документирайки кога се отварят и затварят и как реагират на промени в температурата и светлината.
Така екипът е успял да идентифицира генетичните варианти, свързани с дихогамията.
Според учените механизмът се е появил преди повече от 42 милиона години.
„Цветовете не са просто статична декорация, те са високо еволюирали и динамични структури“, обяснява еволюционният генетик Джефри Гроу от Калифорнийския университет в Бъркли.
Откритието може да промени отглеждането на авокадо
Изследването не е само любопитна научна история. То може да има директно приложение в земеделието.
Производителите на авокадо в Калифорния обикновено засаждат около 10% от овощните градини с дървета от тип Б, които действат като опрашители за дърветата от тип А.
Причината е проста – това помага на основните насаждения да дават повече плодове.
И тук има малък търговски парадокс.
Един от най-популярните сортове в света – „Хас“ (Hass) – е от тип А и е предпочитан на пазара. Плодовете на сортовете от тип Б обаче не са толкова търсени.
Ако учените успеят да използват генетичните механизми, които управляват времето на цъфтежа и опрашването, производителите могат да оптимизират насажденията и да получават по-добри добиви с по-малко дървета опрашители.
Така авокадото се оказва не просто плодът, който стои върху тоста ни, а растение с изключително прецизен вътрешен часовник – сутрин едно, следобед друго, а всичко това с една-единствена цел: да има повече авокадо.
