Процедурата по прекомерен дефицит може да продължи сравнително кратко, ако правителството успее да свие значително разходите и върне бюджета към по-устойчиви параметри. Това е основният извод на икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който прави преглед на периодите, в които България е била в подобна процедура.
Според него сегашната ситуация се различава съществено от първата процедура по свръхдефицит, защото тогава проблемът е бил рязък спад на приходите, докато днес напрежението идва от разходната част. Именно затова ключът към изхода от процедурата е не толкова в нови приходи, колкото в овладяване на държавното харчене.
Втора процедура, но различна причина
Ганев припомня, че това е втората процедура по свръхдефицит за България. Първата съвпада с тежък период за икономиката - глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза и фалита на КТБ. Този цикъл обхваща годините от 2009 г. до 2015 г. и тогава натискът върху бюджета идва основно от удар върху приходите.
Днешната картина според икономиста е различна. Приходите растат заедно с икономиката и дори са над средните исторически нива. Това означава, че бюджетният проблем вече не може да бъде обяснен със слаба събираемост или внезапен икономически срив. Сега основният въпрос е как и защо държавата харчи повече, отколкото позволява устойчивата рамка на публичните финанси.
Разходите се откъсват от нормалните нива
Според анализа на Ганев ясното влошаване в разходната част започва от пандемията, когато държавата прави големи социални плащания. Тогава част от извънредните разходи могат да бъдат обяснени с кризата. След това обаче идва нов и много по-траен натиск върху бюджета - огромното повишение на възнагражденията в силовите министерства.
За периода 2001-2024 г. средният размер на приходите по консолидираната програма е 37% от БВП, като в момента страната е значително над тази стойност. При разходите средната стойност за същия период е 38% от БВП. Тази граница е нарушавана при фалита на КТБ, при първия удар на пандемията и в текущия момент, но според Ганев сега вече няма достатъчно силно оправдание за подобно отклонение.
Дефицитът може да бъде управляем
Икономистът посочва, че за целия разглеждан период референтната стойност на дефицита е около 1% от БВП. Това е ниво, което може да бъде управлявано и не води до постоянно нарастване на държавния дълг. Именно връщането към такава рамка според него е пътят, по който България може да излезе сравнително бързо от процедурата.
Ако новият бюджет заложи средносрочна цел за връщане към исторически по-нормални стойности - най-вече при разходите и дефицита, втората процедура по прекомерен дефицит може да приключи сравнително скоро. Това обаче изисква политическа воля, защото корекцията трябва да засегне не временни пера, а структурно раздути разходи, които вече тежат върху бюджета.
Големият тест е бюджетната дисциплина
Анализът на Ганев поставя пред правителството ясен избор. Ако държавата продължи да разчита на растящи приходи, без да ограничи разходите, процедурата може да се проточи и да се превърне в постоянен знак за фискална слабост. Ако обаче кабинетът използва бюджета като инструмент за връщане към дисциплина, България може да избегне дълъг период на европейско наблюдение и натиск.
Това прави следващия бюджет ключов документ не само за текущата година, а за доверието към публичните финанси. Въпросът вече не е дали приходите вървят нагоре, а дали държавата може да спре разходната инерция, започнала от пандемията и усилена от решенията за високи възнаграждения в публичния сектор. Отговорът ще покаже дали процедурата по свръхдефицит ще бъде кратко предупреждение или симптом на по-дълбок проблем.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
