Учени откриха на Луната кратер, по-голям от римския Колизеум, образуван при мощен удар преди две години, който първоначално останал незабелязан.
Стръмният кратер е с диаметър около 222 метра и достига до 43 метра дълбочина. Той е най-големият известен в Слънчевата система кратер, образуван при сравнително скорошен удар.
Подобно мащабно събитие се случва приблизително веднъж на 132 години, посочват изследователите. Откритието предоставя ценна информация в момент, когато НАСА подготвя изграждането на база за астронавти на Луната.
„Това събитие представлява статистически рядко наблюдение, което на практика се случва веднъж в живота“, пишат учените в едно от двете изследвания по темата, публикувани в сряда в научното списание Science Advances.
Кратерът е открит от Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) на НАСА върху видимата от Земята страна на Луната през май 2024 г., малко след образуването му. Смята се, че ударът е причинен от фрагмент от астероид или комета.
Самият сблъсък обаче не е бил засечен в реално време от телескопите на Земята или от тези в космоса.
Последният удар е раздвижил лунната повърхност на площ, простираща се на повече от 100 километра. Прах и скални частици са били изхвърлени под по-висок ъгъл от очакваното, обяснява Марк Робинсън, главен учен за камерите на LRO, който работи в Intuitive Machines. Той е водещ автор на едно от изследванията.
Друго проучване е установило студена зона с диаметър около 7 километра около новия кратер. Тя съответства на разрохкване на горния слой на лунната почва.
Съавторът на изследването Дейвид Пейдж от Калифорнийския университет в Лос Анджелис сравнява процеса с градинарството.
„Сега започваме да разглеждаме ударите като начин за обработване на реголита – разместване на седиментите и изкарване на повърхността на материал, който обикновено се намира под нея“, казва Пейдж в изявление.
Многобройните кратери, открити от LRO след изстрелването на апарата през 2009 г., показват, че горният слой на лунната почва с дебелина около 2 сантиметра се преобръща от изхвърления при ударите материал приблизително на всеки 80 000 години. Това се случва по-бързо, отколкото учените са смятали досега, посочва Робинсън.
Откритието поставя под въпрос и популярното схващане, че прашните отпечатъци от стъпките на астронавтите от мисиите „Аполо“ ще останат на Луната завинаги.
„Те определено ще са изчезнали в този времеви период“, казва Робинсън в имейл.
Следващата стъпка е учените да изчислят риска материал, изхвърлен при образуването на кратери, да достигне до планираната база на НАСА на Луната.
„Тази информация ще помогне на инженерите да укрепят конструкциите, така че да не се налага да се тревожат за щети – или поне да се тревожат по-малко“, допълва Робинсън.
Кратерът е получил името на покойния Томас Макгечин, бивш директор на Lunar and Planetary Institute в Хюстън.
Той е три пъти по-голям от предишния рекордьор, открит от LRO преди около десетилетие.
Лунната повърхност е осеяна с кратери, образувани в продължение на милиарди години. Сред тях са едни от най-големите ударни кратери в Слънчевата система, включително един с диаметър над 2400 километра.
