Залезите и изгревите не са просто красив природен спектакъл. Все повече научни данни показват, че наблюдението им може да има осезаем ефект върху мозъка, психиката и дори качеството на съня.
Според изследванията подобни моменти могат да намаляват тревожността и депресивните състояния, като същевременно подпомагат паметта, творческото мислене, съня и дори склонността ни да помагаме на другите.
Ефектът на възхищението
Една от причините залезът да ни кара да се чувстваме добре е усещането за възхищение и преклонение пред нещо величествено, което предизвиква.
Психолозите описват това усещане като момент, в който се сблъскваме с нещо огромно и дълбоко, което трудно можем да осмислим напълно. Това може да бъде произведение на изкуството, голямо човешко постижение или природно явление.
Според Мишел Шиота, професор по социална психология в Аризонския държавен университет, едно от най-надеждните свойства на това усещане е, че човек започва да възприема себе си като малък на фона на нещо много по-голямо.
Това може да е полезно за психичното здраве, защото ни кара да осъзнаем, че част от проблемите, които ни причиняват силен стрес, всъщност може да не са толкова значими в по-голямата картина.
Когато човек се фиксира прекалено върху собствените си проблеми, това може да доведе до прекомерно мислене и тревожност. Силно въздействащите природни явления обаче привличат вниманието ни и могат да прекъснат негативния мисловен цикъл, връщайки ни към настоящия момент.
Изследванията показват още, че тази промяна в перспективата може да насърчи просоциално поведение – например доброволчество и по-силно усещане за смисъл.
Залезът може да подобри паметта
Впечатляващият природен пейзаж може да има влияние и върху способността ни да запомняме информация.
В експеримент, проведен от Шиота, участниците гледали три филма, като единият бил научен и предизвиквал силно чувство на възхищение. След това те слушали разказ и били помолени веднага да си припомнят подробности от него.
Хората, които гледали научния филм, показали значително по-точна памет за чутата информация.
Все още не е напълно ясно какво точно се случва в мозъка. Една от възможностите е, че когато нещо силно ни впечатли, вниманието ни се концентрира по-добре върху случващото се пред нас.
Повече възхищение – по-малко стрес
Редовното преживяване на такива моменти може да има и по-дългосрочен ефект.
Проучване показва, че хората, които редовно изпитват силно възхищение, могат да усещат по-малко остър и хроничен стрес.
В друго изследване възрастни хора били помолени по време на кратките си седмични разходки да търсят моменти, които предизвикват подобно усещане – от цветовете на есенните листа до изражението на почуда върху лицето на дете.
След осем седмици те описвали преживяванията си по-подробно и с по-силен фокус върху света около тях в сравнение с участниците, които не получили такава задача.
Учените забелязали и нещо любопитно. И двете групи трябвало да си правят селфита. Усмивките на хората, търсещи моменти на възхищение, били постоянно по-широки, а с течение на времето самите те заемали все по-малка част от снимките, оставяйки повече място на природата около тях.
Залез плюс разходка сред природата
Комбинацията между залез и разходка сред природата може да засили ефекта.
Психоложката Дженифър Стелар от Университета в Торонто посочва, че природата сама по себе си има доказани ползи за здравето, а залезите са сред природните явления, които най-силно предизвикват усещане за възхищение.
Затова според нея е възможно наблюдението на залез по време на разходка сред природата да има особено благоприятен ефект.
Всеки ден по малко
Тъй като залезът е явление, което можем да наблюдаваме почти всеки ден, той може да осигури редовна „доза“ от тези положителни ефекти.
В изследване с 200 души Стелар установява, че хората, които по-често изпитват положителни емоции като радост и възхищение, имат по-ниски нива на цитокини – вещества, които са свързани с възпалителните процеси в организма.
Високите хронични нива на някои цитокини се свързват с по-голям риск от диабет, сърдечносъдови заболявания и депресия.
Причината за тази връзка все още не е напълно изяснена. Възможно е роля да играят усещането за свързаност с другите и способността на преживяването да намалява стреса.
Може да ни направи и по-добри
Усещането, че сме малки на фона на нещо величествено, може да повиши и склонността ни към алтруизъм.
В един експеримент студенти наблюдавали или група огромни евкалиптови дървета, или сграда. Когато изследовател, който нарочно се държал тромаво, изпуснал куп химикалки, студентите, които гледали дърветата и изпитвали възхищение, му помогнали да ги събере в значително по-голяма степен от тези, които гледали сградата.
Така че красивият залез може не само да подобри настроението ни, но и да ни направи по-склонни да помагаме и да проявяваме съчувствие към хората около нас.
По-добър сън
Залезът може да влияе и върху съня чрез естествения цикъл на светлината.
Постепенното преминаване от изгрев към залез има пряко значение за циркадния ритъм – естествения 24-часов цикъл на сън и бодърстване.
Когато този ритъм е синхронизиран с естествената среда, епифизната жлеза в мозъка получава сигнали кога и колко мелатонин да произвежда, за да подготви организма за почивка.
Изгревът също помага
Ако залезът е сигнал за организма да започне да се успокоява, изгревът има обратната роля.
Той естествено стимулира производството на кортизол, който помага на организма да се събуди и да започне деня, и потиска производството на мелатонин.
Сутрешната слънчева светлина също влияе върху серотонина – химично вещество, свързано с настроението.
Изгревът се смята за по-силен сигнал за настройване на циркадния часовник, но меката светлина по здрач също играе важна роля като естествен таймер, който казва на организма, че е време постепенно да забави темпото.
За разлика от това изкуствената светлина вечер, особено синята светлина от екраните, може да наруши естествените сигнали за сън.
Продължително повишените нива на кортизол могат да бъдат свързани с редица негативни ефекти, включително тревожност, депресия, когнитивни затруднения и натоварване на сърдечносъдовата система.
Затова учените предполагат, че човешкият организъм може да е „настроен“ да възприема както изгревите, така и залезите – почти като две естествени скоби, които оформят деня.
А ако ежедневието не позволява да наблюдаваме истински изгрев или залез, има и любопитна алтернатива. Проучване от 2024 г. установява, че LED светлина, която имитира меките цветове на изгрев и залез, може да помогне за регулирането на циркадния ритъм.
