Ядрена бомба, поставена дълбоко в астероид, може да се окаже последната защита на човечеството срещу унищожителен сблъсък със Земята. Китайски учени разработиха двуетапен сценарий, при който един космически апарат пробива скалата, а втори доставя взривното устройство. Според техните симулации заряд с мощност 3 мегатона може напълно да разруши астероид с диаметър около 100 метра. В момента няма известна голяма космическа скала, която да представлява значителна заплаха за Земята през следващия век, но много по-малки обекти все още не са отчетени.
Бомбата трябва да бъде заровена в астероида
Методът е разработен от екип, ръководен от Сяоуей Уан от Китайската академия за технологии на ракетите носители. Изследването е публикувано в научното списание Space: Science & Technology.
Планът предвижда използването на два безпилотни космически апарата. Първият трябва да изстреля метален проникващ модул, който да издълбае дълбок кратер в повърхността на приближаващия астероид. След него втори апарат ще насочи ядрено устройство в образуваната кухина и ще го взриви във вътрешността на скалата.
Целта е възможно най-голяма част от енергията на експлозията да бъде предадена на астероида. При повърхностен взрив значителна част от ударната вълна се разсейва в Космоса, докато дълбоката детонация може да разкъса малък обект или да отклони по-голям от курса му към Земята.
Три мегатона срещу 100-метрова скала
Симулациите показват, че ядрена експлозия с мощност 300 килотона може напълно да разруши астероид с диаметър около 50 метра. При увеличаване на заряда до 3 мегатона моделът предвижда унищожаване на обект с диаметър приблизително 100 метра.
Мощността от 3 мегатона е приблизително 200 пъти по-голяма от тази на атомната бомба, хвърлена над Хирошима. Подобен заряд обаче не е предназначен просто да разпръсне астероида, а да предаде достатъчно енергия на цялото му тяло, така че то да бъде разрушено или изместено от опасната траектория.
При много по-голяма космическа скала пълното унищожаване може да е невъзможно или прекалено опасно. Тогава целта ще бъде скоростта ѝ да бъде променена дори съвсем малко. Ако това стане достатъчно рано, натрупаното отклонение може да накара астероида да пропусне Земята.
Дълбочината решава съдбата на мисията
Изчисленията на учените показват, че мястото на експлозията е от решаващо значение. При астероид с диаметър един километър поставянето на 3-мегатонна бомба на 30 метра под повърхността предизвиква промяна на скоростта от около 30 сантиметра в секунда. Това е повече от три пъти по-голям резултат в сравнение с взрив на дълбочина 10 метра.
На пръв поглед промяна от няколко десетки сантиметра в секунда изглежда незначителна. В Космоса обаче дори минимално отклонение, приложено месеци или години преди предполагаемия удар, може да промени крайната траектория с хиляди километри.
Според модела дълбоката експлозия е особено подходяща при по-големи астероиди, които не могат безопасно да бъдат разбити. Изследователите изчисляват, че при достатъчно време методът би могъл да отклони и обекти с размер до около един километър.
Обикновеният ядрен удар може да се провали
Другият разглеждан сценарий е ядреното устройство да бъде насочено директно към астероида и да избухне след високоскоростен сблъсък. Този вариант е по-бърз и би могъл да бъде използван при извънредна ситуация, когато остава твърде малко време за сложна мисия.
Недостатъците му обаче са сериозни. Точката на попадение трудно може да бъде контролирана, взривът остава близо до повърхността, а ядреното устройство трябва да оцелее при удар със скорост, която може да достигне около 20 километра в секунда. Необходимо е и изключително прецизно задействане на детонацията.
При двуетапния метод инженерите могат предварително да изберат мястото на кратера и да насочат бомбата значително по-дълбоко. Така се намалява опасността устройството да бъде унищожено при първоначалния сблъсък, преди да успее да се взриви.
Най-големият враг е времето
Предложеният сценарий може да проработи само ако заплашващият Земята астероид бъде открит достатъчно рано. Ще бъдат необходими време за определяне на неговия размер и състав, проектиране на мисията, подготовка на двата апарата, изстрелване и достигане до целта.
В изследването са разгледани периоди за предупреждение между една и 20 години. При кратко предизвестие човечеството може да бъде принудено да използва по-простия повърхностен взрив, въпреки неговата по-ниска ефективност.
Остават и сериозни неизвестни. Астероидите могат да бъдат плътни скални тела, метални обекти или нестабилни купчини от отломки, задържани от слаба гравитация. Експлозия, която отклонява един тип астероид, може да разпръсне друг на множество опасни фрагменти, които да продължат към Земята.
Концепцията засега съществува само в компютърни модели и не е изпробвана в реална космическа мисия. Тя обаче показва колко крайни могат да станат мерките, ако някога бъде открит голям астероид, насочен към планетата, а времето за реакция започне бързо да изтича.
